Има ли невъзможни неща, ако човек го иска? Разбира се, че има невъзможни неща. Всичко е възможно само при две условия - любов и омраза. Контрастът между тях е очевиден. Но аз не познавах контраст. За мен нямаше невъзможни неща, защото мразех и обичах едновременно.
Аз и Бен прекарахме цялата нощ в чакане на новини. Вратата към реанимационното отделение, в което се намираше Хари, беше заключена и явно никой нямаше намерение да я отваря тази нощ. Рецепционистката, явно беше на смяна, ме гледаше лошо и с досадливост. Не успях да мигна цяла нощ, но нямах желание за сън изобщо. Бен задряма няколко пъти но за едва по петнадесет минути преди пак да се събуди. В четири и половина падна батерията на телефона на Хари, стоящ все още в джоба на суитчъра ми. Новините, които уж трябваше да ни успокоят, не го правеха. Притеснявах се за абсолютно всичко. А мисълта, че Харолд е бил на косъм от смъртта, ме караше да настръхвам и да заплаквам с последните си останали сълзи. И така, докато в седем сутринта не дойде на смяна друга рецепционистка, която изглеждаше далеч по-приветлива. С къса изрусена коса и голяма усмивка. Като се замислих, моята коса също бе изрусена, но вече почти не си личеше и оранжевият й цвят се възвръщаше. Мразех естествения цвят на косата си.
- Г-ца Фокс и г-н Клотър?
Нечий глас прозвуча зад нас и ние с Бен се обърнахме мигновено. Беше медицинската сестра от вчера. Станах на крака и побързах да я разпитам.
- Новини ли има?
- Да, г-це, г-н Стайлс е буден.
След това изречение най-накрая примката на гърлото ми се отпусна и ми разреши да дишам спокойнo. Вече нямаше опастност за живота му, даже и най-малката си бе отишла с отварянето на очите му.
- Слава Богу...
Бен въздъхна и прокара ръце през косата си. Аз нямах сили да кажа даже и това.
- Искам да го видя...
- Г-це, съжалявам, но на този етап това е невъзможно. Г-н Стайлс трябва да си почива, защото организмът му все още е слаб. Не мога да ви разреша да го безпокоите.
- Но аз искам само да...
- Съжалявам, не мога да направя това. Извън правата ми е. И вече наруших нарежданията на лекаря веднъж, така че нещата не са в моя полза. Ще ви уведомя веднага, когато посещенията са разрешени.
Кимнах безмълвно и започнах да крача наоколо, защото не можех да стоя на едно място. Бен пък тракаше нетърпеливо с пръсти по екрана на телефона си и чак ме изнервяше. Медицинската сестра си беше тръгнала.
- Бен, ще може ли телефона ти за малко?
- За какво ти е?
Той ме погледна някак си подозрително. Не знаех какво му е казал Хари.
- Трябва да се обадя на някого.
- Кого?
Е, каква беше тази любопитност? Ако иска направо да се обади той от мое име.
- На персонала от дома ми.
- Защо, Бела?
Започнах да се изнервям от тази любопитност.
- Ще ми го дадеш ли, или не?
Бен въздъхна и стисна устните си.
- Знам всичко. Абсолютно всичко, което се е случило между вас с Хари. От преди една година до вчера.
Това беше нещo. Не мога да повярвам, че Хари му е казал всичко това. Беше нещо лично. Нещо, което не беше предназначено да се казва на никого.
- Хари ти е разказал?
- Той ми казва всичко, Бела. Най-добри приятели сме.
- Това малко ме плаши.
- Не трябва да ти е неудобно.
- Бен, знаеш всичките малки детайли от връзката ми с Хари, как трябва да се чувствам?
- Връзка не е най-точната дума.
- Така е. Не знам какво е това нещо между мен и Хари.
- Чувал съм неговата гледна точка, но не и твоята.
- Какво мога да ти кажа? Обичам го, но не и начина, по който се държи.
- Ще му простиш ли?
- Разбира се. Ще се опитам и да забравя, но ще е трудно. Аз съм си виновна за всичко.
- Спри да прехвърляш вината само на себе си. Може и да съм приятел на Хари, но знам, че може да се държи ужасно. И знам, че нямаш вина, Бела.
- Ако го бях послушала, нищо от това нямаше да се случи.
- Не, ако го беше послушала, сега щеше да плашташ цената на собствените си грешки. Това, че си излъгала Клара и Ребека, го ядоса. В онзи момент той си мислеше, че може да ти вярва и беше готов да бъде по-добър, но ти му каза това и загуби доверието му.
- Аз... Аз излъгах. Не съм казвала това на Бека и Лара. Казах им, че той не ми е сторил нищо.
- Тогава защо? Защо сама си го причини?
- Не знам. Предполагам, че исках да го ядосам.
- И като видя как потръгнаха нещата, защо не му каза истината?
- Ако му бях казала, че съм излъгала него, не Ребека и Клара, той щеше да ме намрази. Презираше това да го лъжа.
- И затова реши да оставиш нещата така?
- Не предполагах, че ще се стигне дотук.
- Ох, Бела, не знам какво да ти кажа. Може да се оправите, но връзка не се гради на лъжи. Трябва да бъдете честни и да споделяте чувствата си.
- Това и Хари?! Бен, сякаш не го познаваш.
- Може би той ще се промени за теб.
- Кога стана психолога ни?
- Всеки път, когато с Хари се виждаме, слушам за теб и нещата помежду ви. Започва да ми доскучава.
- А казва ли ти за...
- О, не. За такива неща ако само попитам ще ме убие.
Това изречение ми докара рязък смях, докато само си помислях за такава сцена. Хари, разказвайки за сексуалните си преживявания.
- Ще може ли да говоря с тях, моля те.
- Хари не трябва да разбира за това.
- Нали ти ми казваше без тайни и лъжи, какво стана?
- Ще му кажеш ли?
- Ако искам нещата да се оправят, да.
- И как смяташ да оправиш нещата?
- Като говоря с него. Може би ще измислим начин да водим нормална връзка.
- Добре, Бела. Дано да се получи.
Казвайки това, Бенджамин ми подаде отключен телефона си. Написах набързо номера на домашния ни телефон и го набрах.
- Ало?
Очуди ме, че Ребека не каза "Домът на семейство Фокс, моля?". Може би, защото нито един член на това семейство не живееше там. Но персоналът продължаваше да получава заплатите си и да функционира както обикновено.
- Бека, Аннабела е.
- Оу, Бела, мила, как си, нещо случило ли се е?
- Не точно, сложно е за обяснение. Ще може ли аз и Хари да останем в дома ми за седмица?
Ребека мълчеше от дълго време, чак дишането й не чувах. Но линията не бе прекъсната. Не знаех какво си мисли, тя не харесваше никак Хари.
- Разбира се, че може, Бела. Това е твоят дом.
- Имате ли проблем с Хари?
- Не, естествено, че не. Кога да ви очакваме?
- Ще ви се обадя, когато го изпишат от болницата.
- Хари е в болница?
- Да, станал е инцидент. Но той е добре. Ще ти се обадя, за да предупредя за пристигането ни.
- Добре, Бела, довиждане.
- Довиж...Това беше странно - промърморих, подавайки телефона на Бен, когато Ребека ми бе затворила прекалено бързо.
- И как по-точно ще обясниш това на Хари?
- Г-це Фокс, добри новини, разрешиха посещенията.
Медицинската сестра от преди малко се появи усмихната. Е, усмивката й не можеше да се мери с моята.
- Но само по един.
- Бела, отивай ти.
Кимнах жизнено и се затичах към реанимационното.
- Но, г-це, той е в собствена стая вече.
- Оу - засрамих се леко от глупавата си постъпка, но бях прекалено развълнувана, за да помисля къде е той. Служителката само се усмихна.
- Онази стая - каза тя, посочвайки ми стая на няколко крачки от нас.
Закрачих натам със сигурни крачки. Не бях убедена какво точно щях да кажа на Хари, но щях да си излея всичко. Да се опитам да оправя нещата между нас. Отворих вратата и пристъпих вътре, затваряйки я. Той лежеше на подвижно легло. Нямаше ги онези неща по гърдите му и устройствата за командно дишане. Само абукатите по ръцете му и една малка тръбичка до дясната му ръка.
- Бела?
Гласът му прозвуча толкова нереално в ушите ми, помислих си, че ми се е причуло. Но той ме гледаше със зелените си очи и знаех, че го е казал.
- Хари, ти си добре.
Застанах до леглото и приклекнах. Пръстите ми докоснаха неговите, но те не помръднаха.
- Така казват.
- С Бен много се уплашихме.
- Бен е тук?
- Да, той ме взе от вилата. Сега е в чакалнята. Ще дойде след мен.
- Добре - каза той. Гласът му беше дрезгав, а самият той уморен. Сега беше моментът да му кажа, дано да не се ядоса, но май няма сили за това.
- Хари, трябва да поговорим - той кимна, но не ме гледаше. - Когато ти казах, че искам нещата между нас да се оправят, бях сериозна. Искам да имаме връзка, като двойка. Защото никога не съм спирала да те обичам. Но ти не можеш да продължаваш да се държиш така с мен. Ако ми имаш доверие и не ме държиш като своята кукла, можем да имаме щастливо бъдеще. Трябва да го направим, двамата. Съгласен ли си да опитаме отново?
Преглътнах след последното изречено и вперих погледа си в очите мy. Той не ме гледаше, но когато най-после го направи, зеленият цвят в очите му беше мек. Какво си мислеше? Дали ме смяташе за слаба и наивна? Дали имаше въобще чувства към мен? Боже, колко ли глупава изглеждах в очите му сега...
- Разбира се, че искам да оправим нещата между нас, Бела.
- Хари..
Хванах ръката му, която също стисна моята. Това беше, което исках да чуя. Знаех си, че той също ме обича и иска това точно колкото и мен. Щеше да е трудно, не отричам, но ако се обичахме, имаше ли нещо невъзможно?
Тая глава ми стана малко скучна, но винаги трябва да има такива глави, като последния епизод на Малки Сладки Лъжкини. Таааа, искам да ви попитам нещо... Искате ли да събера Хари и Бела (поне за малко) или да не ги събирам в следващите три-четири глави? Заслужават ли го?
И тук идва интересната част (е, колко да е интересна)... Бях предизвикана от steladesi да напиша факти за себе си, така че, ето ви малко random такива.
1. Вегетарианка съм, исках да бъда веган, но нашите не ми разрешиха, затова съм само вегетарианка.
2. Обичам котки, ама наистина много.
3. Харесвам фотографията, литературата и журналистиката.
4. Имам много приятели, някои по-близки от други, но нямам точно най-добър приятел. (Оля, знаеш, че си ми най-близка от другите, не се обиждай ;*)
5. Имам някаква страст към диетите и постоянно опитвам различни, но не се придържам към никоя (освен вегетарианската).
6. Смятам, че 90% от хората в Уатпад не могат да пишат въобще, а се възгордяват, че могат.
7. Аз съм критик. Даже имах такъв прякор. Но не приемам критика, не и от хора в Уатпад.
8. Протестантка (евангелистка) съм.
9. Не смятам, че възрастта определя уменията на човек в творчеството. Може 11 годишно да пише неща по-добре осмислени, макар и с правописни, пунктуационни и т.н. грешки, а 17, 18, 19, 20... годишни могат да пишат такива добре написани неща, но на човек да му стане скучно.
10. Говоря много, чак съм досадна понякога.
11. Повечето хора в пубертета са мързеливи, но не и аз. Наистина не съм мързел.
12. Аз съм маниачка на тема чистене. Ако в стаята ми е мръсно, съм като побъркана. Чистя я всеки ден, че даже аз се плаша да не развия някакво пристрастяване.
13. Мразя "Междузвездни войни" и "Хари Потър". Не се шегувам, много са ми скучни.
14. Гледам много сериали. Всякакви. Американски, латино-американски, испански, бразилски, исторически...
15. Мразя да оставям нещата недовършени, винаги ги завършвам.
16. Понякога през нощта ставам и отивам до денонощния магазин до нас за шоколад и прясно мляко.
17. Шипвам странни двойки и си харесвам странни герои в сериали, книги и филми. (Stalia, Хейли и Клаус /Клейли/, Ейдън и Емили ...)
18. В каквото и да е свързано с музика или техника и бит хич ме няма (танци, пеене, инструменти, електроника, бродиране, шиене и т.н.).
19. Обичам да готвя, но ако се захвана с нещо повече от любителско готвене, най-вероятно ще подпаля къщата.
20. Аз мразя да отлагам, така че върша всичко на момента.
Надявам се да не сте заспали, докато четете. Ако не сте, изкажете по едно мнение в коментарите Хх