Camouflage (Bulgarian Translation) - Harry Styles

Chapter 13

Непобедима.

Ето как се чувствах, когато главата ми падна на възглавницата и секундата, в която се събудих.

Имаше нещо, относно това да бъдеш целунат, което те караше да се чувстваш така, сякаш можеш да направиш всичко. Даваше ти увереност.

- Добро утро! – Каза Кейси, когато влязох в кухнята. Тя вече бе приготвила две купи с овесена каша, готови да бъдат изядени.

- Добро утро. Благодаря, че си приготвила закуска, - казах, опитвайки се да изтрия съня от очите си.

- Няма проблем, знаех, че ще се прибереш късно от срещата си миналата вечер, затова реших да те възнаградя.

- Да ме възнаградиш за какво? – Попитах объркана.

- Е, по принцип, когато едно момиче се прибере вкъщи късно, или сте го правили, или сте се натискали през цялото време, - каза Кейси с намигване. Бузите ми незабавно се изчервиха, когато неудобството ме завладя.

Може би прекарахме малко време от срещата в целуване, но не сме се натискали през цялото време. Въпреки, че Хари се опита да ме убеди.

- Ами, ъ, целунахме се, но нищо повече, - казах свенливо. Чувствах се неудобно да разказвам на Кейси за любовния си живот.

- Как, по дяволите, се удържа да не правиш секс с Хари Стайлс? – Попита тя с объркване в очите си.

- Не съм такъв тип момиче, - казах, обиждайки се все повече с всяка изминала секунда.

- Просто се шегувам се теб, радвам се, че си си прекарала добре. А сега си изяж здравословната овесена каша преди да изстине, - нареди Кейси.

- Звучиш като майка ми.

- Хубаво.

* * *

- Шекспир?

- Мразя всичко, което е написал. Отегчава ме до смърт, - каза Хари, сбръчквайки нос при споменаването на една от най-великите му пиеси в историята.

- Защо толкова много хора използват творбите му тогава? – Попитах.

- Защото харесват тези случайни думи, които използва, за да звучи усъвършенстван.

- Това няма смисъл, - казах, засмивайки се. Шекспир има невероятни сюжети, които се използват и до днес.

- Знам, просто не харесвам писането му.

- Как си оцелял през осми клас? – Ако си спомнях правилно, целия първи срок анализирахме "Ромео и Жулиета".