Хора. Отвсякъде. Хосок дори не знаеше откъде извираха толкова много, но беше обграден от тях от всички страни. Бяха толкова шумни, почти успяваха да надвикат музиката. Беше убеден, че трябваше да отиде в по-затънтен бар, нямаше представа защо в крайна сметка реши, че този в центъра бе най-добрата опция. Той просто искаше да се напие без притеснения, че щеше да засече някой познат.
Бе седнал на висок стол зад бара, въртейки в ръка фалшивата си лична карта. Беше толкова доволен, че най-после си бе изкарал една. Тийнейджърска мечта му беше да отиде в бар и да каже на бармана "едно голямо, като го изпия сипвай пак докато не ти кажа да спреш". Вярно, не си беше представял отговора да е точно "аз да не работя за тебе бе, като 'ше пиеш пак, 'ше ме викнеш", но задоволството от това, че го бе казал си оставаше.
-Една текила, малка. - Хосок подскочи на място. Момчето, появило се до него май мислеше музиката за по-силна от колкото беше. Той се засмя. - Съжалявам... - каза все още с усмивка той щом забеляза, че бе изплашил Хоби с високия тон.
Хосок единствено кимна в знак, че нямаше проблем и посегна по-рязко към чашата си, неволно събаряйки тъкмо налятата текила до нея. Момчето до Хоби се изправи, изпсувайки, карайки го да се обърне към него, за да разбере какво бе станало.
-Майка му да-... - сви вежди Хосок, стискайки устни. - Извинявай...
-Нищо, квит сме предполагам... - въздъхна момчето, издърпвайки напред тениската си, за да отлепи от плътта си петното на вече мократа си тениска.
-Е не сме съвсем квит, ти само ме стресна, аз те олях и ти пропилях парите за п-... - Хосок бе прекъснат от ръката на момчето, която хвана чашата му, обръщайки я настрани, за да разлее питието на земята. - Май не те харесвам тебе...
Момчето само се засмя в отговор.
-Още едно от неговото и текила, ама на две сметки. - обърна се към бармана той, Хосок въздъхвайки.
-А ако нямах повече пари?
-Щях да те черпя, ама после щеше да се наложи да ми ги върнеш. - момчето се обърна към Хоби с крива усмивка и му намигна. Гледаха се точно няколко секунди преди и двамата да избухнат в смях, провокирано от ужасната свалка. - Техьонг. - той подаде ръката си към него.
-Хосок. - игнорира ръката му, отпивайки от чашата си.
Те прочисти гърло и прибра бавно и неловко ръката.
-Маниери... - въздъхна той, връщайки веднага след това флиртаджийската усмивка. - Честичко ли идваш? - Техьонг се завъртя към него на стола си, докато въртеше чашата в ръка. Хосок се намръщи.
-Не се опитвай да ме сваляш, моля ти се... - сбръчка нос кафявокосият и обърна глава към Те, поглеждайки го през рамо, спускайки поглед по тялото му преценително. По релефа, силно изразените челюст и скули, височината и нахакания характер съдеше, че не беше подходящ за него, дори само за веднъж. - Не си мой тип, доминант съм. - заключи Хосок, повдигайки вежди важно и едва ли не гордо. Техьонг почти се задави с напиращия смях.
-Сигурно, да... - повдигна вежди той и кимна многократно. - Кой ти отваря бутилката с водата като е запечатана тогава?
-Абе ей! - Хоби го стрелна с възмутен поглед, свивайки вежди с дълбока въздишка, докато Техьонг продължаваше да го гледа с насмешка. - Най-добрият ми приятел...
-О, сладко... - засмя се Те и отпи сериозна глътка от текилата. - В него ли си влюбен?
-К'во? - брюнетът понижи тон и погледна към Техьонг по-сериозно. Мразеше хора да си врат носа, където не им беше работа.
-О, стига. - той повдигна вежди насмешлово. - Не си доминант, просто си влюбен в пасивен. - засмя се Те, правейки знак с ръка на бармана да му налее още. - "Доминант" със слаба физика си, имаш бръчки около устата, което значи, че постоянно се смееш. Обаче имаш и торбички, тъмни кръгове и сууупер нездравословно бледа кожа, което значи, че се смееш, за да не забележат, че си тъжен и не се наспиваш. Пропускаш и хранения вероятно. В бар си. В събота. И вместо да крещиш, да танцуваш и да не знаеш къде се намираш на осмото питие, ти се наливаш, седнал зад бара и гледаш в една точка, без абсолютно никакво желание за правене на нещо интересно, щом седиш и слушаш как няк'ъв непознат те анализира. Това ме навежда на мисълта, че имаш някакъв проблем. А какви са вариантите за проблеми на един седемнайсет/осемнайсет годишен? Сериозно скаран с най-добър приятел, кръша ти не те забелязва или те е отрязал, понеже си хилав, а той иска "истиснки мъж" до себе си.
Хосок се усмихна на една страна. Допи питието си и също се обърна към Техьонг.
-Добре бе, господин Виж Ме Колко Съм Добър По Психология... - повдигна вежда брюнетът. - Дори да си прав, теб какво те интересува някакъв случаен разбит хилав доминант поради каква причина пие в събота вечер?
-Защото съм случаен разбит нацепен доминант и мога да те разбера. Е, на половина... - добави със задоволство и крива усмивка Техьонг, допивайки питието си.
-Пишката ти е на половина на тебе...
-Няма как да разбереш, нали си доминант. - изкиска се по-големият, опитвайки да прикрие смеха, докато Хосок извърташе бавно глава към него, за да го погледне.
-Още едно, на неговата сметка. - усмихна се Хосок на бармана.
-Да не реши, че ще ми ги връщаш после? - отново подхвана с шеговит тон момчето.
-Фрашкан си с пари, нали те видях колко спокойно реагира като олях тениска на гучи...
-Виждам, че не само аз забелязвам детайли явно... - подсмихна се Техьонг и остави парите за питието на Хосок на бара.
-Не е той. - вметна от нищото по-малкият, докато бе приковал поглед в чашата, която въртеше в ръцете си. Искаше да види на кое питие щеше да му прималее и да загуби фокус.
-М? - Те повдигна вежда въпросително.
-Този, в когото съм влюбен. Не е най-добрият ми приятел, друг е. А най-добрият ми приятел го нарани много и се скарахме... - Хосок едва успя да довърши, преди момчето до него да се засмее задоволно от това, че бе познал с две от трите си предположения.
-Защо, к'во е станало? - Техьонг бе готов да го изслуша. Бе му приятно да слуша за чуждите проблеми, забравяше колко големи и многобройни бяха неговите.
-Дълга история. - дълбока въздишка. - Другият ми най-добър приятел си пише с момче, което е анонимно. Оказа се, че това момче е този, в когото аз съм влюбен, а той му е писал анонимно, понеже е влюбен в него.
-Аааргх... - Техьонг смръщи нос и вежди, съчувствайки на събеседника си.
-Аха... - кимна Хосок, отново въздишайки. - Ама другият ми най-добър приятел е влюбен в първия-...
-Братле, ще ме довършиш, заклевам се. - прекъсна го по-големият със смях през изречението си. Май не държеше особено на алкохол. - И се оказа че всъщност най-добрите ти приятели са братя?
-Ма ти си бил забавен, бе... - подметна саркастично Хоби с крива усмивка. - Не, единият ми най-добър приятел излъга другия, че той е този, който му пише анонимно, а този в който аз съм влюбен разбра и плака, и всичко...
-Ти добре ли си бе... - сви вежди Те, издължавайки леко думите. Текилата вече му беше замаяла главата. - Пича ти е направил услуга. Ако някой беше заел възлюбения на Джонгкук, щях да го водя на по бира, как ше му се сърд-...
-Джонгкук? - обстреля го Хосок, замръзнал на място и повдигна вежди объркано. Не беше споменавал име.
-Този дето на мен ми разби сърцето, ама не ми се говори за това. - момчето въздъхна и надигна чашата си смело, довършвайки питието си.
Хосок въздъхна дълбоко. Чак сега му се навърза всичко. Техьонг му се струваше познат, беше от горния клас в училището му. Постоянно се навърташе около Куки.
-Един човек е.
-Мм? - Техьонг обърна глава към него, приближавайки се към лицето му, тъй като музиката беше усилена.
-Джонгкук. И двамата сме влюбени в един човек. - Хоби допи питието си, засмивайки се. Толкова беше тъжно, че вече го избиваше на смях.
Техьонг премигна, осмисляйки известно време и въздъхва.
-Ако не беше най-добрият ти приятел, щеше да избере мен... - заяде се Техьонг, неволно прозвучавайки като отбраняващо се малко дете.
-Не мисля, вече оточнихме, че имаш малка пишка...
-Куки оценява малките неща, да знаеш... - Техьонг повдигна вежди, поглеждайки важно към събеседника си, секунди след което ококори очи. - ИСКАХ ДА КАЖА, не е вяр-...
-Свърши вече, туширан си, сам се призна.
-Ботъм... - измърмори под носа си Те, тряскайки ядно чашата в барплота.
Поне вечерта не мина толкова тежко, колкото мислеха, че щеше да мине. Неочакваната компания учудващо се оказа приятна и за двамата.