Смъртоносна

~*' 48 '*~

Касия ми кимна сегнато и намести лъка на рамото си. Изглеждаше леко разтревожена, а черните й очи светеха като на изплашена сърна. Явно наистина е била нервна тъй като голямата ръка на брат й, скоро се озова на рамото й и я стисна окуражително. Тя вдигна глава към него и му се усмихна леко, сетне кимна. Каквото и да ѝ бе казал, явно успя да й вдъхне увереност, защото изправи рамена и погледна с готовност странноприемницата.

Едва не подскочих, когато усетих нещо да докосва леко китката ми. Извърнах се рязко, само за да видя лицето на Хино на сантиметри от моето, а ръката му хвана леко моята.

-Ела, Искам да ти кажа нещо.- прошепна ми

Кимнах и двамата се отделихме от малката ни групичка и скоро се скрихме в тъмнината далеч от погледите им. Тогава Хино се обърна към мен, но не изпусна ръката ми. Около нас задуха студен планински вятър, който смъкна качулката ми и накара кожата ми да настръхне.

-Какво има? - попитах го с тих глас

Той отвори уста, сякаш се кани да ми отговори, но после се извърна настрани. Стиснах леко пръстите му, за да му привлека вниманието. Обърна лице към мен и ме погледна сериозно.

-Ако нещо се случи там... - за миг спря, сякаш се бореше да намери правилните думи- Ако направя нещо, което не очакваш. Дари и даизглежда невързможно...

След поредната му пауза, се усмихнах леко и наклоних глава на една страна.

-Кажи ми просто какво те притеснява, Хино. Говори свободно, моля те.

Последва ни още едно кратко мълчание. Той пусна ръката ми и порокара своята през косата си. Нещо което правеше, когато го тревожи нещо. Сетне ме погледна, а в очите му имаше стоицизъм.

-Имаш ми доверие, нали?

-Разбира се. Ти си и винаги ще си останеш мой брат по оръжие. - отговорих му със спокоен глас

-И тази вечер ако се стигне до това да направя нещо, което би ти се сторило като предателство, моля те довери ми се.

-За какво става на въпрос? - попитах с леко подозрение

-Няма значение сега. Ще ми се довериш, нали? Даже и да ти се струва че съм срещу теб. - той спря и се опита да преглътне- Ще го направя за твое добро и искам единствено да ми се довериш. Ще можеш ли?

Взирах се в притеснените му тъмни очи, в косата му разрошвана от вятъра и в сериозните черти на лицето му. Тревога се бе зародила в съзнанието ми, но сърцето ми се изпълни с топлина и аз реших да го полсушам. Протегнах ръце и улових лицето му в шепи.