Смъртоносна

~*'11'*~

Беше нужна само секунда, преди да осъзная, че под мен звярът вече го нямаше, а меча ми бе ударил твърда земя. Изпсувах наум...беше се преобразил, но нима можеше толкова бързо. Досега не бях чувала за подобно нещо.

-Какво по дяволите!- чух зад себе си Хино - Къде е? Къде изчезна?

В главата ми се въртеше същия въпрос. Очите ми се стрелкаха във всички посоки за какъвто и да е признак на движение.

Къде си?

Като светкавица изникна прозрението в главата ми.

-Хино! Кралят!

Рязко се изправих и затичах към господаря си, който стоеше със стражите си в другия край на поляната. Зад себе си чух как Хино ме последва. Огледах се. Търсих какъвто и да е било признак на движение, а когато го видях, цялото ми същество изтръпна. От едно от дърветата в близост до краля се спусна малка птичка и се насочи право към господаря ми. Движеше се толкова бързо, нямаше как да успея на време. Сякаш времето забави своя ход. Можеха само да наблюдавам как птицата потрепна в полет, а тялото и започна да расте. Секунда по-късно над негово величество летеше човек с насочен надоло меч.

По малко от секунда. Толкова бе достатъчно за да достигне меча целта си. Но толкова ми бе и необходимо да запратя натам и две къси остриета. Покрай мен изплющя въжето на Хино. Камите ми олучиха меча на хамелеона и го отклониха, а въжето с тежеста се уви около крака му. После всичко сякаш стана твърде бързо. Мечът се заби в земята, на сантиметри от краля, а хамелеонът бе проснат на земята от Хино. Усмихнах се. Работата ни в екип бе безгрешна. Хамелеонът се бе преобразил в мускулетия мъж от казармата, явно за да използва силата му. Сега се помъчи да се изправи и да се измъкне от хватката на въжето, но Хино го дръпна силно. Хамелеонът буквално бе извлачен по-далеч от краля. От гърдите му се изтръгна ядосан вик. Той извади една кама от колана и с едно движение отряза примката, обвила крака му. Изправи се бързо на крака, но вече бях пресрешнала пътя му.

-Откажи се. Няма да победиш, приятел- каза му Хино с ирионична усмивка.

Хамелеонът се озърна, зелените му очи засияха. Това значеше само едно. Предстоеше отново да се преобрази. Но аз нямаше да му дам тази възможност. Нападнах, бърза като змия. Остриетата ни се кръстосаха. Ръката ми бе изтръпнала от загубата на кръв и ръцете ми бях а уморени, но адреналинът ми вдъхна сила. Отблъсквах, парирах и атакувах с лекота. Хамелеонът започваше да губи, и започна да отстъпва все повече. Движих се механично, не се замислях.Дори не забелязах кога хамелеонът бе отново сменил формата си, а когато го осъзнах, цялата изтръпнах. Защото се взирах в моето собствено лице. Светла кожа, кафява коса сплетена на плитка и уста покрита от маска, единствено очите бяха ярко зелени...единствения признак за измамата. Стана ми трудно да следвам движенията му, сякаш освен образа ми, бе копирал и бойните ми умения. Колко добре можеше да се престори на някой друг?!