Camouflage (Bulgarian Translation) - Harry Styles

Chapter 33

Гледна точка на Хари:

- Здравейте, момчета, как сте? – Попитах двамата мъже на Николай, които бяха покрити с пиърсинги и татуировки. Да кажа, че бяха смущаващи би било разбираемо, но лесно мога да го понеса.

- Николай ни изпрати, - каза единият от тях, а металният пръстен на веждата му проблесна от светлината над нас. Почти се засмях на изказването му. Много добре знаех кой ги е изпратил.

- Вече знам това, - казах, скръствайки ръце на гърдите си. Този, който досега говореше погледна към другия, който имаше татуирана сълза на бузата си, колко шибано оригинално. Обзалагам се, че тези двамата са били в затвора преди да се захванат с този бизнес, от който аз толкова отчаяно исках да се измъкна.

- Пропускаш боеве и той не е доволен, - вторият най-накрая проговори, отново казвайки нещо, което вече знаех.

- Има ли нещо друго? – Попитах, знаейки че Николай не ги бе изпратил тук само заради това.

- Каза, че или ще се конкурираш в боя довечера, или момичето ще понесе последствията, - Кръвта ми се смрази от това, което каза. Николай си печелеше дори повече от гнева ми, само защото вкарваше Леа в тази каша.

- Кажете му, че може да го смята за направено, - казах и двамата кимнаха, преди да се обърнат и да излязат от библиотеката. Изпуснах дъх, който не знаех, че съм задържал.

Това беше лудост.

- Хари, какво става? – Приглушеният глас на Леа ме върна обратно в реалността. Сянка на намръщване бе изникнала върху устните й и ми се искаше да можех да я премахна с целувка.

- Нека първо отидем в колата ми, - казах преди да тръгнем надолу по многобройните редици с книги, които никога нямаше да имам време да прочета и излязохме от библиотеката. Отне ни няколко минути, но успяхме да стигнем невредими до черния ми Range Rover.

- Оплесках нещата, - казах, облагяйки се на колата, взимайки на предвид, че следващия час щеше да започне скоро.

- Би ли обяснил? – Попита тихо, достатъчно нежно, че да не звучи като заповед.

Издадох раздразнен стон.

- Миналата седмица имах два записани мача, но отказах и двата от тях. Писна ми да се бия и после Николай да взима цялата печалба за себе си, затова просто си помислих, че ако спра, той ще забрави за мен.