* 2 месеца по-късно *
ГТХ
След като със Стела се върнахме в Англия, нещата си тръгнаха както преди. Тя най-накрая се премести при мен и сега прекарвахме много повече време заедно. Приеха я в университета, в който искаше най-много и сега учеше бизнес и мениджмънт. Плановете й бяха след като завърши да започне работа в агенцията на майка й, но честно казано аз предпочитах тя да си стои вкъщи на спокойствие и в безопастност, но тя си е инат и идеалистка и вероятно трудно ще я убедя за това. Както и да е, за мен е важно тя да е щастлива.
Миналата седмица Стела се върна от екскурзия, на която беше с майка си. Не исках да отива, исках да сме си заедно, но осъзнах, че постъпвах прекалено егоистично, а и те не бяха прекарвали доста време сами като майка и дъщеря. Тези няколко дена без нея минаха мноооого дълго и скучно, но по-големият проблем дойде ден, след като тя се върна. Беше й лошо, коремът я болеше непрестанно и много често повръщаше. Притеснявах се много. Първоначално отказваше да идем в болница и ми казваше, че е от смяната на климата или защото е яла нещо, което не й понася. Успокоявах се до някъде, но въпреки това записах час при лекаря ни за утре, защото днес бях на среща с мениджърите и не можех да я придружа. Планът обаче се промени, защото снощи в 2 часа пак й стана лошо и отиде да повръща, но този път беше доста сериозно. До сутринта болките не я оставиха и цяла нощ беше в банята, повръщайки през 10 минути. Аз разбира се стоях със нея. Бяхме се увили в едно одеало, прегръщах я, пеех й и се опитвах да я приспя, но всеки път щом се унасяше, коремът й се свиваше и пак повръщаше. Слава богу към 9 сутринта нещата се поуспокоиха и звъннах на мениджърите за да им кажа, че няма да отида на срещата и си спечелих сериозно конско от тях. Било много важно и трябвало задължително да съм там, затова се обадих на София. Тя веднага се съгласи да придружи Стела до болницата и сега ги чакам вкъщи да се върнат и да кажат какъв е проблемът.
Чух входната врата да се отваря и веднага отидох на там.
- Хей, скъпа... - Беше Стела. Целунах я нежно и й помогнах да отидем до хола - Какво стана? Какво ви каза лекарят? Добре ли си? - Седнахме на дивана и зачаках отговор. Тя искаше да каже нещо, но все се спираше, сякаш се чуди от къде да започне.
- Хари... - погледна ме в очите за кратко и отмести погледа си към земята - Хари, ние сме щастливи, нали?
- Разбира се, че сме щастливи, скъпа! - Усмихнах се и тя отново ме погледна.
- И запитвал ли си се защо сме щастливи? - С всяка изминала секунда ставаше все по-весела и това малко ме обърка. - Аз знам отговора! - Изпревари ме преди да й отговоря. - Щастливи сме, защото сме заедно и се обичаме! - Очите й засияха, както и моите.
- Напълно съм съгласен с теб! - Казах и тя се зарадва още повече.
- Даа... - отново се замисли - Знаеш ли какво правят хората, които са заедно и се обичат?
- Ъммм ... радват се един на друг? - Предположих и повдигнах вежди. Тя се подсмихна.
- Даа, това също, но аз имах друго в предвид. - В гласа й се разбираше, че е доста нервна и притеснена. Погледът и беше насочен ту в мен, ту в някоя случайна посока.
- Стела - хванах ръцете й и привлякох вниманието й изцяло към мен - Можеш да ми кажеш всичко! Няма какво да криеш от мен! - Усмихнах се окуражително и зачаках да изплюе камъчето. Пое си дълбоко въздух няколко пъти и пак започна да говори.
- Хари ... ами такова ... аз, така де, ние ... ъм ... аз ... бременна съм. - Погледна ме с очакване каква ще е реакцията ми. В началото не повярвах, но след това най-накрая го осъзнах.
- А-аз ще ставам баща??! - Прошепнах с усмивка.
- Мхмм - Кимна.
- АЗ ЩЕ СЪМ БАЩА!!! - Изкрещях от радост и скочих от дивана. Не можех да повярвам! Погледнах към Стела и видях колко се радва, че го приех добре. Приближих се към нея и я вдигнах във въздуха. Тя обви краката си около кръста ми и я целунах страстно. В момента бях най-щастливия мъж на Земята!
- Не мога да повярвам, че го прие толкова добре! - Стела ми каза след като се отделихме от целувката за да си поемем въздух.
- Как няма да го приема добре? Аз не мога да повярвам, че ще имам дете от най-прекрасната жена на света! Скъпа, нямаш идея колко щастлив ме правиш! Ще бъдем родители! - Допрях нослетата ни и оставих кратка целувка върху устните й. - От колко време си бременна?
- Пета седмица. - Отговори ми и внимателно я пуснах на земята.
- Това е повече от месец!! Как не сме разбрали до сега? - Учудих се.
- Лекарят каза, че в първите седмици не се усеща особена промяна и изведнъж се започва с гаденето и повръщането.
- Значи всичко с теб и дъщеря ми е добре? - Попитах за да се успокоя.
- Да, скъпи, не се притеснявай. - Целуна ме по бузата. - Дъщеря ми ли каза? - Подсмихна се.
- Да! - Казах уверено.
- От къде знаеш, че ще е момиче?
- Защото винаги съм искал да имам дъщеричка. - Усмихнах се - И съм сигурен, че ще си имаме момиченце.
- Аз пък мисля, че ще е момче! - Каза игриво.
- Ще видиш, че ще е момиче!
- Момче ще е!
- Момиче!
- Момче! - Играехме си така няколко минути докато и двамата не започнахме да се смеем.
- Какво ще кажеш да се хванем на бас? - Предложих.
- Добре, но няма да искаме от лекарите да ни казват полът на бебето и ще разберем чак като се роди!
- Има сделка! - Здрависахме ръце, както когато се сключват големи сделки - Ако е момче ще ти изпълня едно желание, ако е момиче ти ще ми изпълниш желание! - След като определихме и наградата пак се разсмяхме.
- Сега трябва дя кажем на родителите ни. Божичко, майка ми ще полудее от радост хаха! - Казах и взех мобилния си. Със Стела седнахме пак на дивана и включих телефона на високоговорител.
- Здравей, Хари! - Майка ми вдигна.
- Хей, мамо! Как си? - Попитах ентусиазирано.
- Добре съм скъпи. Вие как сте?
- Нямаш си и идея колко сме щастливи! - Бях много радостен!
- Това е страхотно! Какво се е случило? - Радостта се усещаше и в гласа на майка ми.
- Готова ли си наистина да го чуеш?
- Казвай, че станах нетърпелива хах!
- Мамо, със Стела ще имаме дете! - Закачахме реакцията й. Тя не се забави и съвсем скоро майка ми започна да крещи.
- ААААААААААА........ НЕ МОГА ДА ПОВЯРВАМ!!!! Честито скъпи мои! Ще бъдете страхотни родители!!! Много се развълнувах! - Усещах как започна да плаче, но със щастливи сълзи - Много се радвам! Честито отново!
- Благодарим! - Със Стела казахме в един глас. Проведохме кратък разговор свързан с това как сме разбрали и така нататък и затворихме, защото трябваше да звъннем и на другите баба и дядо. Стела набра номера и също пусна на високоговорител.
- Хеей, миличка!
- Здравей мамо! Амм татко при теб ли е? Трябва да ви кажем нещо.
- Господи, не си избягала пак някъде, нали? - Майка й се уплаши.
- Неее - Стела се разсмя.
- Вече не я пускам никъде, Джес, спокойно! - Аз също се обадих.
- Успокоих се! Окей, баща ти вече е тук. - Приятелката ми си пое въздух и го каза направо.
- Мамо, тате, честито ... ще ставате баба и дядо! - Двамата отново засияхме. Джес и Том също започнаха да крещят от радост.
- Това е много, много, много хубаво! В коя седмица си? - Майка й попита.
- В петата.
- Защо не сте ни го казали по-рано?!!
- Мамооо, аз го разбрах преди час! - Стела се разсмя. Говорехме още малко за бременността, след това те ни поканиха някоя вечер да идем у тях и след като се уговорехме за след няколко дена, затворихме.
- Сега е ред на момчетата. Второто бебе в One Direction, страхотно е! - Зарадвах се.
- Какво ще кажеш да ги поканим вкъщи и да им кажем? - Стела предложи. Съгласих се и звъннах на всички за да ги поканя.
★★★
Луи и Найл вече дойдоха, но все още не сме им казали за бебето, тъй като искаме да изчакаме София и Лиам. Соф знае и вероятно му е казала, но исках да сме заедно. Звънецът звънна и отидох да отворя. Предполагах, че са те и бях прав. Поканих ги да влязат и след като Лиам отиде напред, София ми прошепна на ухо:
- Не съм му казала нищо. - И намигна.
- Значи ще го изненадаме! - Отговорих доволно.
Седнахме на масата и Луи предложи да вдигнем наздравица. Всички вдигнахме чашите освен приятелката ми.
- Стела, чашата ти е празна бонбонче? - Луи повдигна вежди и погледна към нея въпросително.
- Стела вече няма да пие алкохол. - Казах и всички погледи се насочиха към мен.
- Каквооо??! - Найл погледна разочаровано - Но аз с кого ще пия бира докато гледаме мачове тогаваа??!
- Хаха съжалявам бро. Следващите 8 месеца ще си търсиш друг за това. - Разсмях се.
- Как така осем месеца? - Лиам попита, докато всички, освен момичетата, ме гледаха сякаш съм паднал от небето. Изправих се и казах с огромна усмивка.
- Момчета, горд съм да ви кажа, че със Стела чакаме новото попълнение на семейство Стайлс! - Всички погледнаха към момичето ми и след няколко секунди шок, станаха от местата си и запрегръщаха Стела и мен.
- Ще си имаме второ бебе!! - Найл заподскача от радост.
- А малката Стела ще си има приятелче! - Лиам също каза радостно.
- А аз ще имам с кого да върша пакости хахахаа... - Луи разсмя всички.
- Нямаме търпение! - Стела сияеше и изглеждаше просто великолепно с тази широка усмивка и заблестели очички.
- Ще бъдат едни от най-вълнуващите месеци в живота ни. - Подсмихнах се и прегърнах приятелката си, след което я целунах.
Ще направя така, че да не й липсва абсолютно нищо по време на бременността, дори и да трябва да ходя до магазините в 3 сутринта хах!
Със Стела ще сме страхотни родители, сигурен съм!