Исках да знам толкова много неща, но и толкова много други не желаех. Какво беше това, което виждах? Защо, по дяволите, въобще съществуваше? Кога се бе случило? Как се бе случило? Къде се бе случило? Защо се бе случило?
Можех да превъртам видеото на лаптопа си още един милион пъти, но това нямаше да промени реалността. Нямаше да промени грешките, цялата лавина от грешки, които допуснахме. Да, и двамата. Защото една част, дори да бе много малка, бе моя. Имах вина, защото очевидно нещо куцаше във връзката ни, а тя е наполовина моя отговорност, наполовина негова. Не се чувствах толкова виновна, колкото предадена. Чувствах се ужасно предадена. Не съм си и представяла, че мога да преживея такова разочарование, да го понеса от най-близките си хора. От Хари? Но как дори е възможно?
Не бях сигурна в нито едно от всичките предположения в главата ми за случилото се, освен, че се бе случило. Имах видеозапис, дълъг седемнадесет минути. Най-лошите седемнадесет минути в живота ми. Имах го и вероятно и още други хора го имаха, за да бъде изпратен анонимно на мен. Може би са искали откуп за него. Може би са били изнудвачи. Не намирам друга причина за случилото се.
Да кажем, че пред вас стои запис, дълъг седемнадесет минути, на който виждате съпруга си (от който сте и бременна) да чука секретарката си (втората за този месец), какво бихте направили?
Първо, бихте отишли в офиса му веднага и бихте се разкрещяли като луда, тръшвайки на земята русата курва (!), нищо че сте бременна във втория месец.
Второ, бихте си стояли кротко у вас, правейки се, че нищо не се е случило, и след като мъжът ви се прибере, бихте обсъдили порно съдържанието като зряла двойка, напът да има бебе.
И трето, бихте си поплакали известно време, обвинявайки себе си, защото не сте достатъчно добра, и щом се върне започвате да обвинявате него, молейки го да остане с вас, защото ще бъдете майка след седем месеца.
По малко и от трите, да бъда честна.
Не знам как да приема това, че Хари ми е изневерил. Не знам дали да бъда бясна, разочарована или практична. Ужасно много исках да съм ядосана и да пребия онази долна уличница, Роузи, но знам, че вече не съм дете, та аз сама ще имам едно скоро. И като си напомних, трябва да кажа на Хари, че ще става баща. Каква прекрасна комбинация от новини.
Обичам го. Не по-малко от преди седемнадесет минути, когато пуснах записа. И не искам отношенията ни да се променят. Не съм сигурна колко извратена е ценностната ми система, задето мисля, че трябва да му простя.
Нека първо говорим. Като зрели хора, каквито сме. Защото сега три живота са заложени на кръстопът.
След като цял ден не правих абсолютно нищо, освен да превъртам сценариите в главата си и да преполагам какво извинение ще измисли Хари, най-накрая реших, че трябва да ям. Ако не заради мен, то заради бебето. Една от прислужниците, на които все още ми беше трудно да науча имената, ми направи сандвич и сок. Изядох още един, естествено имам оправдание, ям за двама.
Изпих си сока и се запътих към стаята ми отново. Напът по стълбите, едно от момичетата отвори входната врата.
Хари.
Се прибира навреме, да не повярваш чак. Сега поне знам какво е правил пo време на всичките пъти, когато го е нямало с дни.
- Здравей, Бел.
- Хари - смотолевих тихо, но той не обърна внимание на тона ми, докато сваляше якето си, давайки го на прислужницата. Той се качи нагоре, подминавайки ме с бърза целувка, напът към кабинета.
- Мислех, че ще имаме малко време заедно.
- Ще се видим на вечеря, Бела. Зает съм.
Отново. Както винаги. Най-вероятно чукайки камериерката.
- Хари, не.
Съпругът ми се обърна към мен, учуден от рязкото повишаване на тона ми.
- Какво има?
- Трябва да говорим. Сега. В кабинета на баща ти. Веднага.
Харолд се стресна от настървените ми заповеди и започна бавно да доизкачва стълбите към втория етаж. Следвах го безмълвно, той ми отвори вратата и я затвори след това, сядайки зад масивното бюро. Заех мястото директно срещу него, на мекия фотьойл, за да мога да поддържам очен контакт. Да виждам дали лъже. Макар че той явно е професионалист в тази област.
- Какво се е случилo, Белс?
- Хари, виж... Първо, разбирам те. Бил си изнервен, изморен, дори прелъстен сигурно. Не си виновен, поне не чак толкова, знам колко им е трудно на мъжете да се сдържат. Второ, имам важни новини, които ще променят живота и на двама ни. Вече няма да е същото, ще имаме отговорност. Затова нека забравим за ужасното недоразумение, което е станало. Аз ще ти простя, ти ще се промениш, знаеш, за да бъдем добри родители.
Хари беше забил погледа си в лакираната дървена повърхност и не го отместваше от там минути след като свърших с изказването си. Щях да го питам дали няма да каже нещо, но той ме изпревари.
- Бела, за какво, по дяволите, говориш?
- За нас, Хари.
- Нямам представа защо си толкова сърдита, но пробвай да пазаруваш, може да ти освежи киселото настроение.
Той наистина се шегува с мен или просто аз нещо не съм разбрала.
- Хари, бременна съм.
Казах думите бавно, гледайки в земята, сякаш бяха нещо, от което трябваше да бъда засрамена. Не знам дали минаха няколко секунди или минути, но никакъв звук не се чуваше наоколо, дори този от ускорения ми пулс. Не можех да мисля за нищо.
- Бременна си?
- Да - казах тихо, преглъщайки.
Не беше правилно. Не трябваше да се чувствам така подтисната от едната истина, за която нямах вина. Всъщност единствената вина беше на Хари. Какво си мислех, да му простя, затова че ме наранява толкова много. Едва няколко месеца след като се оженихме и той реши, че съм му омръзнала. Как съм си представяла дори и за миг, че можем да подминем това предателство с лека ръка в името на детето ни? Не бях права. Така нямаше да е по-добре за него. Ако с Хари забравим за изневярата му, ще живеем в лъжа, подтискайки гнева и истинските си чувства, заради дете, което пък ще живее във фалшиво щастие. Очевидно Хари не ме обича, ако дори му пукаше за мен, нямаше да се поддаде на никакво прелъстяване. Трябва да спра да оправдавам всяка негова грешка, защото вече не е само до мен и моето щастие, a до това на малкото същество, което расте в корема ми.
- Това е чудесна новина, Бела - каза Хари, гледайки към пръстите си. - От колко време?
- Сериозно ли? Ти сериозно ли смееш да ме питаш за това, след като най-нагло си оправял секретарката си? Роузи ли, Хари? Харесваш ли името й? Боже, сигурно съм била права и за предишната. Кажи ми, колко й плати да ме излъже?
Изражението на лицето му се смрази, пребледня и той остана като вкаменен. Понечи да каже нещо, но се отказа и погледна към пръстите си. Изпуснах един подигравателен смях, които беше насочен по-скоро към мен и наивността ми, отколкото към Хари.
- Бела, не е това, което си мислиш...
- Каквото си мисля ли, Харолд? Мисля си, че си най-долният предател на всички времена! Минаха само четири месеца от сватбата ни, а ти не можа да си го държиш там долу! Изневери ми, дори не помисли за последствията, не помисли колко ще ме нарани това! Смятах да ти простя, но явно не мога, освен ако не лъжа и себе си, и теб, че не съм бясна. Защото съм...
- Аннабела, може ли просто да го обсъдим?
- За да чуя още от лъжите ти ли? Не!
- Знам, че сгреших, но сега, щом ще ставаме родители, трябва да преминем заедно през това.
- Не съм сигурна, Хари.
- И не трябва да бъдеш. Знам, че си наранена. Но ти също знаеш как се чувствам относно теб, а сега ще имаме и бебе.
- И това ще промени ли грешката ти?
- Не, Бела, няма. Но аз ще направя всичко по силите си да те накарам да не си спомняш за този ужасен момент.
- Обещаваш ли?
- Обещавам.
- Наистина ли?
- Наистина.
- И ще бъдеш добър баща?
- И добър съпруг.
- Обичам те, знаеш го, нали?
- Аз също.
- От два месеца.
- Какво?
- От два месеца съм бременна.