Смъртоносна

~*'17'*~

-Много добре знаеш, какво имам в предвид.- отвърна първия и прокара ръка през косата си

Спусна се помежду им мълчание, а аз използвах момента, за да се промъкна по-близо до тях, подтиквана единствено от силното поддръпване на клетвата. Преобразих се бързо в малък гущер и запълзях бързо към отворената балконска врата. Промуших се през развяващата се завеса и бързо се скрих зад най-близката мебел. Малките ми крачета тропкаха тихо по мраморния под, докато се промъквах по-близо до двамата.

С периферното си зрение забелязах, как мъжа се облегна назад в стола си, опирайки ръце на облегалките, а лицето му...богове. Едва не се заковах намясто, в сянката межу крачетата на големия диван, когато го видях. Косата му бе дълга, права и сребриста, като луна светлина, а очите му бяха тъмносини като бурно море. Лицето му бе сякаш изваяно от камък, сериозно, непроницаемо и перфектно, един нереален образ. Като от приказките, които ми бяха чели за магически хора, живеещи в гората.

Другият бе пълната му противоположност, все едно гледах тъмната срана на луната. Тъмна къса коса и бронзова кожа, а лицето му бе грубо, но по един различен начин. А когато преместих поглед към ушите му...

Мътните ме взели! Елфи.

Отстъпих назад в сенките, сякаш се страхувах да не ме видят. Елфът с тъмна коса потърка изморено очите си, а гърба му бе стегнат и изопнат. Сякаш някакво напрежение тегнеше над плещите му.

Накрая свали ръка и погледна елфа пред себе си, а когато заговори гласа му бе тих. Сякаш се страхуваше да не бъде чут от другимо:

-Това е тя.

Нещо претрепна в очите на елфа с бялата коса, но и това бе единственото, което издаваше, че думите на събеседника му го бяха достигнали. Тихо пропълзях до бллизката малка масичка и се заизкачвах внимателно по едното и краче, без да изпускам двамата от поглед. Изкачих се на нейната повърхност и се скрих зад една кристална ваза с тежки каранфили. Сега ъгъла от който наблюдавах бе перфектен, за да огледам емоците изписани по лицата им.

-Няма как да знаем със сигурност, Ерен.- отвърна му Верон и забелязах как челюста му леко се стегна

Тъмнокосия( Ерен) стисна гневно юмруци, но въпреки гнева си, гласа му остана спокоен и почтителен. Явно мъжът в стола бе негов главнокомандващ.