Джонгкук седеше на пейка, скрит зад едно дърво. Беше се свил, увил ръце около коленете си и гледаше в земята. Единственото, което се виждаше от него в момента бяха очите. Бе сложил шапка, която да скрие напълно косата му и маска, с която да скрие останалата част от лицето си. Беше облякъл огромен суичер, който беше с няколко размера по-голям от неговия, качулката вдигната над шапката. Изобщо не даваше вид да се притеснява за това, че приличаше на сериен убиец, чакащ удобен момент за засада. Вече петнадесет минути трепереше и наблюдаваше земята, чудейки се дали може да го направи. Знаеше, че вече нямаше връщане назад и кажеше ли сега на Юнги, че се е отказал и, че няма да му се покаже, рискуваше всичко започнало между тях да рухне. Момчето най-после отдели поглед от земята и се наведе настрани, поглеждайки зад дървото, за да провери дали вече беше пристигнал. И го видя. Юнги се бе излегнал на пейката отсреща, изглеждайки недоволен от яркото слънце, а на гърдите му лежеше синьо цвете, чийто вид беше непознат на Джонгкук. Юнги ровеше в телефона си, свил вежди, понеже слънцето явно го възпрепятстваше да вижда екрана на телефона и бе кръстосал крака, качил ги на пейката. Кук си пое дълбоко дъх, скри ръце под ръкавите на суичъра и ги сви в юмруци, тъй като дланите му се потяха. Тръгна с бавна и съвсем неуверена крачка към пейката, на която седеше юнги, изваждайки тефтерчето, което бе скрил в предния джоб на суичъра.
Юнги от своя страна изглеждаше доста по-спокоен, въпреки че не беше. Пръста му се движеше по екрана, местейки снимките на хората, които бе последвал в инстаграм, обаче дори не ги виждаше. В мислите му беше само това, че всеки момент щеше да разбере кой го кара да се усмихва и да се чувства по начин, по който не се беше чувствал преди.
Над Юнги се образува сянка и той внезапно надигна главата си, поглеждайки към Джонгкук. Устните на момчето се разтвориха, погледа му придобивайки шок, след което се усмихна, засмивайки се неловко. Джонгкук стоеше пред него като изтокан с маската, шапката и качулката си. Никой не казваше нищо.
Юнги преглътна и се изправи в седнало положение, усмихвайки му се широко, погледа му прикован право в очите на Кук. Само тях виждаше в крайна сметка.
-Здравей... - Юнги взе цветето, подавайки го на момчето пред себе си, не сваляйки усмивката от лицето си.
Можеше да се закълне че видя бузите му да порозовяват под маската.
Джонгкук кимна благодарствено, очите му свивайки се, което подсказа, че се бе усмихнал. Седна на пейката до него и му подаде тефтерчето, на което бе нарисувано сърце. Юнги се засмя звънливо. Изглеждаше необичайно щастлив.
-Не очаквах нещо такова... - Юнги повдигна вежди, поглеждайки обратно към Кук. - Предполагам толкова ми стига, а? - ухили се насреща му брюнетът, а Джонгкук сви рамене. - И да ми говориш ли няма? - Кук поклати глава. Взе тефтера от ръцете на Юнги и извади химикалката, захваната за корицата.
Подаде му тефтера обратно щом бе готов с написаното.
" Иначе ще ме познаеш "
-Добре, а кога ще те видя без маската? - Юнги се обърна изцяло към него. Вълнуваше се. Дори изпита порив да го прегърне, изглеждаше много малък и крехък в огромните дрехи.
Кук отново започна да пише.
" Когато се влюбиш в мен, обещавам "
Юнги отново се усмихна.
-Е, радвам се, че имаш сериозни намерения към мен... - изкоментира брюнетът развеселено.
Джонгкук гледаше право в подареното му цвете, широко усмихнат. Отново взе химикалката.
" Какво означава цветето? "
Юнги се усмихна.
-Тайна. - повдигна вежди важно, Кук изцъквайки с език недоволно, сръчкавайки го с лакът в реброто, за да го накара да му каже, Юнги единствено изкисквайки се развеселено. - Разбери сам. Казва се... - момчето взе химикалката от ръцете на Куки, записвайки името на цветето.
" Метличина "
Джонгкук погледна Юнги съмнително и кимна бавно.
-И... - Юнги протегна ръката си, хващайки тази на Джонгкук в своята. Момчето потрепна от това му действие, пръстите му увивайки се несигурно около тези на Юнги, когато той ги преплете. - Какво ще правим в остатъка от срещата?
Джонгкук се усмихна, отново изчервен. Пак взе тефтера.
" Среща? "
Юнги го погледна в очите, не преценявайки колко близо бяха лицата им.
-А не е ли? - попита по-тихо, тъй като имаше време да осмисли близостта до лицето на Джонгкук.
Момчето пламна и бързо наведе глава, стискайки инстинктивно ръката на Юнги, докато пишеше с другата.
" Дойдох само, за да ти дам нещо "
-М? - изхъмка Юнги още докато прочиташе написаното и върна погледа си на момчето пред себе си. - Какво нещо?
Джонгкук преглътна. Сега или никога. Взе тефтера с треперещите си ръце, оставяйки го на пейката зад себе си и пусна ръката на Юнги. Закри с длан очите му, оставяйки го в неизвестност за това какво щеше да стане. Кук събра пръстите си, така че да е сигурен, че Юнги не виждаше нищо и свали маската от едното си ухо.
-Какво? - Юнги се усмихна леко, напълно объркан, но това, което Джонгкук правеше му се стори очарователно. Дори да не знаеше какво точно беше.
Кук преглътна тежко, пое си дъх и докосна устните си до тези на Юнги в отговор на въпроса му. Брюнетът се втрещи, не очаквал нещо подобно. Не помръдна, не беше сигурен, че се бе случило това, което си мислеше. Не и докато не усети устните на Джонгкук да се движат плахо срещу неговите. Юнги се усмихна леко в целувката и отвърна, усещайки треперещата ръка на Джонгкук да застава на бузата му. Кук я погали, притисна устни в неговите, сякаш нямаше да има друга възможност да го целуне и захапа долната му устна докато се отделяше. Бързо сложи маската си и откри очите на Юнги, който беше едновременно объркан и щастлив, чудейки се кое първо трябваше да покаже като реакция.
-Уха... - единствено се отдели от устните на Юнги, който отново му се усмихна искрящо.
Кук от своя страна бе целият пламнал в огнено червено, ставайки от мястото и взе тефтера си. Помаха му веднага щом се изправи и тръгна в случайна посока.
Юнги все още бе замаян от случилото се, едва успя да усмисли, че Джонгкук си тръгва и вдигна ръка, също помахвайки му.
Кук директно извади телефона си, пишейки в търсачката името на цветето, което Юнги му беше подарил. Отвори първия сайт, който излезе, устните му разширявайки се в огромна усмивка.
" Метличина – зараждаща се любов, израз на вяра; "Мисля за теб" "
/~•~/
*пърха от радост и вълнение* определено е любимата ми глава :')))