Смъртоносна

~*' 21 '*~

Едва не се заковах намясто, когато раличих високата и силна мъжка фигура, подпряла гръб на едина каменна колона. Тъмната фигура подмяташе в едната си ръка нож, а когато очите ни се срещнаха, на усните му се появи заговорническа усмивка.

Ускорих темото си и побързах да свия към алеята, която отвеждаше до източното крило. Скривайки мен и Адриан от погледа на наблюдателя ни. По-късно щях да мисля за него, колкото и притеснението да напираше в гърдите ми. Сега трябваше да се погрижа за принца.

С всяка изминала минута Адриан вървеше все по-бавно и по-бавно. Постоянно се обръщах да погледна лицето му, за да се уверя, че е добре. Отварата бе започнала да навлиза във финалната си фаза на действие - приспиване.

Когато достигнахме стражите, охраняващи основата на стълбището преди крилото на царското семейство, Адриан бече бе преметнал ръка през раменете ми и вървеше с полувинчати крачки. Стражите веднага ми се притекоха на помощ, с притеснени лица.

-Милейди, какво му е на Негово величество?- попита стражът, който бе поел тялото на принца

-Прекали с виното. - казах с престорена небрежност.- Нека, го заведем в покоите му.

-Да, милейди.- казаха двамата стражи в един глас

Закрачих нагоре по-стълбите. Краката ми бяха изморени от дългият път дотук с принца. Усещах как по гърба ми се спускат капчици пот и как дъхът ми излиза пресечено от умората. Стражите ме последваха, носейки принца на рамене. Адриан от друга страна си мърмореше нещо неразбираемо. От време на време чувах и името си, но се направих, че не го чувам.

Преминахме дългият коридор с бели врати с изкусна дърворезба. Пред всяка врата пазеше по един страж. Те ни проследяваха с поглед, но не смееха да нарушат поста си. Последната врата в коридора бе тази на принца. Войнът пред нея, без да му кажем, се пресегна и отвори вратата, пропускайки ни да минем.

Влязох в широкото помещение и първото нещо, което забелязах бяха купчините от книги, разпръснати из цялата стая. Освен лавиците, които опасваха почти половината част от отсрещната стена, до голямото легло от тъмно дърво и със светлосин балдагхин бяха натрупани купчинки с различни книги. Голямото писалище бе заринато с писма, свитъци и още книги, а зад него висеше огромна картина, изобразяващи заснежена величествена планина.Сякаш влизах в библиотека, а не в спалния. В камината гореше тихо огън, и осветяваше голямото канапе пред нея. Прозорците бяха с изглед към планината , която като една тъмна сянака се издигаше в нощта.