Camouflage (Bulgarian Translation) - Harry Styles

Chapter 11

Умът ми препускаше през цялата нощ, преизпълнен с въпроси. Хари изглеждаше толкова мистериозен в ресторанта и дори още по-ядосан. Най-накрая, след часове мятане и въртене, заспах в неизвестен за мен час.

За щастие, родителите ми си тръгваха на сутринта, взимайки на предвид, че трябваше да работят. Наистина тежест щеше да бъде повдигната от гърдите ми, защото мразех това да бъдат тук като духове реещи се над раменете ми. През целия си живот съм живяла с тях и сега след като си бях тръгнала от тях, не исках никога повече да поемам повече от нужното.

- Добре ли си? – Попита Хари със съсредоточен поглед на лицето си.

Дали съм добре? Момчето, което стоеше до мен криеше нещо и имам чувството, че връзката, която бяхме изградили, лесно можеше да се разруши, ако открия какво е. Харесвам Хари, вероятно повече отколкото би трябвало, но мразя лъжците. Мислите ми се бореха една с друга и сякаш дявола беше на едното ми рамо, а ангела – на другото.

- Добре съм, просто не спах много добре миналата вечер, - казах, прозявайки се насила, за да не се налага да говоря повече.

- О, какво прави с родителите си вчера? – Попита той, очевидно не схващайки намеците ми.

- Излязохме на, ъ, на вечеря, - преглътнах нервността, образуваща се вътре в мен. Хари не може да разбере, че го бях видяла.

- В кой ресторант? – Попита той, подхващайки разговор.

- Н-не си спомням. Но беше много добър.

Предполагам, защото мразех лъжците, аз също мразех да лъжа. Абсолютно ужасна съм в лъгането и знаех, че съм се подхлъзнала, когато нещо в очите на Хари се промени.

- Сигурно не е бил толкова добър, щом не си спомняш дори името му, - каза той със смях.

- Понякога съм разсеяна. Както и да е, какво прави вчера? – Попитах, опитвайки се да разбера дали ще ме излъже.

- Излязох на вечеря със стар приятел, ако дори мога да го нарека така, - челюстта му се стегна. Изглежда само мисълта за онзи мистериозен мъж го ядосваше.

Е, не ме излъга за ресторанта, но беше потаен относно мъжа, който беше с него.

- От доста време ли се познавате? – Колкото повече информация събера за този мистериозен човек, толкова по-добре.

- От деца. Мисля, че Балдуин идва, - каза той, приключвайки разговора преди дори да е започнал. Въздъхнах, облягайки се на стола си.

След като часа приключи, Хари и аз излязохме навън заедно. Все още беше доста топло, есента не желаеше да си отива.

- Ами, мислех си, че утре може да продължим прекъснатата ни среща. – Додаде Хари, отправяйки ми усмивка с трапчинки.

Още една среща бе добра възможност да разбера повече за "стария приятел" на Хари. Лесно приех предложението му, надявайки се, че няма твърде много да се отдам на чувствата си и да забравя да разбера какво наистина се случва.

* * *

- Такава ревлива развалина съм! – Каза мама, докато ридаеше на рамото ми. Това се случваше от двадесет минути насам.

- Лилиан – каза татко, уморен от чакане и готов да се качи на пътя.

- Става късно, мамо. Пътя ще се вижда по-трудно, - казах, мечтаейки си просто да сваля тази напоена със сълзи блуза от себе си и да се изкъпя.

- Знам, знам. Просто я погледни, нашето малко момиче порасна! – изплака тя, вкопчвайки се в мен дори по-силно.

- Ще ти се обадим скоро, миличка. Хайде, Лилиан, дай на момичето малко пространство, - отправих на баща си благодарна усмивка, помагайки им за багажа до колата и прекарвайки още пет минути в сбогувания.

- Изглеждат наистина мили, - каза Кейси от кухнята след като се върнах в апартамента.

- Да, такива са, - казах, сядайки на бар стол, подпирайки лактите си на гранитния остров.

- Е, как мина срещата ти с Хари? Нямахме много време да поговорим за това, - Кейси се усмихна широко, готова за малко клюки.

- Всъщност исках да говоря с теб за него, за Хари, - тя наклони глава, объркана от сериозния ми тон. – Просто се чудех, знаеш ли дали той прави нещо... незаконно.

- Ами, чувала съм слухове.

- Слушам те, - насърчих я.

- Чувала съм, че е бил в банда, че е дилър на дрога и дори сводник. Списъкът е дълъг. Само помни, че това са само слухове. Не мога да си представя Хари да прави каквото и да било от тези неща.

Аз мога.

- Благодаря ти, че ми каза. Вероятно просто съм параноична.

Лъжите вече започваха да се трупат и знаех, че скоро нямаше да мога да издържам повече.

- Няма проблем, бейб. Сега, китайско ли да поръчаме или пица? – Попита тя, изваждайки телефона си, готова с бързо набиране за всеки ресторант.

- Определено китайско.