⇨Телефон ⇨ Контакти ⇨ Хоби~
Набиране...
"Абонатът, който търсите не отговаря. Моля, опитайте по-късно или оставете съобщение в гласовата поща след си-"
Набиране...
"Абонатът, който търсите не-"
Набиране...
"Абонатът, който търсите не отговаря. Моля, опитайте по-късно или оставете съобщение в гласовата поща след сигналът. *биийп*"
-Хей, Хоупс... – Техьонг прочисти гърло неловко и се усмихна, чоплейки нокът нервно заради незнайно откъде появилия се срам, който изведнъж започна да изпитва. – Тази вечер нямам НИКАКВА работа... – подчерта момчето, мислено довършвайки с "като всяка вечер" – И си чудех дали ти се излиза? Нещо ми е тъпо днеска и съм сигурен, че можеш да помогнеш... – кратка тишина, в която Техьонг се взираше с усмивка пред себе си, сетне въздъхна. – Ужас бе... Сири, изтрий го... – той изпуфтя тихо. – Прозвуча като от порно сайт, изобщо нямаше емоция, сърце...
"Изпращане на порно сайт и емотикона 'сърце' до 'Хоби~'..."
-Не, не! – Техьонг ококори очи и подскочи на място. Хвана здраво телефона си, на ръба на истерия. – Сири, не пращай съобщението! И това за гласовата поща!
"Задаване на това съобщение като заглавно на гласовата Ви поща"
Техьонг се взира едва няколко секунди в телефона си съкрушено, преди да изкрещи едновременно бясно и паникьосано. Нададе още един такъв звук, с разликата че той прозвуча като писък и бе породен от звука, който телефона му издаде. Звукът, когато някой прочете съобщението ти. Няколко секунди след това пък, телефонът звънна, изписвайки името на Хоби.
-Ебало си е майката... – прошепна сам на себе си Техьонг и хвърли телефона на дивана. Изправи се, крачейки бързо докато измисли какво да каже, когато звука на звънене просто спря.
Те обърна глава към него и ококори очи. Гласовата поща...
-Нееее, това не се случва... – егото на Техьонг проплака на глас. – Какъв е тоя ден... – мърмореше си той под носа и се намръщи, взимайки телефона си и моментално набра Хоби.
-Хей...? – прозвуча леко обърканият глас на Хосок отсреща, последван от развеселен смях веднага щом вдигна. – Намерих ти приятелската зона, забравил си я последния път като се видяхме...
-О, ама всичко от това беше инцидентно, само да ти кажа! – отсече Те с накърнено его.
-Да, да, знам... Допада ми, между другото, вкусовете ни съвпадат... "Двама доминанти, заба-"
-Я да млъкнеш! – Те бе наистина засрамен. Дори през непукистичното изражение, което се опитваше да запази се бяха прокраднали порозовяли от срама бузи.
-Само не разбрах дали това означава, че най-после се съгласяваш с твърдението, че мога да съм доминант? – Хосок обаче не спираше да изказва задоволство от цялата ситуация, залепил си крива усмивка. – Май си го приел отдавна, щом си намерил и материал...
-Абсолютно ми се иска да те ударя в момента...
-Видях във видеото, да...
-ХОСОК, БЕ! – Те надигна тон, Хоби кискайки се от другата страна на линията. Наистина се забавляваше. – Не ми говори за това повече.
-За кое? – веднага чатна кога трябва да спре. – Не разбирам за какво ми говориш, аз само ти връщам обаждането... На среща ли се опитваш да ме поканиш или?
-А? – последното, което по-големият очакваше беше да получи въпроса зададен така.
-Цялата схема, за да ти чуя гласовата поща, сладко е... – призна си Хосок, като по гласа му можеше да се усети, че се е усмихнал.
-А, да, схема, да, да, точно това направих...
-Ама да не си решил, че ще ти-...
-А, не, не! – веднага го прекъсна Техьонг, усещайки се накъде върви казаното. – Нищо не съм решил. Просто ми е такъв хумора, знаеш...
-В колко, къде?
-Ще... Те взема? – прозвуча повече като "може ли да те взема?"
-Знаеш ли къде живея като си такъв доброволец... – смеха на Хоби отново се разнесе.
-Е... Ти ще ми пратиш адреса. В шест? Не, в седем...
-Ще съм готов в шест, в случай вълнението ти е по-силно от теб... – напери се по-малкият, изкисквайки се.
-Добре... – Техьонг най-после се отказа и се отпусна, засмивайки се. – До към шест и десет значи...
-До шест и пет, ще сляза да те чакам... – Хосок бе решил, че хич не е лоша идея да му нахрани малко егото, след като видя колко се бе спекъл.
-Супер... – по-големият се усмихна на коментара му, погаленото му его веднага почувствало се по-добре.
-Супер... – отвърна Хоби, без интонацията му да се различава много много от тази на момчето от другата линия.
-До тогава...
-Чао, Те. – засмя се по-малкият.
-Чао, чао...
Разговорът приключи
Продължителност - 4 минути и 32 секунди
Техьонг се вгледа в телефона си веднага след като затвори. Усмихна се леко. Нямаше никаква представа как използва толкова грешна формула, но получи правилното решение. Това му стигаше да се зарадва.