Господа, в когото Юнги не вярваше, бе свидетел, че краката на това момче не се бяха движили толкова бързо досега. Калните му обувки определено бяха на същото мнение. Момчето не мируваше през целия път с автобуса, любопитството определено го гризеше. Ту тактуваше с пръст по лоста, ту подритваше вратата на автобуса щом се отвори. А когато спирката му най-после дойде, се изстреля навън като коркова тапа. В следствие на всичко това, разбира се, подобното му на спринтиране, ходене мина през някои предпядствия или иначе казано - локви.
07:30
Имате ново известие
Брюнета секна дъх, краката му почти преплитайки се в опит внезапно да забави хода си, за да може да измъкне телефона от задния джоб.
Непознат номер: Стана ли?
Юнги стисна устни, пръстите му започвайки ужесточена борба с клавиатурата. Определено нямаше да остави нещата да си седят така.
Вие: Следиш ли ме?
Вие: Кой си ти?
Шокиращо, човекът прочете съобщенията на Юнги веднага.
Непознат номер пише...
Дори започна да пише веднага!
“Дали пък не е номер?” - запита се Юнги, но вниманието му бързо бе пренасочено към съобщението.
Непознат номер: Какво искаш за закуска?
“А, така ще го играем?” - Юнги килна глава на една страна, изпуквайки врат. - “'Ми, хубаво...”
Вие: От училището ли си?
Непознат номер: Сандвич или нещо сладко?
Вие: Откъде ми взе номера?
прочетено✅
“Сериозно?” - Юнги бе разочарован. - “Можех и още...”
Непознат номер пише...
Брюнета забави крачка заинтригувано, взирайки се в иконата в чакане на съобщението.
Непознат номер: Не съм убиец
Непознат номер: Или пък преследвач
Непознат номер: Просто си падам по теб
Непознат номер: Ясно?