Camouflage (Bulgarian Translation) - Harry Styles

Chapter 28

Понякога просто си лежах там, дори след петнадесет минути откакто алармата ме е събудила. Чувствах се сякаш тялото ми не можеше да се движи, парализирано от съня. Причерня ми, докато безцелно се взирах в тавана.

Мразя понеделниците.

Ако понеделникът беше човек, със сигурност щях да го бутна от някоя скала, поради количеството омраза, което бях натрупала към него.

Простенах когато чух звука на телевизора от всекидневната, който огласяваше новините, преди звука да бъде намален до прилична сила. Благодаря ти, Кейси.

Прозях се звучно, изпъвайки ръцете си над главата, преди да стана от леглото. Чувствах краката си тежки, докато се влачех към гардероба, избирайки черен клин и тъмно син пуловер, преди да ги облека. Отидох във всекидневната, откривайки топла купа с овесена каша да ме чака на кухненския плот. Благодарих на Кейси, преди бързо да я изям, насочвайки се обратно към стаята си за чорапи, преди да обуя новите си Steve Maddens (обувки). Поръчах си ги чрез интернет преди около две седмици и бяха пристигнали преди няколко дни, карайки ме да благодаря на FedEx (куриерска фирма).

Кейси ме чакаше на входната врата, след като вече бях готова, изглеждайки също толкова уморена, колкото бях и аз. Отидохме до колата много по-бавно, отколкото предишните сутрини. След като се качихме, тя запали, като усмивка се разпростря на лицето й.

- Какво те прави толкова щастлива в понеделник? – Попитах, искрено чудейки се какъв беше лекът за дните като този.

Тя се засмя преди да отговори.

- В събота, Лиам ми каза, че ме обича, - спомних си, че бяха отишли на вечеря, но тя не беше споменавала, че това се е случило.

- Кейси, това е страхотно. Радвам се за теб, - казах искрено.

Тя наклони главата си докато караше.

- Благодаря. Съжалявам, че не ти казах по-рано, просто исках първо да го приема напълно, - обясни тя, все още усмихвайки се.

- Не трябва да се извиняваш за нищо, - казах, докато паркираше на свободно място. – Ще се видим след часовете, - отправих й усмивка, преди да сляза от колата, знаейки, че Лиам най-вероятно вече я чакаше, за да я посрещне преди часовете. Тя ми помаха през прозореца, докато аз вървях към кампуса.