- Виктория, каква изненада...
Роджър стана от мястото си, а Алекса беше готова да го последва, но той й прати предупредителен поглед. Хари се напрегна до мен. Усещах, че ако майка му направи още една крачка, и той щеше да стане и не знам какво щеше да се случи след това. Всички мълчаха и знаех, че само Роджър и бившата му съпруга щяха да говорят. И може би Хари. Но не, той щеше да крещи.
- Предполагам, че поканата ми за сватбата на Бела и Хари се е изгубила някъде по пощата.
Хари си пое дъх, за да говори, но аз стиснах ръката му в своята и той остана така неподвижен с тежко дишане.
- Не си желана тук.
Роджър продължи, пристъпвайки към Виктория, тя от своя страна вървеше към него, но седна на фотьойла до канапето, на което седяхме с Хари.
- Не съм питала това. Това е мой дом и ти го знаеш.
- Вече не живееш тук. Пречиш на спокойствието в този дом.
- Спокойствие?! Чуваш ли се, Роджър?! В това имение никога не е имало спокойствие.
Въпреки че изпитвах определено силен неприязъм към тази жена, нямаше как да не се съглася, макар и мислено.
- Майко - Хари наблегна на думата, - по-добре ще е да си вървиш.
Никога не съм виждала Хари по-притеснен от сега, никога не съм виждала цветът да си отива от лицето му. Колкото и невъзможно да звучи, съпругът ми мразеше майка си. Колкото и да е грешно, колкото и да е грешно да го подкрепям донякъде в това.
- О, миличък, имаме много да наваксваме. Особено с новата ми снаха. Мислех, че първо ще поискаш мнението ми дали да вземеш Аннабела за съпруга. Анна, не искам да правиш грешки, каквито аз направих спрямо Роджър. Но все пак някой неща са неизбежни, те просто се предават през поколенията, а Харолд целият е на баща си.
Когато тя се обърна така нагло към мен с тези думи, всичките ми добри чувства изчезнаха. Виктория си е все същата подла змия с каменно сърце. В такива случай се радвам, че Хари се е метнал на баща си. Не мислех да й отвръщам, но дори и да го правех, нямах възможността. Докато бях втълпена в предстоящите думи и действия на съпруга ми и баща му, не бях усетила как Алекса щеше да избухне. Младата жена на Роджър, която по-скоро приличаше на манекенка отколкото на омъжена, стана от мястото си и се приближи към Виктория. Роджър стоеше неподвижен и наблюдаваше бившата и настоящата си съпруга.
- Това е моят дом, аз съм съпругата тук, аз съм господарката тук. Ти си минало, Вики, тръгвай си преди да извикам охраната да те изхвърли!
Виктория се засмя и ако не знаех каква е, щях да кажа, че й бяха казали най-голямата шега на земята. Алекса сякаш се поизплаши малко от внезапния изблик, но остана със същото изражение, като хвърли поглед на мъжа си.
- Виктория, върви си, по-добре ще е за всички.
Каза Роджър, придърпвайки жена си. Тя поклати жена и кръстоса краката си в обратна последователност.
- За всички освен един. Имам право да говоря със снаха си, нали? Искам да си поговоря насаме с Бела, след това си тръгвам.
Роджър се замисли, но Хари бързо стисна ръката ми и поклати глава.
- Не.
- Не притежаваш жена си, Хари. Научи това, защото баща ти не го направи и затова е женен за четвърти път.
- Ще отида, Хари. Просто ще говорим, нищо няма да стане. Тя няма с какво да ме уплаши.
Той като че ли не ми вярваше, а майка му се засмя на последното. Не осъзнавах, но чаках той да кимне, за да ми е дал разрешение. Не го направи, затова реших да не го ядосвам и станах от мястото си. Виктория вървеше пред мен, излизайки, а аз я следвах, поглеждайки всички преди да напусна помещението. Алекса се беше успокоила. Не продума нищо преди да влезе в нещо като гостна и да затвори плътно вратата.
Не бързах да говоря, седнах на малкото канапе, а Виктория издърпа един стол, който беше до рамката на вратата и седна срещу мен. Наблюдава ме известно време, след това видях как леко се усмихва.
- Помня баща ти, Анна...
- Предпочитам Бела - прекъснах я.
- Бела. Той беше добър човек и не заслужаваше такъв край. Но ти приличаш на майка си по външен вид. Нямаш руса коса и зелени очи, но си доверчива и сляпа като Дейвид. Не съм дошла с лоши намерения, предполагам, че със синът ми не ме искате в съвместния си живот. Но съм длъжна да те предупредя да се пазиш.
- Да се пазя?! От какво?
- От Хари, миличка. Ти не го познаваш.
- Какво говориш, израснали сме заедно.
- Помниш ли, кога си тръгнах?
- Хари беше на деветнадесет. Ти разбра за Шарлът и че Роджър искаше да се ожени за любовницата си, майка й.
- А точния ден?
- Хари беше на вечеря у нас, защото ти и Роджър имахте скандали.
- Знам какво се случи в онази нощ. Хари искаше да бъдеш негова.
Господи, тя знаеше. Тя знаеше. Но откъде, за бога?!
- От... Откъде?
- Роджър е коварен звяр и беше планирал всичко, за да може сега с Харолд да сте женени. Беше план. И синът ми беше част от него. Беше въвлечен, Роджър го направи такъв, какъвто е.
- Какво говориш, Виктория?! Хари ме обича!
- Аз бях сляпо влюбена до едно време. Изгубих Хари в тийнейджърските му години, защото бях заета да се измъкна от баща му. Каквато и да съм сега, не бях такава, когато се влюбих в Роджър. Просто не искам да страдаш. Няма как да спася Хари от дявола в самия него.
- Ти си Дяволът, Виктория. Опитваш се да ни разделиш, защото винаги си ме мразила.
- Това е друга тема и няма общо с брака ти с Хари.
- Ти ли изпрати Гордън, а? И това ли беше част от коварния ти план?
- Има план, Бела. Но не е от мен. Ще го разбереш, но ако не се осъзнаеш, ще е твърде късно.
- Не мога да повярвам, че падаш толкова ниско и ме лъжеш в очите. За сина си, по дяволите!
Тя стана от мястото си и аз се изправих. Виктория оправи роклята си и отметна черната си коса зад рамо. Не я гледах в очите, след това, което каза, я мразех.
- Предупредих те. Съвестта ми е чиста.
След това излезе от стаята, плътно следвана от мен и се носочи към изхода на имението.
- И да се обадите, когато дойде време да ставам баба.
След това тя напусна и усетих ръката на Шарлът на рамото си. Имаше съчувствие в очите й.
- Спокойно, Бела. Тя е фанатичка. И Уилям я смята за вещица.
Кимнах й и се обърнах, за да се върнем в хола. Там всичко беше така, както го оставих, а Роджър се опитваше да завърже някакъв разговор. Щом ме видя, ми стрелна разтревожен поглед.
- Бела, какво стана?
- Говореше глупости, знаете, тя не ме харесва особено. Нищо сериозно.
Хари и баща му си отдъхнаха, а Роджър отслаби вратовръзката си и си сипа скоч.
- Не й вярвай.
Каза Хари и аз кимнах, седнах до него. Нямах намерение да й вярвам.