Сърцето ми започна да препуска бясно и за момент го усетих как трепти в гърлото ми и как цялото ми зрение се замъглява. Побързах да стана от мястото, на което лежах, но от бързата скорост и рязкото изправяне мозъкът ми се разбити още повече и залитнах настрани, при което паднах на земята. Извъртях очите си, секунда по-късно засякох зелените ириси на Хари да ми стрелкват разтревожен, блудкав поглед от другия край на стаята. Блудкав, така че нещо сиво ги изпиваше отвътре и не можех да разчета нищо. Освен това всичко беше зачервено, кожата му и очите му също. Или просто аз все още не си фокусирах добре зрението.
- Х-хари?
- Бела...
Той сложи палеца и показалеца си на лицето си, масажирайки го леко, но сякаш имаше мигрена. Изглеждаше, сякаш има ужасно главоболие, освен това не съм го виждала в по-умърлушен вид.
- Къде беше миналата нощ?
Зададох въпроса си направо. Нямаше накъде да увъртаме, той не се прибра, а аз го чаках. С извинителна вечеря и дантелено бельо. Дължи ми обяснение. Той просто ми го дължи. Освен това се чувствах много неловко, дори засрамена. Усетих онова чувство, което връзваше корема ми на топка и забързваше ритъма ми. Чувството преди да започнем поредния скандал, както ставаше преди повече от година.
- Не е твоя работа.
- Не е моя работа?! Не е моя работа ли?! Хари, сериозен ли си?
- По-сериозен не съм бил.
Той се заклатуши и седна, по-скоро се пльосна, на дивана до мен, затваряйки очи.
- Дължиш ми обяснение, Харолд.
- Нищо не ти дължа.
- Напротив. Чаках те, притеснявах се, а ти си ходил някъде и си се напил.
Долавях миризмата на онзи алкохол, с който правеха коктейлите в клубовете. Нещо, което не съм смятала, че ще усетя по Хари. И за момент си помислих, че думите на Шарлът са истина, но преди Гордън да се появи в мислите ми отхвърлих тази мисъл.
- Нали... Хари, нал-ли... Нали не си направил някоя глупост?
- Каква по-голяма глупост от това да подкупиш секретарката ми?
Той се опитваше да насочи огъня срещу мен, да използва собственото ми оръжие срещу мен. Хари отклоняваше темата.
- Не избягвай въпроса. Къде беше миналата нощ?
- Не те засяга, Бела.
Хари изръмжа и ме погледна злобно. Заклевам се, че беше злобно, отегчено, изпълнено с омраза. Сякаш му бях направила нещо ужасно.
- Аз съм ти съпруга, Хари. Естествено, че ме засяга.
Той продължи да се взира в лицето ми за известно време, а аз се опитвах да не се пречупя и го гледах все така критично. След малко едната му устна кривна в усмивка и той се наддигна от разпльоканата си поза.
- Забрави за това.
След това ръката му хвана моята и пръстите му започнаха да масажират китката ми. Какво... Той да се подкупва ли се опитва? Всичко е прекалено съмнително.
- Какво правиш?
Попитах го озадачено, когато той стана и все още държейки ръката ми, напусна стаята. Започна да върви бавно нагоре по стълбите, а аз вървях без да асимилирам какво се случва и го следвах безшумно. Някак си познат сценарий, но не... Въобще не усещах това правилно по нито един начин. Вратата на спалнята се отвори и затвори след нас. След това Хари блъсна тялото ми срещу бялата дървена повърхност и студените му устни се впиха в моите.
Той движеше ръцете си по цялото ми тяло, оставяше ги да шарят, където си поискат, докато събличаше роклята ми, а аз се опитвах да разкопчая малкото закопчани копчета на ризата му. Когато избутахме ненужния плат на земята, Хари ме завъртя така, че бях с гръб към него и лицето ми беше опряно във вратата. Пръстите му се плъзнаха в косата ми, извивайки я на една страна, докато другата му ръка държеше китките ми над главата ми. Тялото му беше горещо, моето също, кръвта бошуваше навсякъде в мен, карайки ме да се притискам в него още повече.
- Винаги си толкова готова за мен...
Боже, какво правех?! Не беше нищо грешно, все пак сме женени, но какво ме кара да мисля, че в цялото това нещо има някаква прикрита грехота?! Не искам да се чувствам така. Искам всичко да е правилно и невинно. По дяволите, Бела, да не би да забрави, че с Хари всичко е грешно и мръсно и определено не е невинно или непокътнато. Та Хари е олицетворение на изкушението и греха.
Хари прошепна в ухото ми запъхтяно, прониквайки в мен. И изведнъж всичките мисли как греша, цялото съмнение изчезнаха от мен. Още с първия тласък не можах да издържа и изкрещях силно. Той бе прав, винаги бях готова за него, психически и физически. Не беше нужно много от негова страна, той просто беше онзи мъж в живота на всяка жена, който можеше да я накара да направи всичко само за да я докосне веднъж. Аз бях пристрастена, зависима, глупава и наивна за него, за това просто му се отдавах с всяка частичка от съществуването си. Той обожаваше това, естествено.
Очите ми се затваряха бавно и едва ги държах отворени, но гласът ми и съзнанието ми крещяха. И двете искаха още. Какво ми правиш, Хари?
Той, държейки тялото ми в ръцете си, притискайки ме във вратата, отпусна ръцете ми, който аз обвих около врата му. Опитвах се да не дера до кръв, но това бе неизбежно, защото просто трябваше да намеря нещо, което да използвам. Една ми ръка се зарови в къдриците на Хари, усуквайки ги между пръстите си, а другата остана на мястото си. Той ме отлепи от дървената повърхност и след малко гърбът ми се сблъска с меките бели чаршафи на оправенето ни легло, което съвсем скоро нямаше да е оправено. Отворих очите си, за да мога да погледна Хари в неговите, но клепачите му бяха притиснати, а устните леко отворени, докато чувах съвсем тихите му стонове...
- Белс...
Изпуснах малко по-силно стенание, когато Хари намери Г-точката ми, забивайки се в мен по-силно от всякога. Ръцете ми се отпуснаха и паднаха отстрани на тялото ми, защото не можех да правя нищо повече. Не можех да крещя, да стена, да говоря, дори да мърдам. Чувството беше по-силно от всичко друго на света, беше само наше, върховна точка на удоволствие, до която съм била близо много пъти, но сега чак я достигнах. Усещах как бедрата ми треперят и се стягат и отпускат при всеки пореден тласък и сякаш всеки беше от навътре по-навътре в мен. Дишах едва-едва и много трудно си поемах въздух през интервалите, в които той беше максимално в мен.
Хари не каза нищо повече, но дишането му се учести, ръцете му някак си достигнаха моите и пръстите ни се преплетоха. Бях много близо, но той се движеше много бързо и за секунда изгубвах възможността да свършва. Но това му беше хубавото, да трае колко се може по-бързо. Хари ме докара до оргазъм няколко секунди след като той свърши в мен. Отпусна тялото си върху моето. Минути след това просто стоях и се взирах в тавана, едва поемайки си въздух, а Хари също възстановяваше нормалното си дишане, заровил глава в извивката на шията ми.
- Белс...
- Хари...
- Ти... - той си пое въздух и легна до мен, поглеждайки ме леко с крайчеца на окото си. - Не искам повече да се съмняваш в мен, никога, разбра ли ме?
- Да, Хари.
- Добре. Аз имам работа, трябва да вървя.
- Чакай, какво? Ти туко-що се прибра.
- Не, Белс, туко-що правих секс с теб, прибрах се преди половин час.
- Беше по-малко...
- Спориш ли с мен?
- Не...
- Добре. Отивам да се изкъпя и преоблека и тръгвам.
- А аз?
- Ти какво?
- По цял ден стоя сама в тази къща.
- Аз ли да те занимавам, Бела? Говорихме за това вече.
- Относно това...
- Няма да ходиш в университет.
- Хари, това е мое право.
- Сега си омъжена за мен, не мислиш ли, че имам мнение по въпроса?
- Добре...
- Просто... Просто излез, отиди да пазаруваш, посети имението ви, разкарвай се с приятелки, по дяволите, Бела, каквото правят момичетата.
- Все едно ще го направя.
- Аннабела, аз работя, меденият ни месец мина, не мога по цял ден да съм при теб.
- Знам, Хари, но ние не прекарваме никакво време заедно.
- Няма винаги да е така, Бела. Когато работата се поотложи, ще сме заедно, обещавам. Сега просто е много натоварено.
- Не може ли поне да не закъсняваш?
Въздъхнах отчаяно, а Хари извъртя очи. Той се приближи до мен, шепнейки, че се опитва, и остави целувка върху челото ми, след което влезе в банята ни. Станах от леглото и си взех набързо някакви дрехи, хвърляйки старите в единия ъгъл на стаята. Облякох се и изтичах по стълбите надолу. Трябваше да разчистя преди целия клан Стайлс да се бяха изсипали.
***
- Бела, кажи ми защо смяташ, че Хари крие нещо от теб.
- Смятам, че той е много подозрителен.
- Ами ако ти си подозрителната и го подозираш за нищо?
Аз? Аз не съм подозрителна личност. Господи, защо съм на среща със семеен консултант? Чувствам се сякаш имам психични проблеми между тези бели стени с ужасни картини на модерното изкуство. Освен това тази жена на средна възраст с малките очилца и черната си коса ми приличаше повече на вещица. Хари щеше да ми се изсмее, ако знаеше, че съм тук.
- Омъжила си се млада, нормално е нещата да не са такива, каквито си мечтала да бъдат.
- Не съм мечтала нереални неща.
- Хари ръководи една от най-големите фирми в света, късмет е, че го виждаш като цяло.
- Не смятах че ще е толкова зает. Преди не беше... Преди бях...
- Преди беше какво?
- Преди бях само аз.
- Искаш ли да ми разкажеш за това?
- За кое?
- Какво се е случило преди да се ожените?
- О. Това е болна тема.
- Ако беше нещо лошо нямаше да има брак, нали така?
Е. Сега този въпрос не е много удачен.
- Не, бяхме добре. Преди да се оженим, имам в предвид.
- А преди това?
- За какво говорите?
- Бела, разбираш ме, преди да сте "били добре"?
- О, ами имахме... Някои проблеми.
- Например?
- Карахме се.
- Разногласия значи. Ами изневери? Подобни съмнения? Ревност?
- Не, нямаше такива неща.
- Спомена разногласия. За какво се карахте?
- За много неща, помня ли...
- Трябва да е станало нещо, трябва нещо да се е променило, за да може после да сте били добре.
- Хари... Той претърпя катастрофа.
- И какво се промени след нея?
- Всичко. Обстоятелствата. Моето държание, неговото, връзката ни.
- Разкажи ми по-подробно.
- Преместихме се в Лондон. Хари беше различен, не се опитваше да ме контролира, не и до такава степен. Аз бях по-добра с него, по-търпелива, по-загрижена.
- Значи сте били скарани преди това?
- Бяхме скарани по принцип.
- Бела, има неща, които ми спестяваш. Разкажи ми всичко, от край до край.
Половин час по-късно целият бележник на терапевтката ми беше изпълнен с бележки, а тя самата едва държеше устата си затворена. Сигурна бях, че за първи път среща двойка с такава история. Не беше най-хубавата, но си беше нашата. Нашето реално минало, спомените ни. Това някак си ме върна към онзи период, който ми се струваше все по-различен.
- Бела, мисля, че миналото ви те кара да се съмняваш в Хари, а той явно изглежда честен. Трябва да му имаш доверие, само така ще си върнеш неговото и ще заздравиш връзката ви. Помни, той те разбира и обича, така че трябва и ти да го направиш.
Излязох от кабинета на семейната консултанктка, пред който ме чакаше Шарлът. Въздишах отчаяно сякаш някоя от двете ще оправи положението ни с Хари.
- Даже и терапевтката ми го каза, Чарли. Явно аз откачам.
- Ако моят съпруг направи като Хари, вече щях да съм сложила детективската шапка. Но вие явно си имате доверие.
Иска ми се сестра му да е права, но не знам дали имам доверие на Хари. По принцип бих изгонила всякакви съмнения във връзката ни веднага, за да не създавам проблеми, но сега чувството за подозрителност се е засилило до неузнаваеми нива и се съмнявам в повечето неща. Когато Хари ме докосне, тогава сякаш забравям за всичко, което съм мислила, че може да е направил. Но когато е далеч това чувство на недоверие се завръща в тройни размери, разклащайки всякаква истинност в отношенията ни.
Имаше само един човек, с когото можех да говоря относно това честно и без прикрития.
Гордън.