Смъртоносна

~*'16'*~

Тя изучаваше очите ми в сумрака. На усните и се появи усмивка.

-Я виж ти. Тя не знае, нали?

Дъхъх ми секна. През мен премина объркване само за части от секундата, преди да ѝ изръмжа в лицето и да притисна острието по плътно до врата ѝ.

Усмивката й стана още по-широка.

-Явно да.

-Замълчи.-казах тихо и толкова спокойно, че гласа ми прозвуча зловещо в тишината

Тя се подчини. Не каза и дума повече, но усмивката и все още ми се подиграваше. Яроста в мен растеше и не успях да премълча думите, които напираха да излязат от устата ми.Докато ги изричах, гласа ми стана дрезгав от свитото ми гърло.

-Нямаш си и на представа. Нямаш си ни най-малка представа, колко много рискува тя. Бе готова да пожертва живота си, за да те спаси. И слава на Боговете, че кралят бе милостив. Трябва да си ѝ благодарна.

Хамелеонката свъси вежди, но не продума. Поех си въздух, защото се давих с всяка дума.

-Нямам си и на представа, защо го направи. Но ако не беше, сега щеше да я умоляваш на колене да го бе сторила. Никой не заслужава да стане играчка в експериментите на краля. Дори и ти.

Тишината се спусна между нас. Гнева още бушуваше в мен, докато отпуснах хватката около китките ѝ и свалих острието от врата й. Челото ѝ бе намръщено, докато разтриваше ръцете си, но лицето ѝ бе някак хем замислено, хем раздразнено. Добре. Поне щеше да мълчи.

Грабнах факлата, която вече едва примигваше , готова всеки миг да загасне. Без да се обръщам казах с хладен глас:

-Да вървим.

Сърцето ми все още биеше лудо, докато стъпките ни отново отекнаха в тунела, а сумрака му ни погълна и приветства в недрата си.

***

~*' Селест '*~

Исках да свърши. Исках този ужасно дълъг ден най-накрая да свърши.

Умората се бе събрала във всяка моя частичка. Почти като насън поставях единя крак пред другия, докато двамата с Адриан вървяхме към стаята ми. Опитах се да го накарам да не идва с мен, защото повече от всичко исках да съм сама в момента. Но той настоя, като и за миг не пусна ръката ми. Сякаш се страхуваше, че няма да мога да остана на краката си ако го пуснех. Аз не протестирах. Мълчанието се бе спуснало между нас, но и никой от двама ни не смееше да проговори.