Няколко часа след полунощ. В стаята беше тъмно и единственото, което я осветяваше беше светлината от луната и уличното осветление, влизаща през прозореца. Хосок въздъхна, опитвайки да се намести на ръба на леглото си. Беше свикнал да се разполага на цялото легло и да се върти непрестанно нощем, но сега Техьонг беше превзел цялото пространство в леглото. На Хоби чак му беше неудобно да го побутне, за да се намести малко, въпреки че Те безкомпромисно го беше избутал в края на матрака, разполагайки се с размерите на доста голямото легло. Спеше много дълбоко, обаче въпреки това по-малкият не смееше да го помръдне или обърне нанякъде, плашеше се от дълбоко спящи хора. Имаше чувството, че щяха да скочат от леглото в някакво състояние между заспало и будно.
В крайна сметка Техьонг се обърна с гръб към Хосок в просъница, а той въздъхна облекчено. Знаеше, че нямаше да заспи така или иначе, поне щеше да му е удобно докато мисли. Сложи слушалките в ушите си и също обърна гръб на Те, намествайки се удобно.
В момента слушате:
NF - Only
🔂 ⏪⏸⏩ 🔀
━⊙─────────────
0:21 3:46
Хоби гледаше право пред себе си с празен поглед, мигайки, за да може да задържи погледа си в едната точка, която не виждаше заради тъмнината. Чувстваше се зле. Самотен, въпреки че имаше човек от другата страна на леглото му. Дори след дългия пиянски разговор, който с Те проведоха за разтоварване, разказвайки един на друг за проблемите си. Това бяха правили в бара, преди да сметнаха, че ставаше прекалено късно. И щом осъзнаха, че Техьонг бе похарчил всички пари в брой, които имаше, а на Хосок не му бяха останали никакви, стигнаха до извод, че не можеха да си позволят да платят две таксита. Така решиха, че щеше да е най-добре Хоби да преспи у тях, и без това и двамата бяха развълнувани от зараждащото се приятелство. Това беше. Проведоха още много дълги разговори щом си легнаха, но нищо повече не се беше случило. И двамата се нуждаеха точно от приятелска подкрепа точно в този момент, така че се чувстваха добре спрямо това.
Часове след дванадесет вече решиха, че нямаше да е зле да поспят, но единственият заспал се оказа Техьонг. Хосок наистина мразеше това, че премисляше всичко и то точно, когато решеше, че бе време за сън. А след подобен разговор имаше толкова много неща за премисляне. И всичките бяха негативни.
Хоби затвори очите си. Обичаше припева на песента. Въздъхна, почувствал се разбран за момент, кожата му като че ли се стопли за секунди, но веднага след това изстина, карайки тръпки да пропълзят по тялото му. Очите му се насълзиха, тялото му затрепери. Преглътна. Не беше точният момент за това, но не можеше да направи нищо, дори не успяваше да контролира емоциите си тогава. Беше лоша идея да слуша музика докато мисли...
Момчето изтръгна слушалките от ушите си, мятайки ги на нощното шкафче, без да спира песента. Чуваше се заглушено как продължаваше да кънти от тях. Той се сви още повече. Чувстваше се некомфортно в моменти на слабост, не си ги позволяваше. Казваше си, че го правеха да изглежда слаб и, че ни най-малко не му отиваха.
Хосок стисна зъби, щом усети по бузата му да се спуска сълза. Опитваше да не издава звук, за да не събуди Техьонг.
Те обаче отвори очи сънено, готов да се завърти нанякъде, за да се намести по-удобно, когато до слуха му достигна глух хлип. Отне му няколко секунди слуха му да го преработи, за да отреагира.
Ходок тъкмо бе зарил лице в дланите си, за да не мокри калъфа на възглавницата и, за да е още по-малко шумен, когато усети ръце да се увиват около него в приятелска прегръдка, даваща уют и комфорт. За момент замръзна, но след това отдели ръцете от лицето си, позволявайки си да издава тихи звуци от хлипания, подшмръквания и накъсано дишане, тъй като вече бе безсмислено да крие.
Техьонг стисна тялото, което бе обгърнал плътно, заради това колко по-големи бяха ръцете му на фона на Хосок в тях. Дишаше в рамото му страшно успокоително и само начинът, по който галеше с палец отстрани на кръста му, докато го прегръщаше в гръб, бе достатъчно, за да подскаже "всичко е наред, имаш някой зад себе си".
Тресенето и треперенето на Хосок намаляваше постепенно, тялото му единствено разтрисайки се при хлип.
-Мерси... - отрони преграхнал по-малкият и подшмръкна, избърсвайки очите си.
-Самотен ли си? - Техьонг отказа да го пусне. Дори облегна глава на рамото му.
-И ти ли? - Хоби единствено преглътна и уви ръце около тези на Те, за да отвърне на прегръдката по някакъв начин.
Бяха се сближили доста за тази нощ.
-Не точно... - по-големият потърка нос в гърба му успокоително. - Чух ти песента... - и двамата се засмяха тихо.
-Не точно самотен... - момчето преглътна. - По-скоро ненужен и... Сам понякога... - Те гледаше замислено докато го слушаше внимателно. - Излишен...
-Излишен? - Техьонг повдигна вежди въпросително. Знаеше, че не ставаше дума само за Джонгкук.
-Знаеш... - Хоби преглътна, чудейки се как трябваше да обясни. - Ако се махна от цялата картина... Ами, всичко си е същото. Приятелите ми продължават да имат по-близки приятели. Човекът, когото обичам продължава да обича друг. Всички продължават да са щастливи. Гадно е да знаеш, че си някой, без когото всички могат... - гласът му отново потрепна, очите му насълзявайки се докато говореше за това. Техьонг пак го стисна, но не казваше нищо. Не знаеше какво, осмисляше всичко. - Остави, просто обичайните ми нощни терзания... - засмя се по-малкият и избърса очите си с опакото на едната си ръка.
-Хосок, ти сам си го правиш... - най-после отрони нещо Техьонг. Хоби гледаше срещу себе си, слушайки. - Отдалечаваш се от хората по всякакъв начин, как очакваш те да са близо до теб?
-Не се отдалечавам... - опонира момчето.
-Аа? - Техьонг сви вежди. - Сам ми го каза. "Не искам да товаря другите с проблемите си, не е нужно да знаят за тях, особено щом имат собствени по-важни". Твоите чувства по-нисши ли са, какво?
-Просто съм с по-силна психика и мога да се оправя и сам, всеки се чувства зле ако види близък човек да е нещастен...
-Близък човек? Ти не си им показал нищо от теб. Те не те познават, не са ти близки. Ти си им близък. За това няма никой в твоята картина. Само че си в картините на всички, за които се раздаваш, сещаш ли се? - тонът на Техьонг неволно започна да звучи скастрящо. Не умееше да показва емоции добре, а за пръв път изразяваше загриженост към някого като приятел, не просто като човешко същество. Хоби се сви.
-Рзбирам... - по-малкият кимна, издърпвайки завивката по-нагоре. - Прав си...
-Но няма да промениш нищо, защото си свикнал вече... - Те въздъхна и затегна прегръдката още повече.
-Е... - Хосок повдигна вежди. За момент дори получи импулс да се извини, след като чу разочарованият тон, с който Техьонг изтъкна последния факт. - Мисля, че просто съм си такъв, устроен съм така...
-О, не. - директно отрече по-големият категорично. Хоби сви вежди. Как така не? - И аз имам проблеми, те също са сериозни. Защо тогава говориш с мен за своите? Нали трябва да си силен за всички? За к'во плачеш и ми разказваш как се чувстваш като си устроен да си усмихнато кошче за душевни отпадъци?
-Не е така... - опита да се оправдае Хоби, но бе прекъснат:
-Млъквай. - директно го отряза той. - Нали сме приятели вече, длъжен съм да те приемам какъвто си. Няма да говориш за себе си в такъв случай. Ходи си измий очите и като се върнеш да си усмихнат, ще говорим за моите проблеми.
-Добре, разбрах те. - засмя се Хоби, отпускайки се малко.
-Радвам се, че схвана иронията... - отвърна на смеха му Те.
-Приятели ли сме? - повдиигна вежди Хосок насмешливо и донякъде закачливо, побутвайки с лакът гърдите на Техьонг, който го цапна по ръката в отговор. - Запознахме се преди пет/шест часа, тигре, успокой се...
-Не е адекватно да ми казваш такива неща, докато ми лежиш в леглото и си ми обул гащите...
-Е с дънките ли трябваше да си легна??? - възмути се Хосок. - Сам си предложи шортите!
-А, не, отказвам се. - въздъхна Техьонг отчаяно. - Никакви свалки повече. Директно в приятелската зона, добре дошъл.
Хоби извъртя очи и се засмя, въздъхвайки развеселено.
-Лека нощ. - прозя се сънено Техьонг, тръгвайки да се дръпва от Хосок, но той нямаше намерение да се мръдне или да пусне ръцете на Те, които бяха увити около него. - Е к'во не разбра от "приятелска зона"???
-Аз нищо подобно не съм казвал, ти си стой в нея като гориш от желание... - подметна като нищо по-малкият, Техьонг повдигайки вежда.
-Абе-...
-Лека нощ~…