Последно минаваме с молив за устни и бях готова. Никога не съм разбирала същността на цялото това приготвяне само за една вечеря. И то не някакво излъскано и издокарано представление, а проста вечеря като всяка една друга със семейството.
Трудно бе да се замислиш за тези неща, когато пред теб стоят купища проблеми от рода на: каква рокля трябва да облека за тази сватба; какъв грим ще ми стои най-добре; как любезно да откажа поканата за този круиз; как да хвана съпруга си в действие; Съвсем бях забравила смисъла на живота. Но така бе, щом веднъж бях приела този начин на съществуване и всички повърхности проблеми ме бяха отплескали от реалността. Сякаш вече не живеех в нея. Сякаш вече не бях Бела. Сякаш вече бракът ми с Хари беше само за пред хората, а ние гниехме вътре, любовта ни угасвайки ден подир ден. А животът минаваше и една сутрин щях да се събудя и да осъзная как всички тези неща, които правя, са напълно безмислени и лишени от любов.
Така се събудих на деветнадесети август, същата година. Сутринта след като едва ли не създадох най-големия скандал в историята на Стайлс. Е, не мога да отрека, че правих страхотен секс предната вечер, но на самата вечеря се развихри такава буря, че не само платната се скъсаха и корабите се обърнаха, а и всички се удавиха в безмилостната битка на вълните за надмощие. Може би бях под влиянието на алкохола, но мислех почти всичко, което казах.
- Бела, харесва ли ти омара? - попита ме Алекса, опитвайки се да разчупи неловката тишина наоколо. Погледнах морския дар в чинията си, на чийто вкус не бях обърнала почти никакво внимание, и отпих глътка от виното, което държах в ръката си.
- Мисля, че един сотерн от по-бедна година би се съчетал много по-добре с омар с цитрусови плодове.
Алекса явно се обиди на коментара ми, но бях в прекалено добро настроение, за да лъжа. Разбирам от вина и храна и знам, че това вино, не е за това ястие.
- Избрах Баниул заради десерта - Алекса се опита да се защити заради липсата си на сотелиерски умения.
- Дори за десерта бих избрала друго. Например Ривзалт, отлежана реколта, мирис на какао.
- Да разбирам, че искаш ти да отговаряш за вечерята от сега нататък?
- Единственото, което искам, е да се научиш да съчетаваш вина.
Алекса въздъхна, извъртайки очите си. Не че ми беше направила нещо, просто съществуването й ми беше омразно. Не е хубаво да говоря така за доведената майка на съпруга си, която можеше да му е сестра по години, но Алекса е толкова изкуствена и това започва да прозира през жалките й опити все повече с всеки изминал ден.
След като бях приключила с яденето, се облегнах назад и изскърцах със стола си, което явно не се хареса на фамилията, и всички без Роджър ме погледнаха с неодобрителен привкус. И още идваше. Взех телефона, които бях сложила под крака си, и го изкарах на видно място за всички. Никой не изважда мобилно устройство по време на вечеря. Бях подценила традициите на Стайлс, но не съвсем. Първа в листа беше Алекса, която явно още желаеше да води предначертаната битка за виното. Тя се изкашля, мятайки лукавия си поглед от телефона в ръката ми към мен и обратно.
След като видимо не й обърнах внимание, тя проговори с пресипнал тон.
- Мисля, че се държиш достатъчно не на място и без телефона в ръка, Бела.
- Това ли? - отговорих почти мигновено, размахвайки телефона. Дори и някой да не го беше видял, сега бе моментът. Роджър отдели поглед от храната и ме погледна безизразно. Разбирам, че не иска драми, жена му сама е една голяма такава.
- Да, разкарай го.
- Не мисля така, Лекси.
Усетих как ръката на мъжа ми бе поставена на бедрото ми, а той не ме поглеждаже. Въпреки това го чух да прошепва, докато избърсваше устата си от виното, "Стига толкова". Но не, скъпи Хари, тепърва започвах да разкривам игрите ти.
- Знаеш ли, че всъщност Роджър може да ти е баща, Лекси? Нали така, Роджър? Даяна дори е по-голяма от Алекса.
- Това не е нужно, Бела.
- Напротив, Диди, нужно е. Знаеш ли колко много неща са неизяснени в това семейство? Милиони, милиарди...
- Остави я, Даяна, нещата са между мен и нея - каза Алекса, захвърляйки приборите си в чинията. В същия момент Пери и Юлия донесоха десерта.
- Всъщност и Пери е вече тук, можем да започваме.
- Пери? - Даяна ме погледна въпросително в опитите си да спре свадата между мен и съпругата на баща си.
- Явно никой не знае, нали, Пери?
Не можех да спра начина, по който всички и най-вече Хари ме гледаха, сякаш бях пияна и напълно неадекватна. Имаше един човек измежду тях, деветдесет и девет процента бях сигурна, че е съпругът ми, който човек лъжеше всички тук и мамеше най-много мен. А Пери, колкото и да се опитваше, не можеше да скрие, че е като отворена книга за мен. Тя, прислужничката ни, си задоволяваше нуждите с моя Харолд.
- За какво говориш въобще, Бела? - Хари попита, поглеждайки ме настоятелно. Явно ще се прави на неразбрал, така да бъде.
- За какво говоря ли? Боже, това семейство не знае за нито едно от твоите извращения, нали? Всичко ще им кажа.
- Бела, аз не те разбирам, скъпа...
- Не ми говори така, Хари. Това, че ме чука преди по-малко от тридесет минути, не значи, че ще ти се галя като котка в краката.
Роджър се задави с храната, която преглъщаше, а Алекса му подаде водата с някоя мила реплика. Не отделях погледа от мъжа си, който беше направо уплашен от мен и повишаването на тона ми.
- Бела, обясни ни - каза Алекса изнервено, а подгласничката й - Даяна, се съгласи.
- Защо Пери не го направи? Или най-добре Хари, той вече има опит в чукането на подчинените.
- Бела, подбирай си думите - този път Роджър повиши тона си и ме изгледа нападателно.
- Няма да ме гледаш толкова осъдително, ако знаеш какво е направил синът ти, татко.
- Какво толкова е направил синът ми, кажи ни най-сетне.
Всички запазиха тишина. Хари гледаше объркано и не смееше да каже нищо, а Роджър местеше погледа си през всеки един от нас, чакайки някой да проговори. Когато бях напът да кажа истината в едно изречение, Пери проговори.
- Аз ще кажа, господин Стайлс.
- Слушаме те, Пери.
Настана напрегната тишина, секундите се провлачваха като минути. Пери преглътна веднъж, а след това хвърли един дълъг безпомощен поглед към мен. Но не ми пукаше колко е отчаяна. Аз не бях ли отчаяна? Не бях ли отчаяна от Харолд и забивките му? Не бях ли отчаяна от живота, който бях принудена да водя? Не се обвинявам, че избрах да се омъжа за него, защото все още го обичах, а по-скоро за това как успях да изпусна нещата от контрол и ни докарах до това положение. Както и да е, Пери щеше да признае и някак си щеше да ми олекне.
- Аз спах с...
- Здравейте, семейство - от никъде Шарлът влезе в трапезарията с приятеля си под ръка, карайки всички да извъртим погледите си към двойката. Явно не беше чула нищо от спора ни, защото наблюдаваше с недоумение как се споглеждаме.
- Пери, довърши си изречението - заповяда Роджър, а малката му дъщеря се изненада от настойчивостта, с която говореше баща й, и ме погледна въпросително. Не бях в състояние да й отвърна, затова просто стисках устни и се взирах в Хари лошо.
- Г-н Роджър, аз... Моля ви, не е...
- Пери, довърши скапаното си изречение!
От тона на Роджър всички се стреснаха и даже Даяна подскочи леко. Алекса беше напът да каже нещо, за да успокои ситуацията, но гневното изражение на съпруга й я спираше и плашеше. Рядко бе възможно да видиш Роджър гневен и крещяш. Той бе изправен от мястото си, а ръцете му бяха стиснати в юмруци и поставени на масата. Алекса бе поставила своите на гърба му в опити да го успокои.
- Аз спах с...
- Чакайте...
- Даяна!
Даяна се опита да спре за пореден път речта на Пери, но баща й я прекъсна, крещейки името й. Повече от всеки тук, той желаеше да узнае с кого бе преспала Пери. Очевидно бе, че е бил Хари, но дяволското желание да чуя признанието й ме подлудяваше, а явно и него.
- Аз бях - изведнъж нечий глас проговори, карайки ни да насочим погледите си към следващия персонаж. Глас, който досега не бе участвал в разговора.
- За какво говориш пък ти, Ерик?
Роджър свъси веждите си, гледайки към зет си неразбиращо. Момент тишина. Още един момент тишина. Тишината започваше да става все по-обтегн...
- Моля?! За това ли беше всичко, Ерик?! За това ли бяха всичките ласкателства напоследък?! Не е било за бебето, нали?! Било е за да изкупиш шибаната си вина!
Даяна започна да крещи истерично, мятайки ръцете си наоколо. От очите й започнаха да се стичат сълзи на разочарование и отчаяние, които тя не можеше да скрие или задържи вътре в себе си. Аз не можех да асимилирам какво се случваше, не разбирах и не осъзнавах защо Даяна плачеше, повтаряйки несвързани неща.
- Значи - прошепнах, обръщайки се към Хари, който гледаше с отворена уста рева на сестра си. - Не си спал с камериерката ни?
- Разбира се, че не съм. Поне не с тази. И не откакто сме женени.
- О, мамка му - изпсувах, ритайки крака на масата отдолу. Роджър и Алекса ме погледнаха, без да промълвят нищо, защото бяха прекалено афектирани от изблика на Даяна.
- Диди, съжалявам, адски много съжалявам...
Дай боже и Хари един ден да ми каже това.
- Замълчи, Ерик, не искам да слушам глупавите ти извинения.
- Съжалявам, скъпа. Моля те, нека да поговорим...
- Върви си, Ерик. Не искам да те виждам, поне не сега...
- Но...
- О, Господи - Даяна прошепна сякаш сама на себе си, изпускайки чашата си с вино. Не беше най-уместната идея да пием алкохол след като и двете бяхме бременни в четвъртия месец. На кого говоря?! В това семейство, ако не се напиеш, няма да издържиш.
- Даяна, какво става? - попитах разтревожено след като тя остана със стиснати клепачи.
- Боли ме.
- Какво става? Какво те боли?
- Бебето...
- Господи, бебето.
Заобиколих масата и отидох от другата страна, където Даяна бе седнала на стола си, дишайки учестено, а Ерик й подаваше чаша с вода. Шарлът дотича насам незабавно, а Даниел изкара Ерик навън, защото Даяна не спираше да крещи и да го замерва с прибори и чаши. Прислугата стоеше вцепенена и наблюдаваше панаира, който се разиграваше в трапезарията.
- Трябва да те закараме в болница - Шарлът изпадаше в паника, докато болките на Даяна се множаха.
- Обаждам се на бърза помощ - каза Алекса, грабвайки телефона от ръката ми.
- Не, ще се забави много. Ще я закарам, колата ми е отпред - предложи Даниел, а Шарлът кимна укоражително на сестра си, която не беше в състояние да разсъждава трезво заради ранните контракции.
- Добре, да я заведем - Хари се обади зад мен. Той взе сестра си на ръце, изкарвайки я от трапезарията. Отвън Ерик обикаляше в кръг и когато видя съпругът ми да носи жена му, се втурна насам.
- Нека аз да я взема - той се опита да я поеме, докато тя изпадаше в безсъзнание, но неуспешно, защото Хари въобще не му позволи.
- Точно сега, Ерик, ще е добре за теб и за Диди да стоиш далеч от всички ни.
- Ти нямаш право да ми говориш за изневяра, Харолд, освен от личен опит.
- Виж, ако състоянието на сестра ми не бе лошо, щях да ти счупя...
- Сега не е времето - Шарлът прекъсна спора им, отваряйки външната врата на Хари, за да изнесе Даяна.
Даниел беше така услужлив да закара Даяна до най-близката болница с колата си заедно с Шарлът. Аз и Хари ги следвахме с неговата, а след нас дойдоха Роджър и Алекса. Уилям остана при Юлия и Пери у дома. След известно време точно когато докторът излизаше от стаята на Диди, Ерик също се появи от никъде.
- Как е тя?
Никой не му отговори, вместо това всички насочихме вниманието си към лекаря. Той погледна за момент папката си, написа нещо вътре и върна химикала в джоба на бялата си престилка.
- Даяна Роуд е стабилна, синът й също. Причината за дестабилизацията й навярно е била нервна криза, която в съединение с хормоните от бремеността й е повлияла отрицателно. Няма нищо, за което да се тревожите. И майката, и детето ще бъдат добре.
- Слава богу - Ерик прошепна, минавайки най-отпред измежду нас. - Мога ли да я видя?
- Името ви?
- Ерик, Ерик Роуд, aз съм нейният...
- Наясно съм, г-н Роуд, но смятам, че тя не желае да ви вижда - лекарят погледна многозначно Ерик, който въздъхна, прокарвайки ръката си през косата. - Мисля, че тя се нуждае от почивка, но спомена нещо за Бела и Шарлът. Ако желаят, нека те да я видят за малко.
- Разбира се - Чарли кимна на доктора и се запъти към стаята на сестра си. Обърнах се към Хари, за да го попитам дали той не иска да види Даяна, но той бе прекалено зает да гледа на кръв Ерик, затова реших, че ще е по-добре да не създава излишно напрежение на сестра си. Последвах Шарлът в болничната стая и затворих вратата след себе си. - Диди, как се чувстваш?
Даяна само ме погледна празно и после отново се втренчи в стената, с Шарлът си разменихме объркани погледи. Приближих се до леглото и застанах от другата страна на Даяна.
- Ди, много съжалявам - казах сковано, наблюдавайки за реакцията й.
- За какво?
- Аз... Аз предизвиках всичко това. Но, кълна се, не знаех, че Пери е оправяла Ерик. Аз наистина мислех, че е Хари.
- Няма нищо, Бела, ако не беше ти, вероятно никога нямаше да узная.
- Това не беше начинът. Не и пред всички.
- Напротив. Всички трябваше да разберат що за стока е Ерик.
- Ако не бях аз, Даяна, нямаше да си в това състояние.
- Спри да говориш глупости, Ерик сам си е виновен за всичко - Шарлът ме скастри и отново се обърна към сестра си. - Няма да му се размине, Ди, и на тази Пери, ще й съсипя съсипания живот.
- Недей да говориш така, Чарли - каза изведнъж Даяна твърдо. - Ти няма да съсипваш ничий живот. Аз ще го направя.
По-голяма драма ставаше с всяка изминала секунда. Настървих двете сестри Стайлс срещу беззащитно момиче, Пери и в миша дупка да се скрие, Даяна и Шарлът ще я унищожат. Съюз на Стайлс е най-опасното нещо и най-силното оръжие на света, а сега бе насочено срещу камериерката им. Как да обвиня Диди за омразата й, та аз самата ненавиждах Пери, задето си мислех, че е спала с Хари. Тя имаше право да я мрази. А от една страна се радвам, че това се разкри, защото Даяна не заслужава и миг, в който да бъде най-нагло лъгана в очите от най-близкия й човек - съпруга й. Аз аз? Какво да кажа аз? Толкова упорито вярвах в невярността на Хари, че бях готова да изложа лъжата пред всички само за да видя унижението и неодобрението на собственото семейство на мъжа си. И тогава се оказва, че той, набеденият грешник, е напълно невинен. Поне в чукането на Пери, но само в това отношение. Господи, съвсем не го очаквах от Ерик. Кой би предположил, че перфектният съпруг не е толкова перфектен? Не искам да звуча грубо, дори в мислите си, но как Даяна дори не се е усъмнила?! Даже аз дълбоко в себе си се съмнявах в предаността на Харолд и кой да знае, оказах се права. Беше ми изневерявал, поне за Роузи бях сигурна, пък може и други да е имало. Важното е, че и двамата загърбихме миналото. И какво стана? Аз не успях да се сдържа и си направих бързо заключение, което на всичкото отгоре се оказа и грешно. Но защо да се обвинявам? Бях лъгана и манипулирана веднъж, беше ми станало рефлекс да се съмнявам във всяка дума на Харолд.
След като аз и Чарли се уверихме, че Даяна е добре и заспала, отидохме при останалите и изръсихме незначителни подробности за физическото й състояние, опитвайки се да избягваме психическото, защото там тя бе съсипана. Мисля, че ще прости на Ерик, но първо доста ще го измъчи, а тази Пери - чак ми става жал за нея. Хари като че ли ми беше малко ядосан, но за всеки случай не го попитах, ами държах стриктно темата за възмущението си от постъпката на Ерик, а той сякаш не се интересуваше от моите предположения. Беше отвеян в болницата и по пътя. Когато всички без Ерик се прибрахме в имението, настана едно голямо, дълго и оглушително крещене от страна на Алекса към беззащитната прислуга. Обикновено бих направила нещо, но и аз както всички бях адски ядосана на Пери. Юлия изкара Уилям в градината, защото не му се спеше, знаейки, че майка му е в болница, а и така нямаше да чуе скандала. Бях принудена да слушам гласа на Алекса поне час, мисля че дори Роджър щеше да заспи по време на една от лекциите й. Най-накрая, когато прислугата беше свободна и Уилям спеше, аз, Хари, баща му, Алекса и Шарлът стояхме в хола, пиейки скоч. Без мен, разбира се, аз бях накарала Далия (част от прислугата) да ми направи чай. В стаята беше настанала една църковна тишина, нетипична за този дом, когато Шарлът я наруши.
- Значи нашият Ерик е спал с Пери, а Бела си е мислела, че е Хари, затова сте се скарали и изведнъж онзи си е признал пред всички?
- Нещо такова - Алекса поклати глава, сипвайки още алкохол на мъжа си.
- Бела, но защо? Мислех, че ти и Хари бяхте минали тази фаза.
- Чарли, повярвай ми, нищо не знаеш.
- Тогава ми кажи. Ясно е, че в това семейство има ужасно много тайни.
- Хари ми е изневерявал със секретарката си. Имам запис - всички погледнаха Харолд, който седеше до мен, клатейки чашата си с уиски наляво-надясно и взирайки се в една точка. Той чу, но не обърна внимание на думите и погледите. - Не е ли така, Хари?
- Така е.
- Браво, брат ми, и твоето е похвално.
- Шарлът, не ти искам съветите. Това е между мен и Бела.
- Хари, нека всички знаят. Не искам да мислят, че съм те обвинила безпричинно.
- А не беше ли точно така?
- Как? Безпричинно? Имам милион причини да не ти вярвам.
- Личи си. Все още стоиш на тази тема, нищо че я оставихме в миналото.
- Предателството трудно се забравя, Хари.
- Но е възможно, ако искаш. Но ти не го правиш. Търсиш си причини да не ми вярваш и да се съмняваш в мен.
- Това е защото бях лъгана. Простих ти, но как да забравя?
- Като говориш с мен. Но ти бързаш да си правиш прибързани заключения.
- Съжалявам за това, какво още искаш?
- Знаеш ли, Бела? Нищо не искам от теб, единственото, което можеш да правиш, са драми, интриги и лъжи.
- Аз?! Аз правя драми, интриги и лъжи?! Ти съвсем си се побъркал, Харолд!
- Можем да решим проблемите си и в стаята и, ако обичаш, не крещи.
- Все още не съм започнала да крещя! И каквито и проблеми да имаме, ще ги решим тук, пред семейството.
- Няма да споря с теб тук.
Харолд заяви спокойно, изпивайки глътка от алкохола, с което остави чашата напълно празна.
- Не искаш да разрешим проблемите си тук, защото не искаш да казвам всичко пред семейството ти, нали?
- Не. Защото с теб проблеми не се решават.
- Значи сега аз съм виновната?
- Не съм казвал такова нещо.
В периферията си видях, как Чарли хвърляше разсеяни погледи в телефона си, опитвайки се да не изглежда толкова заинтересована от спора ни с брат й. Алекса и Роджър явно също се чувстваха излишни, но не смееха да кажат нищо.
- Те знаят ли за грешките ти, Хари? Тези от преди година или две?
- Бела, не замесвай тази тема, предупреждавам те.
- Не, ти ме заплашваш. Както правеше преди. Напоследък ме манипулираш както във Венър. Не бяхме ли минали този период?
- Бела, замълчи поне веднъж!
- Мълчах достатъчно дълго!
- Бела, стига, не се карайте.
- Така само го измъкваш oт темата, Шарлът. Имаме проблеми, но той е този, който не иска да ги разреши.
- Аз не съм повдигал нито един скандал в целия на брак, Бела. Единствено днес бях обиден, но ти не прие и това. Сякаш ти си единствената, която може да е наранена и потърпевша. И да, знам, че съм правил много неща, с които не се гордея, но е време да го забравим, обещахме си го заради детето.
- Щом е така, Хари, щом искаш да променим тези неща и да оставим миналото зад гърбовете си, ще отидем на терапия за двойки.
- Това никога няма да се случи.
Заяви той с присмехулна усмивка. Какво толкова смешно има? Нормалните двойки така решават проблемите си, не чрез крясъци и заплахи.
- Сега ти си този, който се противи.
- Не се противя, просто не искам някакъв терапевт да ни се меси в отношенията.
- Защото ще застане на моя страна?
- Защото предпочитам каквото е между нас да си остане между нас.
- Да, ти го наричай така.
- Бела, спи ми се, предполагам, че и на другите.
- Не, беше ни много интересно да слушаме драмите ви - каза Шарлът, ставайки от мястото си.
- Говори за себе си - Алекса се включи в разговора. - Единствената интересна част беше, когато споменаха за Венър. Роджър, нямахме ли вила там?
- Да, имаме.
- Това да не ви е любовното гнездо на вас двамата?
Иска ми се.
- Не, там живяхме с Хари в началото.
- Аха. Значи това е бил периодът, когато Хари не беше в Лондон. Какво правихте по цял ден сами там, Бела?
- Какво може, Алекса, разбира се, че...
- Чарли - прекъснах я, - просто недей да го казваш.
- Това не променя факта, че е истина.
- Да - измърмори Хари под носа си. - Лека нощ на всички.
Това бяха думите, с които той напусна всекидневната. След няколко разменени приказки с Шарлът и аз се качих горе.
***
Събудих се по средата на нощта, от празнотата на чаршафите. След като не чух шум от вентилатора в банята (който се включваше автоматично, ако има някой вътре), станах и се огледах трескаво наоколо. В спалнята бях само аз. Погледнах часа на телефона си, който беше на нощното шкафче от моята страна на леглото. Къде ли би бил Хари в три часа сутринта?
Взех сатенената жилетка от фотьойла и завързах връзките й на кръста си. Нахлузих пантофите, които бяха на пода, и бързо излязох от стаята. Щях да тръгна към стълбите, за да проверя дали не си взима вода от кухнята, но светлина от края на коридора ми привлече вниманието. Офисът на Роджър бе там. Замислих се, сигурно просто обсъждаха някакви неща с фирмата. През нощта?! Това е подозрително. На пръсти започнах да вървя натам. Гласовете на Хари и баща му ставаха все по-ясни с приближаването. Застнах до процепа на отворената врата, но не така, че светлината да ме озарява. Нямах намерения да подслушвам. Но ето, че го правех.
- Не мога да правя това повече - гласът на Хари каза и среднощната му дрезгавост ме накара да изтръпна.
- Още пет месеца, Харолд. Издържа година, потрай, докато детето ви се роди.
- За това говоря, искам нещата между нас да се променят дотогава. Не мога да лъжа и детето ни. Не мога.
- Искаш да съсипеш всичко сега ли? Предбрачният договор гласеше това, не се прави на измамен. Знаеше, че трябва да се роди детето ви, за да може да вземеш всички дялове. Знаеше, че това дете ще е твоята гаранция.
- Да, докато не се появи. Вече чувствам как ще бъда лош баща, използвайки невинно същество.
- Не можеш ли да си намериш някоя друга играчка? Днес за малко щях да получа инфаркт, щом Бела каза, че знае. Кой й е изпратил запис, знаеш ли? Някой се опитва да те изобличи пред жена ти.
- С нея оправихме това. Но аз... Тя ще бъде майка на детето ми, татко. Няма как да нямам чувства към нея.
- Имал съм четири жени, три от тях майки на децата ми, и към нито една не съм изпитвал чувства. Ще се справиш и ти. Докажи, че заслужаваш да носиш името Стайлс.
- Може би затова си станал безчувствен. Само че аз искам моето дете да чувства обич от страна на баща си.
- Обичай детето, колкото искаш. Внимавай с Бела. Не е толкова глупава за колкото я мислехме.
- Казах ти, няма да я лъжа повече!
- И какво? Истината ли ще й кажеш? Ако разбере, ще те намрази завинаги.
- Ще ми прости.
С това Хари стана от мястото си, а аз инстинктивно спринтирах към спалнята ни. Отварях вратата, когато гласът му ме спря.
- Бела, защо си будна?
- Ходих за вода - изстрелях първото нещо, което ми дойде на ум и се молех да не чуе треперещия ми тембър.
- О - каза той, вървейки към мен. - Добре тогава. Предполагам, че ще си лягаме сега.
- Да, ти къде беше?
- Говорих с баща ми.
- За какво?
- Бизнес.
Лъжа. Отново. Предполагам, трябваше да съм свикнала. Но и аз лъжех и се преструвах. Така че да, животът ни беше игра, надлъгване.