-Искаш ли да спиш у нас довечера? - Хоби продължаваше да се грижи за настроението на Джимин. - Аз ще спя на земята, ако искаш.
-Че кога е било иначе? - засмя се в отговор блондинът, а Хосок се усмихна доволно, обнадежден. - Не мога довечера, баба има рожден ден.
-А, добре, честити й от мен. - Хоби хвана презрамката на раницата си, вървейки на една линия с Джимин, взирайки се в неизвестна точка докато мислеше. - Имам храна, искаш ли?
-Хоби... - Джимин повдигна вежди и погледна приятеля си развеселено. - Спри да се държиш с мен все едно съм емоционално нестабилен.
-Нее! - измрънка Хосок, гушвайки Джимин докато вървят, а той поклати глава развеселено. - Нямах това предвид, просто се чувствам зле, когато се чувстваш зле...
-А, заради егоистични подбуди е значи? - засмя се Джимин, получавайки удар зад врата.
-Знам че ти е много гадно...
-Като говоря за това постоянно не ми става по-малко гадно. - повдигна вежда по-ниският. - Просто кофти кръш, ясно? Преживява се...
-Да, ама ако Юнги знаеше, че го харесваш, щеше-...
-Нищо нямаше да направи и щеше да е неловко. - прекъсна го блондинът, а погледът, който беше впил в Хосок, крещеше "знам, че съм прав".
-Няма как да знаем... - сви рамене Хоби, а Джимин стисна устни, вдигайки рамене, подкрепяйки казаното от Хосок, продължавайки към автобусната спирка.
Хоби обаче знаеше, че Чим се нуждаеше от подкрепа и остави ръката си прехвърлена през раменете му докато вървяха.
-Предложението за храна още ли важи...
-Всеки ден бивам използван за материални неща...
-Обичам те...
-Аха.