Camouflage (Bulgarian Translation) - Harry Styles

Chapter 46

Всеки ден бе по-труден от предишния, а нощите прекарвах вкъщи сама. Изглежда всички мои любими хора ме напускаха и аз не можех да направя нищо, за да ги спра.

Кейси прекарваше всеки свободен момент с Лиам, за което се радвах, но най-добрата ми приятелка ми липсваше ужасно много.

И тогава се сещах за Хари.

Не се беше свързвал с мен от дни, придържайки се към фасадата, която трябваше да спазваме. В часовете по писане едва ме поглеждаше и аз бавно забравях как звучеше гласа му.

Затова бе истинска изненада за мен, когато името му се изписа върху екрана на телефона ми и се появи снимка, на която целува бузата ми. Това бе любимата ми снимка заедно, защото изглеждахме толкова радостни и щастливи. Бяхме такива преди всичко да отиде по дяволите.

- Не нарушаваш ли протокола? – Попитах по-грубо отколкото исках, но Хари някак си успя да се засмее.

- Да, нарушавам го, но това е сериозно.

- Казвай, - казах, докато ставах от дивана, отивайки към кухнята, за да сложа една мръсна чиния в мивката.

- Николай ще има изложба в събота и иска да те заведа. Знам, че не е това, което искахме, но наистина нямам друг избор.

- Е, предполагам, че трябва да отида да си купя рокля. Сигурен ли си, че не е намислил нещо?

- Да, мисля че просто иска да се наслаждава на гледката как се гърчим. Между другото идвам към вас, - каза той, хващайки ме неподготвена.

- Към нас? Сега ли? – Попитах, поглеждайки към пижамата, която носех всяка вечер през последната седмица.

- Да, предполагам, че си в нощните си дрехи?

Той се засмя, след като простенах, знаейки че предположенията му са верни.

- Кой ги нарича нощни дрехи?

- Аз, това е новия жаргон, - през телефона чух как обувките му тропат по земята. – Чакам те отвън, затова побързай.

След като бързо облякох някакви прилични дрехи, а Хари нетърпеливо говореше от външната страна на входната врата, най-накрая отворих с несигурна усмивка.

- Жени, - Хари завъртя очи, влизайки в апартамента, сякаш никога не го бе напускал.

- Не можеш просто да – започнах, но спрях когато се завъртя и притисна напуканите си устните към моите, езикът му вършеше същите чудеса, както в отминалите дни, а аз се наслаждавах на чувството да сме отново близо един до друг.