Camouflage (Bulgarian Translation) - Harry Styles

Chapter 9

Оставаха ми само още няколко страници от романа, който четях, когато погледнах към часовника и висях, че е около дванадесет. Вероятно не бях спирала да чета от около час. Изневиделица, телефонът ми започна да звъни, снемайки вниманието ми от книгата.

- Ало? – Казах, докато си отбелязвах страницата, до която бях стигнала и оставайки книгата долу.

- Хей, ъм, Хари е. Можеш ли да говориш? – Запелтечи той, звучейки малко разсеян.

- Да, мога да говоря, - казах. Той леко се засмя, но мога да добавя – много нервно.

- Добре, ами, чудех се дали искаш да излезеш с мен довечера. Като на среща, или имам предвид само като приятели ако искаш.

Дъхът ми секна при въпроса му. Това беше толкова внезапно и неочаквано от страна на Хари. Разбира се, че го харесвах, по дяволите, харесах го още от момента, в който го видях в зоната за отдих първия ден от университета.

- Да, разбира се, - казах, след един колеблив момент.

- Наистина ли? – Звучеше облекчен, вероятно се усмихваше като идиот, можех да го чуя в гласа му.

- Да, наистина. В колко ще дойдеш да ме вземеш? – Казах колкото се може по-уверено. Не исках да звуча нервна.

- Около седем и облечи нещо ежедневно или както там го наричаш, - каза той и аз се засмях.

- Правиш ли го? – Чух някой да казва на заден план.

- Правя го сега, излизай! Добре, в седем, ще бъда там, чао. – Каза той доста бързо, а аз се засмях преди да му кажа "чао".

Връзката прекъсна и аз останах с глупава усмивка на лицето си. Днес в действителност ще искам Кейси да ми помогне.

* * *

Спряхме се на дънки и потник, вземайки на предвид, че навън все още бе относително топло. Нервността ме ядеше цял ден. Точно в седем часа чух позвъняване на звънеца на апартамента, сигнализирайки, че Хари ме чака долу.

- Късмет, момиче! – Кейси ме прегърна набързо преди да ме изпрати до входната врата на апартамента.

Кейси можеше и да бъде шумна и досадна персона, но в същото време беше сладка и грижовна, и всъщност съм наистина щастлива, че ми беше съквартирантка. Докато слизах по стълбите, реших, че ще й кажа всичко това щом се върна вкъщи.