Camouflage (Bulgarian Translation) - Harry Styles

Chapter 19

Нещо в мен беше различно, по-добро. Чувствах се като съвсем нов човек, ако това изобщо бе възможно.

Преди бях срамежливо момиче без приятели и нулев шанс някога да си намеря гадже. Сега станах по-уверена и намерих някого, за когото толкова много ме е грижа. Казвам "толкова много", защото се страхувам дори да помисля за онази дума, когато става въпрос за Хари. Да, сигурна съм, че чувствата ми към него са силни, но да кажеш на някого, че го обичаш е съвсем друго нещо. Родители ми винаги са ми казвали да пазя тези две думи за някого, който ги заслужава и взимайки на предвид, че Хари криеше нещо от мен, ме караше да се съмнявам.

Постоянното трополене на дъжда по панорамния ми прозорец ми помагаше да усмиря мислите си, но разбира се, не траеше за дълго.

Когато някой има пронизително зелени очи като неговите, как можеш да ги държиш далеч от ума си?

- Мисля твърде много, - казах гласно, на никого в частност. Никакъв отговор не дойде от заобграждащите ме стени.

Хари трябва да бъде тук скоро, за да си направим целодневен филмов маратон. Идеята беше негова, не моя. Надявам се, че няма да донесе такива филми, каквито харесват момчетата, защото тогава вероятно просто ще заспя от чиста скука. Обичам филми, които имат някакъв сюжет и те карат да изпитваш емоция, а не някакви яки момчета да се бият наляво и надясно, и да се стрелят едни на други.

Чувайки звънеца на вратата, скочих от леглото си и бързо отидох до входната врата, оправяйки косата си, преди да отключа. Хари стоеше от другата й страна, с широка усмивка на лицето си.

- Знам, че пицата не беше задължителна, но прецених, че може да ядем докато гледаме филми, освен ако вече не си яла – прекъснах Хари като сложих пръста си на устата му.

- Просто влез, за да изядем тази проклета пица.

- Да, мадам, - Хари мина покрай мен, поставяйки кутията с пица на кухненския плот.

- Кейси тук ли е? – Попита Хари, докато изваждаше две чинии от шкафа.

- Не, с Лиам отидоха до къщата на родителите му за деня.

- Уоу, наистина са сериозни, а? – Каза Хари невярващо.

- Да, предполагам, - казах, свивайки рамене.

- Знаеш ли, ако поддържах връзка с родителите си, бих ви запознал, - думите на Хари незабавно стоплиха сърцето ми.