Звукът на тропане по дървената повърхност на вратата на спалнята ми ме събуди. Отворих очите си достатъчно, за да може слънцето да ме заслепи и да заровя главата си във възглавницата отново. Който и да беше, не се отказваше лесно, защото усещах, че съвсем скоро мозъкът ми ще запулсира в ритъм с тропането. Раздразнена от досадния шум, застанах в седнало положение, докато най-накрая можех да виждам наоколо без предметите да губят очертанията си. Напоследък спя поне десет часа и ставам все по-късно. Спането и храната са единствените неща, които ме радват и ми доставят удоволствие, освен да прекарвам малко време с Хари.
- Влез!
Извиках, нахлузвайки пантофките, които издърпах с единия си крак от пода. Изправих се бавно и внимателно, за да не залитна. В същия момент вратата се отвори и главата на Пери се подаде оттам. Очите й търсеха моите, но тя така и не ме погледна, вместо това се взираше в пода, питайки ме дали може да влезе. Кимнах сънено, грабвайки копринения си халат от канапето до леглото. Завързах светло розовите връзки около кръста си, а в периферията си виждах Пери да стои сковано на метър от вече затворената зад гърба й врата.
- Има ли нещо?
- Не, г-жо Бела, аз просто исках да говоря с вас?
- Толкова ли е сериозно, че изглеждаш така притеснена?
Не спирах да я наблюдавам изпитателно, а тя се чувстваше все по-не на място. Мисля, че си го заслужава за греховете си. Знаех истината, просто исках да си признае.
- Аз не знам как да го кажа, а и само предполагам какво ви се върти в ума...
- Карай направо.
- Напоследък може да сте малко ядосана, но аз наистина не исках да се случва.
- Това не е нещо, което не искаш да се случва.
- Кълна се, не беше желано.
- Искаш да кажеш, че е било насилствено, защото знам, че той е способен на такива неща.
- Но вината беше моя.
- Значи ти си го накарала?
Пери прехвърли тежестта си от единия крак на другия. Не преместваше погледа си от земята.Сякаш тези обувки бяха най-интересното нещо на света.
- Г-жо Бела, знам как изглежда, но наистина не съм искала препаратът да съсипва новата ви блуза.
Блуза ли?!
- Моля?!
- Случи се случайно. Напълно случайно.
- Значи е прахът за пране, а?
- Разбира се.
- И няма нищо друго?
- Не мисля.
- О - направих кратка пауза, гледайки маникюра на ръцете си. - Няма нищо, Пери, свободна си.
- Сериозна ли сте?
- Напълно.
- Благодаря ви много, г-жо Бела, обещавам, че няма да се повтори отново.
- Вярвам ти.
Глупачка. Аз съм пълна идиотка.
От бременността ли ставам толкова глупава и наивна напоследък? Или просто все още не мога да избия спомена за Хари и секретарката от главата си?
Уж забравихме в името на любовта и живота на бъдещето ни дете, а дали аз успях да забравя? Нещата се случиха толкова бързо, че нямах време да помисля какво следва. Дори не се замислих как аз ще живея така. Не знаех дали е редно да жертвам себе си и гордостта си в името на бъдещето ни с Хари и детето. Изгубих гордостта си още първия път, щом бях с него. Той беше от онези мъже, които те караха да захвърлиш достойнството си само заради още една поделена глътка въздух с тях. А себе си? Старата Бела я нямаше отдавна. Когато взех решението да се омъжа за съпруга си, взех и това да се откажа от себе си в името на нещо по-голямо. Нали това е бракът, да се събуждаш всяка сутрин не заради теб, а заради човека до теб. В моя случай Хари бе станал отдавна за работа, но все пак. И не в това бе въпросът, защото аз изпитвах тези силни чувства към Хари, все още готова да дам всичко в замяна на любовта му. Но усещах как малко по малко тя ми се изплъзваше с всеки изминал ден и не осъзнавах, че я губя или как мога да си я върна. И по лошото бе, че не можех да намеря онази ярка граница, която караше пламъка и страстта между двама човека да изчезне. Може би при нас не бя ярка граница, а сивкава мрежа. Когато гледах анонимно изпратения клип на лаптопа си, бях разочарована, бях наранена. Но не болеше, не болеше така както първия път. Защото, когато Шарлът ме заведе в офиса на Хари и говорих с първата му секретарка, която се оказа невинна, само мисълта за изневяра ме караше да се свивам на топка от болка. А сега, когато си мислех, че е развил фетиш към камериерки, дори не заболя. Просто исках да знам истината, не треперех от болка при всяка следваща дума на Пери. Най-вероятно бях изтощена от подозренията си и от грешките му. Предполагам, че бавно любовта е избледнявала като тъмно петно на белия лист, което с времето ще изчезне. Толкова малко време, а вече не чувствах, че обичта е взаимна.
Може би е еднопосочна. Може би го обичам прекалено много. Може би го притискам прекалено много. Може би просто ми идва в повече с хормоните от бременноста и трябва да спра да мисля за това. Но как? Не искам да станем една от онези двойки във висшето общество, които са заедно само за пред хората, а вкъщи всеки спи с когото си пожелае. Исках бракът ни да бъде успешен и да отгледаме детето си в мир и спокойствие. Толкова много ли беше това?
***
- Има толкова много неща, които трябва да обсъдим, Бела - възкликваше разпалено Шарлът, напъхвайки мъфини в устата си. Даяна ме погледна и устните й кривнаха в усмивка. - Например, какъв пол ще е бебето?
- Всъщност, Чарли - започнах аз, изпуквайки кокалчетата на пръстите си, - с Хари мислим да изчакаме до раждането. Не искаме да знаем предварително дали е момче, или момиче.
- Но тогава как ще купите всички неща за бебето?
- Ще помислим за неутрален цвят.
- Като жълто например? - предложи Даяна, напъхвайки лъжицата сладолед в устата си - Ние така направихме с Уилям.
- Добра идея.
- А за имена? Нека да направим един списък с женски и един с мъжки - продължи да настоява Шарлът. - Харесва ли ти Тристан?
- Тристан?! Посейдон или Зевс не искаш ли?
- Вече съм решила за имена, момичета
- Какви? - попитаха едновременно и двете.
- Елизабет или Джеймс.
- Сериозно ли? Толкова използвани имена?
- Какво? Баба се казваше Елизабет, а бащата на Роджър се е казвал Джеймс.
- Кралица Елизабет и Джеймс Бонд, така ще ги наричам.
- А ти, Даяна? Как мислиш да кръстиш малкото момче? - игнорирах малоумния коментар на Чарли и попитах по-голямата сестра на Хари с любопитство.
- Стефа̀н.
- Стефа̀н? Това е чудесно име наистина.
- Ще го кръстим на бащата на Ерик, Стефанио.
- Те имаха нещо италианско, нали?
- Да, бащата на Ерик е италианец.
- Късметлийка - въздъхна Шарлът, гледайки тавана. - Мисля, че Дани ще ми предложи тази вечер.
- Какво?! - Даяна изпусна телефона, който държеше, взирайки се с разширени зенници в по-малката си сестра.
- Да, мисля, че е подготвил нещо голямо, а и сестра му се шегува за това от месеци.
- Това трябва да е хубава новина, нали? - ентусиазирано попитах Чарли, а тя се взираше все още с празен поглед във високия таван. - Нали? - повторих след като тя не отговори.
- Не знам.
- Но защо? Мислех, че много обичаш Даниел?
- Да, така е, но аз...
- Но ти си толкова млада - каза Даяна изведнъж, прекъсвайки сестра си.
- Точно. А и просто исках да бъда първата жена в това семейство с висше образование.
- Това е хубаво, Чарли. Дори е чудесно, че слагаш на първо място образованието си.
- Не, не е, Бела - Даяна повиши тона си рязко, карайки ни с Шарлът да я погледнем очудено. - Не е никак чудесно, че Шарлът ще захвърли възможността да се омъжи за добро момче заради образование, което едва ли ще й бъде в полза в близкото бъдеще.
- Защо мислиш, че университетът е безполезен, Даяна? Аз и ти никога не сме учили в университет или колеж и не можем да даваме такова мнение.
- Защото, Бела - Даяна продължи саркастично - това не е приказката, която си мислиш, че Шарлът ще изживее. Баща ми иска две неща преди да умре - ти да родиш това дете и Шарлът да се омъжи за за влиятелен, добре осигурен мъж. И ако дори едно от двете не се изпълни, баща ми ще спре дори смъртта. И тогава Чарли ще се омъжи за друг такъв човек, който няма да обича. Затова нека приеме тази възможност и разреши на Даниел да вземе ръката й.
- Даяна, това не е правилно. Ако не се чувстваш подготвена за един брак, не трябва да казваш заветното "да".
- Аз не се чувствах подготвена, когато Ерик ми предложи, но приех и ето че сега съм щастливо омъжена и бременна с втория си син.
Казвайки тези неща, Даяна ме накара да се замисля, за предложението на Хари и колко романтично бе то. Сякаш тогава още имаше какво да доизгори в двама ни. Не бях сигурна в нас, но бях сигурна, че го обичам и той обича мен. Искаше ми се да бъда толкова убедена и сега, когато скрито, но животът ми се разпада. Единствената ми надежда е, че това бебе ще ни обедини в грижите ни за него и може би ще разпали любовта отново.
Същата вечер аз и Даяна помогнахме на Шарлът да се оправи за вечерята й с Даниел в един изискан ресторант, където на повечето от приятелките ми им бе предлагано. Почти сигурно бе, че Чарли ще се върне с пръстен на ръката, но нещо в мен се надяваше тя да продължи да учи. Това, което аз нямах шанса да направя.
Разбира се, днес имахме "семейна вечеря" и Хари се прибра в пет следобед. Говорихме малко за някакви основни неща и той ми каза за някаква много важна сделка, но както обикновено не му обърнах внимание. Той влезе в банята да си вземе душ, а аз започнах да се оправям за вечерята. Закопчавах колието, което Гордън ми даде в нощта на сватбата, когато вратата на банята се отвори.
Излизаше пара от топлата вода, а с нея и Хари пристъпи в спалнята ни с хавлия на кръста си и, мамка му, мокро тяло, докато вървеше бавно към мен. Отклоних погледа си от горещата гледка пред себе си и продължих да се опитвам да закопчея бижуто на врата си, но неуспешно, защото ръцете ми започнаха да треперят. В отражението на огледалото видях как Хари застава зад мен, наблюдавайки всяко мое действие много внимателно, най-вероятно анализирайки колко съм несръчна. Трудно бе да сдържа усмивката си, когато подпухналите му розови устни се извиха в една такава бавно, но лукаво. Невъзможно бе да спра чувството в долната част на стомаха си, което се получаваше дори само когато го наблюдавам. Невъзможно бе и да сваля поглед от отражението му. Мокрите му ръце бавно се приближиха към врата ми, а когато отместиха косата ми на една страна, усетих как косъмчетата по гърба ми настръхват и как ръцете ми застиват на място, пускайки верижката на колието. Той го хвана и бавно, все още правейки очен контакт с мен чрез огледалото, го закопча. Имах чувството, а и най-вероятно бе така, че той забрави да махне студените си ръце от врата ми още дълго време, а и нарочно оставяше водата по тях да се стича и по кожата ми. Бях достатъчно мокра и без това.
- Хари... - заекнах, както правех всеки път, когато ме караше да се чувствам толкова слаба.
- Шшт, Белс - той прошепна, приближавайки тези розови устни към врата ми.
При изговарянето на тези думи си поех голямо количество въздух, напълвайки белия си дроб с кислорода, от който се нуждаех, знаейки колко силно ще крещя след малко.
Хари се приближаваше съвсем бавно и незабележимо към мен. Когато бе достатъчно близо, усетих как капките вода от косата му падат върху голите ми, вече, рамене. Пеньоарът ми падна на земята и останах само по бельото, което носех. Тъмно зелен копринен сутиен с черна дантелела и тъмно зелени дантелени бикини с черна панделка, която ги стягаше до максимум, естествено, Хари ги избра. Сърдечният ми ритъм се забави, сякаш сърцето ми спираше за момент, след това продължаваше да препуска. Хари беше доволен от това, но кардиологът ми нямаше да бъде никак очарован от нередовния ми пулс. Слядях действията му в огледалото, докато той бавно движеше устните си по врата ми, но не се застояваше никъде. Моите се отвориха съвсем леко, изпускайки нервния ми дъх. Не осъзнах, когато двете ръце на Хари хванаха рамената ми, държейки ме здраво изправена, защото започвах да губя равновесието си. Имам чувството, че близо до него вестибуларната ми дейност е сериозно прецакана. Ноктите ми започнаха да драскат собствената ми кожа, защото не знаех по какъв друг начин да изразя безпомощта си от това, което Хари ми причиняваше.
Възелът в корема ми се пренасочваше все по-надолу и по-надолу, но аз не исках да свършва все още, затова се принудих да прекратя за кратко действията на съпруга си и да се изправя рязко. Хари ме погледна с някакъв особен пламък в очите си, когато срещнах погледите ни. Виждах похотта, която винаги се настаняваше в зеленото по време на такива действия. Бавно поставих дланите си на гърдите на Хари, избутвайки го до стената, докато той хапеше устната си, чудейки се какво ще направя след това. Нито веднъж не ме е оставял аз да водя парада, така че това беше нещо ново. Тъй като той беше значително по-висок от мен, с може би около десет сантиметра, се налагаше да се повдигна на пръсти, за да достигна устните му. Това което виждах е, че сега той беше този, който нямаше търпение да продължа. Мисълта, че Хари е безпомощният сега, ме караше да се усмихвам по време на целувката. Езикът му се движеше в синхрон с моя, докато усещах как той се притискаше все повече в мен, нетърпелив за следващите ми действия. Ръцете му достигнаха до задника ми, стискайки го. Това ме накара да изпусна лек стон, а игривата му усмивка да нарасне още повече, докато той ме повдигаше. Увих краката си около торса му, а ръцете си около врата му, разплитайки все още мокрите му къдрици. Хари зарови главата си в извивката на врата ми и изпусна тежко стенание. След секунда ролите бяха сменени, защото сега аз бях притисната до стената и той беше този, който ме притискаше.
Усещах ерекцията, която се съдържаше под бялата хавлия и която се притискаше в мен. Аз бях следващата, от чиято уста излезе стон на удоволствие. Но не исках са бъде толкова лесно. Свалих краката си от торса на Хари, което го накара да ме пусне на земята и с леко разочарование да се отдръпне от мен, поглеждайки ме въпросително.
Кимнах към леглото, а неговата усмивка нарасна значително много от унилото му изражение. Той започна да върви назад, а аз след него и на ръба на леглото спря, оставяйки се да го бутна назад. Тялото му се срещна с копринените завивки, а аз го обкрачих от двете страни. Ръцете ми намериха опора над главата му, а неговите шареха из кръста ми. Наведох се напред, така че очите ни да бъдат на едно ниво и слях устните ни отново. Хари изспусна стон, който се заглуши и се изгуби, но след секунда отдели устните си от моите и прошепна съвсем тихо.
- Моля те, Белс.
Мисълта за първи път Хари да ми се помоли и аз да бъда доминантът ми се струваше привлекателна, а и най-накрая съм на обетованата земя, тоест върху Хари. Идеята, че не винаги аз съм контролираната ме възбуждаше още повече и ме караше да се възползвам от правата си, като например да измъчваХари до последния момент.
Той отчаяно се опитваше да ме накара да побързам, разкопчавайки сутиена ми и измъквайки го от ръцете ми. След това ръцете му се покачиха още по нагоре към гърдите ми, стискайки ги леко, играейки
си с едната. Започвах да съжалявам Хари, защото той (или по-скоро малкият Хари) не издържаше повече, а и аз вече се нуждаех да го почувствам в себе си, затова издърпах бялата хавлия изпод него, пращайки я при сутиена ми на земята. Той нямаше търпение да слеем телата си, но аз не бързах толкова. Застанах отстрани на Хари, докато той ме наблюдаваше любопитно. Едната ми ръка обхвана дължината му и аз се наведох, минавайки с език по най-чувствителната му точка, като се стараех да го гледам в очите. Това накара Хари да изстене малко по-силно, а аз да се усмихна. След това отворих устата си и се опитах да поема колкото мога. Продължих да изпомпвам, използвайки ръката си и устните си около члена му. Включих и езика си, което накара едната ръка на Хари да се добере до косата ми, увивайки я около китката си. Той изпадаше в екстаз, усещайки, че е към края. Не беше първият път, в който правех това, но за първи път, го карам да свърши толкова бързо. Усещах твърдостта му, докато последно забързвах темпото, карайки го почти да крещи името ми. Хари свърши в устата ми, а аз преглътнах семенната течност, опитвайки се да не показвам колко ужасен вкус има. Но това ми харесваше донякъде, защото доставях удоволствие на човека, когото обичах.
Хари се отпусна на леглото, дишайки неравномерно. Аз се изправих в седнало положение до него, наблюдавайки го как се връща от моментът на екстаз към нормалного. Отне му около минута преди да ме погледне с очакване.
- Твой ред е.
Знаейки какво следва, се преместих по-нагоре на леглото, облягайки се на възглавниците. Хари се изправи също и се обърна към мен. Приближи се, настанявайки се върху моето тяло и започна да движи ръцете си по корема и врата ми, а и между ямката на гърдите ми. Устните му се сливаха с моите от време на време. Очите ми бяха затворени от удоволствието, а при всеки по-силен контакт изпусках стенание. Двете ръце на Хари се върнаха върху гърдите ми, разтривайки ги леко. Езикът му оставяше следи от края на бикините ми, през корема и бюста ми, до врата и ключицата, като накрая поставяше една нежна целувка на устните ми и повтаряше обратно. Чувството между краката ми се засили, докато той си играеше със зърната ми, засмуквайки едното, карайки ме да стена още по-силно. Гръбнакът ми се извиваше нагоре, сякаш бях котка, която се радва на вниманието на любим човек, а ръцете му го придържаха отдолу, докато устните му бяха все още заети с гърдите ми. Моите ръце бяха опората ми на леглото, а краката ми бяха разкрачени с Хари между тях. Той забързваше действията си, докато изведнъж не ме пусна отново на леглото и с едната си ръка на свали бикините ми. Усетих как се премести надолу и устните му загубиха контакт с кожата ми. Само за да може секунда по-късно да ги усетя да създавах допир с най-крещящата за него част на тялото ми. Гръбакът ми отново се извиваше, ръцете ми стискаха завивките, а аз хапех устните си, докато не усетих металическия вкус на кръв да навлиза в устата ми. Заедно с горещия език на Хари усетих един от пръстите му да влиза в мен, след като видя, че съм достатъчно готова, вкара и втори и отдръпна устата си, която се захвана с гърдите ми отново. Оставяйли влажни следи и лилави петна по бюста ми, Хари продължаваше да ме задоволява. Бях на предела на силите си, готова да получа оргазма си, когато той внезапно прекрати всички действия и изкара пръстите си от мен. Погледнах го с поглед "Какво, по дяволите, правиш?", а той не ми отвърна. Вместо това се приближи и сля устните ни, на което аз отвърнах. Секунда по-късно усетих как Хари влиза в мен с цялата си дължина, а аз разтварям краката си колкото е възможно. Ноктите ми се забиват в гърба му, а гърдите ми се притискат в неговите, докато изкрещявам името му с цялата сила, която имам в изтощеното си тяло.
Със следващия тласък получих бурния оргазъм, за който бях мечтала, а след два Хари свърши за втори път тази вечер. Тялото му се отпусна до моето и двамата стабилизирахме дишането си, гледайки тавана на спалнята ни.
Сега, е време да сляза на вечеря и да започна пъкления план, който имах в главата си.