-Длъжен съм да отбележа, че това е абсурдно...
-Кога те попитах, Хосок? - Юнги облегна гръб на стената зад себе си, изчаквайки приятелите си да си купят обяд от лавката в столовата.
-Не си, обаче все пак съм длъжен. - сви рамене оранжевокосият, използвайки зъбите си, за да разопакова сандвича, тъй като мускулната му маса бе недостатъчна. - Кой ги запечатва тия работи???
-И според мен не е добра идея... - Джимин издърпа от зъбите на Хосок сандвича, отваряйки без особени усилия опаковката, като му го върна, Хоби повдигайки вежди изумено. - Не е нужно да го следиш, ако иска сам ще ти се разкрие... - Чим въздъхна, отмествайки поглед и отхапа раздразнено от своя сандвич.
-'Що си нервен? - сви вежди Юнги, отваряйки бутилката си с вода.
Характерът на Джимин последните дни определено беше много остър, хващаше се за всяко нещо.
-Не съм нервен. - погледна го сериозно момчето. - Просто злоупотребяваш с доверието му, казал ти е че ще е тук, не е нужно да дебнеш.
Хосок усети навреме заформящата се връжда щом Юнги повдигна вежда сериозно, което не предвещаваше нищо добро. Намърда се между приятелите си и побърза да вземе думата преди да е станал скандал.
-Така де... - прекъсна ги Хосок. - Така или иначе не можеш да си сигурен че е той, даже да заподозреш някого, нали?
-Да... - стисна устни брюнетът, а Джимин единствено се облегна на стената, заставайки до Юнги, но настроението му определено още си беше същото.
Хоби беше поставен в наистина неприятна ситуация. Усещаше какво се случваше, но единственото, което можеше да направи бе да опита да повдигне настроението на Джимин. Сръчка реброто на Чим, колкото да привлече вниманието му и щом приятелят му го погледна, Хоби му се усмихна широко. Не беше кой знае какво, но самият начин, по който усмивката на Хоби говореше "спокойно, разбирам те", накара усмивка да се появи на лицето и на Джимин.
-Ще ходя да пуша... - въпреки разговора, погледът на Юнги обиколи всички ученици в столовата, но не успя да засече нечий поглед.
-Добре. - кимна Хоби, отхапвайки от сандвича си, а Джимин единствено вдигна рамене непукистично.
Брюнетът извъртя очи на реакцията на Джимин, тръгвайки към изхода. Краката му се преплетоха в момента, в който излезе и направи рязък завой, озовавайки се лице в лице с тъкмо влизащия Джонгкук. Момчетата почти се блъснаха, а Кук надигна глава, готов да направи забележка на човека за рязкото излизане от стола, но устата му си остана отворена щом видя Юнги. Мин повдигна вежда, отстъпвайки крачка назад, за да покаже уважение към личното пространство и на двамата.
-Внимавай повече. - единствено му каза Юнги преди да продължи към изхода, вадейки кутия цигари от задния си джоб.
Джонгкук го погледна през рамо без да се обръща, все още не знаейки на кой свят се намира заради близостта, в която се бяха озовали до преди секунда. Погледна към сандвича в ръката си, отново хвърляйки поглед към вече излезлия Юнги, осъзнавайки, че сега не можеше да му го остави за обяд, тъй като вече го беше видял с него. Момчето въздъхна и сбръчка нос недоволно, отваряйки сандвича, недоволен от факта, че явно той трябваше да си го изяде.
Наистина мразеше пуешко.