Когато едно дете е малко, то играе игри, за да се забавлява. Когато децата порастнат, игрите се превръщат в опасна игра с нож с две остриета. И дори да спечелиш, отново ще боли.
Събуждайки се в прегръдките на Хари, взирайки се в леко трепващите му заради слънчевата светлина клепачи, усещайки близостта ни, осъзнах едно нещо.
Пасивната досега истина болеше, истиността й пареше дори само ако я докоснех. Всичко това, което вършех бе толкова грешно, но толкова хубаво. И не смятах, че е грях спрямо другите, спрямо Хари, спрямо семейството ми, спрямо гордостта ми. Смятах, че е грях, защото това беше мазохистко. Знаех, че не мога да имам физическа връзка с Хари без да се обвържа с него и психически. Без да ме накара да се влюбя в него, въпреки всичките му злодеяния спрямо мен. Просто не можех. И вече започвах да усещам последиците от грешката си. Започвах да го харесвам. Започваше да ми харесва не само по възбуждащия начин, когато ме наричаше 'Белс'. Започваше да ми харесва, когато само ме прегръщаше. Започваше да ми харесва нещо в очите му. И знаех, че нищо от това не бе под влиянието на секса, бе, защото започвах да се влюбвам в Хари, и нямаше да си позволя това да продължи дълго.
Той може би можеше да извлича само плътски удоволствия, но аз не можех да си позволя единствено това. Сексът вървеше ръка за ръка с любовта, която започвах да зараждам. Исках да бъда като него. Да неутрализирам чувствата. Може би той щеше да ме научи как. Или щеше да се радва да се влюбя в него и да умирам бавно в тази несподелена любов. А той пак щеше да е щастлив, защото му давах тялото си, само трябваше да щракне с пръсти.
Тялото му се размърда зад моето. Усетих как едната му ръка притиска гърба ми по-силно към гърдите му. Завъртяхме се така, че сега главата ми лежеше на гърдите му и се наддигаше с плавните му вдишвания.
- Добро утро, бейб.
Дрезгавият му глас ме върна към реалността и тя беше колко много ме възбуждаха галените му имена.
- Добро утро, Хари.
- Как спа?
- По-добре не съм спала.
- Аз също.
Последните му думи едва ги членоразделих, защото той зарови устните си в косата ми.
- Хари...
Измърморих и се отдръпнах от него.
- Какво има?
Щом телата ни се отделиха, той ме погледна неразбиращо.
- Искам да поговорим.
Хари се наддигна от възглавницата си и се облегна назад, карайки ме да седна, свивайки краката си, за да бъда точно срещу него.
- Наистина е важно за мен... Моля те, изслушай ме.
- Кажи, Белс?
- Виж, всичко това, което правим, е това, което ти искаше. Но, Хари, аз... Аз мисля, че не мога да го правя без да... Знаеш... Да се влюбя в теб.
Погледнах към чаршафите, усетих как се изчервявам.
- Какво искаш да кажеш?
Щом проговори, гласът му беше много по-остър и студен, отколкото си мислех, че ще бъде.
- Искам да кажа, че започвам да те харесвам...
- О.
Настана плашещо дълга тишина, през която никой не смееше да погледне другия.
- Това лошо ли е?
Най-накрая Хари проговори, карайки ме да срещна погледите ни.
- Че се влюбвам в теб? Да. Знаеш... Не мога да се влюбя в теб, не е правилно. Не си правилният.
Видях как Харолд затегна челюстта си, видях как стисна завивките и как стана прекалено яростно от леглото.
- Чакай, Хари... Не исках да кажа това...
- Точно това искаше да кажеш и го направи.
Той трясна вратата след себе си. Взех някаква бяла тениска, захвърлена на канапето да прозореца и я навлякох върху голото си тяло. Последвах го, излизайки от стаята. Чух шума от вода в банята, явно се къпеше.
Знам, че тези мои думи прозвучаха остро, но казах истината и не разбирам защо го ядосах така. Всичко беше само секс, удоволствие, нали?
Трябваше да се оправдая някак.
Седнах на пода до срещуположната страна на вратата на банята. Душът му не продължи дълго. Скоро шумът от плискаща се вода спря и след малко вратата се отвори. Хари беше увил бяла хавлиена кърпа около кръста си и косата му падаше на мокри снопове около лицето му.
- Хари, аз...
Побързах да кажа нещо, докато се изправях, но той ме прекъсна.
- Не искам да слушам обясненията ти, Бела.
- Съжалявам.
Промърморих под носа си и се опитах да го докосна, но той хвана китката ми и ме отблъсна назад.
- Наистина не това беше, каквото исках да кажа.
- Тогава какво се опитваше да кажеш?
Вървейки към стаята си, той се обърна и ме погледна.
- Исках да кажа, че... За теб това не е нищо повече от секс, нали?
- Точно така, Бела, за мен ти не си нищо повече от секс.
Не знам защо, но при думите му нещо удари много силно вътрешностите ми.
***
Цял ден Хари не ми бе проговорил. Освен, че ме пита какво искам за вечеря и ми даде контрацептивите. Беше студен, не ми говореше. Не го харесвах такъв.
- Какво ще правим тази вечер?
Попитах Хари, докато ядох спагетите си.
- Не знам какви представи си изградила за моите сексуални интереси, Аннабела, но знай, че това, което сме правили досега дори не беше истински секс.
- И това трябва да значи?
- Не харесвам такъв вид чукане.
- А какво харесваш?
- Сигурна ли си, че искаш да знаеш? Не съм убеден, че ще ти харесат.
- Кажи ми.
- Знаеш за какво говоря, Белс.
Това вече звучеше като предизвикателство.
- И ще го правим, просто така?
- Ще играем.
- На каква игра?
- Ако ми устоиш ще ти разреша ти да избереш подходите.
- А ако загубя или се предам?
- Тогава, е, ще продължим по моите правила.
- Без отстъпване, без измами.
- Само съблазняване.
- До кога?
- Докато някой не се предаде.
- Подготви се за игра, Стайлс.
- А ти се подготви да ми се подчиняваш.
***
Ако можех да погледна себе си в бъдещето и виждах това, на Аннабела преди една седмица щеше да й настръхне косата, да се отврати и да се върне в настоящето. Обаче на Аннабела след тази една седмица настоящето й бе само как да накара Харолд Стайлс да я поиска. Играейки на котка и мишка в самотна къща в гората, аз слизах по мраморните стълби, облечена само по бельо, което даже не беше мое, намерих го в стаята на Хари.
Навън бе здрач, нито нощ, нито ден. Вятърът се жулеше в прозорците, а върховете на вековните иглолистни дървета се блъскаха едно в друго, причинявайки дъжд от иглички и шишарки. Бе ранна пролет и късна зима за Лондон и покрайнините, времето бе хладно и поразително дъждовно. Бурите се разразяваха почти всяка нощ, небето разкъсваше обвивката си и светкавици раздираха мрака, гръмотевици вдигаха на крак цялата гора. Беззвездни и безлунни ветровити нощи обгръщаха сивото ми ежедневие. Но не бе сиво, а наситено кърваво червено.
От уговорката ми с Хари изминаха три дена. Най-дългите ми три дена.
Ще излъжа, ако кажа, че през цялото време не се замислих поне веднъж за всички последствия и потъпкана гордост, но образът на Хари и божественото му тяло разсейваха всякакви съмнения относно действията ми. Начинът, по който пръстите му минаваха безсрамно по оголените ми места, как и двамата се разкарвахме само по бельо, как си шептяхме мръсни неща в ухото, възбиждайки другия, но знаехме, че, ако се предадем на ласките, ще загубим. Никой не искаше да губи тази игра.
Босите ми стъпала вървяха към хола, срещайки приятния аромат на вино и пламъците на камина. Хари седеше на канапето, пиейки от алкохола от стъклена чаша. Червената течност оставяше влажност върху светлите му устни, карайки ме да навлажня своите, за да запазя самообладание. Седнах на дивана срещу него, опъвайки краката си по черната велурена повърхност. Бях се занимавала с различни женски неща от сорта на оформяне на вежди, епилиране, кола маски и прочие. Жадувах да усетя студени пръсти под дантеленото си бельо. Само как Харолд ме подлудяваше в тази своя поза. Опитах се да застана най-предизвикателно пред него. Открих, че ме бива в тези неща със съблазняването, но Хари го биваше да устоява.
Виждах похота в очите му, личеше си по-ярко от ключицата му и белезите от зъби, които бях оставила вчера по време на един от многото си неуспешни опити.
На шкафа зад дивана, имаше оставена черна табла, с бутилка класика от деветдесет и четвърта и празна чаша. Налях си от виното, бях свикнала с натрапчивия вкус на реколтата от деветдесет и четвърта, поради многото събития и официални вечери, прекарани със родителите ми и семейството на Хари.
Той предпочиташе по-твърд алкохол, знаех го, защото винаги носеше шишенце уиски от колекцията на Десмънт в сакото или в джоба на панталоните си. Но аз избягвах мекия вкус на шардонето, по което се прехласваха моите връстнички, не ми допадаше и шоколадовия, карамелен или малинов вкус на ликьорът, който пиеха майка ми и Ан, дори черешовата водка на съучениците ми беше лъжливо хубава. Виното бе моят алкохол, затова Хари бе отворил бутилка от любимото ми.
Гласовете на гаргите се разляха на неравни, но постоянни пориви отвъд стените на къщата. Щеше да има буря и граченето им го предвиждаше. През последните няколко дни се бе разразил истински апокалипсис относно бурите и честите превалявания, но предполагам, че това е нормално.
Не след повече от третата ми глътка, прекарана в тишина, светкавица проблесна и гърмежът се оказа по-ясен от всякога. Здрачът си отиваше, идваше нощта, с нея започваше истинската кулминация на събитията.
- Пак има буря.
Проговори Хари, като по този начин разчупи възцарувалата се от дълго тишина.
- Дано да не те е страх.
Попречи ми дори да помисля върху отговора с репликата си.
- Кога съм се страхувала от гърмежи и дъжд, Харолд?
- Знам, знам. Безстрашна си, но преди не беше така.
- Каляването настъпи след като си тръгна.
За мен беше нещо нормално да споменавам онзи период, но Хари стискаше зъби.
- Когато беше малка, идваше при мен и се крихме в кухненския шкаф.
- Как помниш, Хари? Била съм на пет.
- А аз на десет.
- А когато приятелите ти те викаха, за да ритате, ти оставаше с мен под предлог, че те не можели да играят добре.
- Исках да ти помогна да наредиш куклената си къща.
- Хари, ти само я разваляше и режеше косите на куклите ми.
Когато бях на осем ти остави една само по бельо и очерта с перманентен маркер срамните й части. Знаеш ли колко трудно го обясних на детегледачката си?
- Спомням си, че вашите я уволниха.
- Те уволниха всички. Заради теб, все ги тормозеше и им правеше номера.
- Не ни разрешаваха да се виждаме, заради тъпите ти уроци по пиано и танци, какво можех да направя?
- Да ме оставиш да уча, може би?
- Стига де, Белс, нямаше да е забавно, ако не те измъквах от вас.
- Винаги изоставах с ученето.
- И какво от това?
- Не знам, Хари, как щях да си намеря работа, щом завърша?
- Щях да те издържам.
- Добре казано, но нямаше да се случи.
- Винаги щях да се грижа за теб.
Тишина.
Тишина.
Неловка тишина.
Много неловка тишина.
- Как стигнахме дотук?