Смъртоносна

~*' 21 '*~

За първи път влизах в покоите му. Но не се очудих, какво видяха очите ми. Стаята на принца, бе отражение на неговата собствена личност. Затова и точно и такава си я бях представила.

Наредих на стражите да положат Адриан в леглето му. Чула шума, една от прислужниците веднага дотича, за да види какво се случва. На лицето на младото момиче се изписа притеснение и веднага попита, дали да не повикаме лечител.

-Не, нама нужда. - казах, неоткъсвайки поглед от лицето му - Има нужда от почивака. Ще се оправи.

Отпратих стражите, а на момичето наредих да донесе кана със студена вода. Останала сама с него се взях в равномерното повдигане и падане на гърдите му. Свалих ботушите му и ги оставих да се свлечат на пода. Шума леко го разбуди и той отвори очи едва, сякаш се бореше със съня. С бързи пръсти откопчах жакета му и внимателно го измъкнах изпод тялото му, оставяйки го по бяла риза. Поставих ръка на челото му, за да се уверя, че няма температура. Ръката му докосна моята и с едно движение я смъкна от лицето си. Премига още няколко пъти към мен.

-Съжалявам.

Стиснах леко ръката му.

-Знам.

Очите му тръгнаха да се затварят, под тежестта на клепачите му, но на усните му се бе появила лека усмивка.

-Винаги си била единствената за мен.- прошепна, преди очите да му се затворят и да се отдаде на съня.

Думите му обаче счупиха на парчета напуканото ми сърце. Очите ми започнаха да парят, а болката в гърдите ми нарасна, сякаш някой бе забил и завъртял нож право в сърцето ми. Ръцете ми изтръпнаха, когато се изправих рязко и с бърза крачка напуснах покоите му.

Лицето ми бе една ледена маска, докато се връщах по обратния път, въпреки емоциите, които напираха да излязат. Стражите ме проследиха с поглед, но не казаха нищо. Слязох по извитото стълбище, но вместо да тръгна към покоите си, свих наляво. Токчетата ми звучаха шумно в празните коридори. Някъде много далече чувах приглушена музиката от бала. Радостната и мелодия, ми подейства като плесница.

От дясната ми страна се появи бледо сияние, преди нечии стъпки да отекнат заедно с моите. Ария се появи до мен и се взираше с насмешлива усмивка в лицето ми. Закрачих още по-бързо, осъзнавайки, че бе станала свидетел на всичко случило се.