Camouflage (Bulgarian Translation) - Harry Styles

Chapter 18

Гледна точка на Хари

Тя обсебваше всяка моя мисъл и дори докато стоях тук, гледайки някаква тъпа анимация във всекидневната, тя се спотайваше в задните ъгли на съзнанието ми. Бях толкова заслепен от устните й и на практика всичко останало по нея ме привличаше. Лакът, забиващ се в мен прекъсна егоистичните ми мисли.

- Така ще те бичуват приятелю, че вече мога да го видя, - каза Луи, засмивайки се на собствената си шега.

- Няма да ме бичуват, Люис.

- Спри да ме наричаш така, задник, - засмях се, знаейки, че съм засегнал болно място. – Наистина я харесваш, а?

- Да, наистина я харесвам.

Леа беше всичко, което исках, всичко, от което се нуждаех на този свят. Да бъда с нея беше като да съм да седмото небе и не исках да бъде другояче.

- Тогава се увери, че няма да се окаже по средата на тези глупости с Николай. Той ще я използва срещу теб, Хари и не искам нещо да се случи с нея, също толкова, колкото и ти.

- Нищо няма да се случи с Леа. Аз я пазя, - казах с фалшива увереност.

- Никой не е защитен от Николай, - каза студено Луи, опитвайки се да защити гледната си точка.

- Не искам да говорим за това сега, - казах, изправяйки се и взимайки палтото си, виждайки, че времето започваше да захладнява.

- Само се увери, че тя няма да се окаже в огъня, Хари. Знаеш как свърши Ед.

- Дори не повдигай проклетата тема, Луи! Знаеш, че мисля за това всеки шибан ден и няма нужда ти, най-добрия ми приятел, да ми напомняш, - извиках, стискайки ръцете си в юмруци, докато гневът ме обземаше.

- Отивай в час, Хари. Но не ми казвай, че не съм те предупредил, - каза Луи, сякаш говореше на дете.

- Майната ти, - изплюх, преди да изляза.

Вече напуканата кожа на волана на колата ми страдаше докато карах към кампуса. Бързо махнах едната си ръка от волана, тревожно прокарвайки я през косата си. Колата пред мен караше по-бавно и от моласа (никаква идея какво е това), изваждайки пътната ми ярост наяве, докато продължително ги ругаех. Най-накрая се отвори път да ги заобиколя и да стигна до кампуса навреме.

Втурнах се в клас, а Балдуин все още не беше дошъл. Леа хвана погледа ми, карайки цялото ми настроение да се промени. Ето какво прави тя с мен, кара ме да се чувствам непобедим, дори в най-слабите ми моменти.