ГТХ
Минаха две седмици и изпита на Стела беше днес. Аз отново съм далеч от нея, а така ми се иска да я закарам до училището, да я целуна и да й пожелая късмет, а след два часа да излезе усмихната, да ми каже, че теста е бил лесен и се е справила и пак да я целуна. Вместо това с момчетата трябваше да ходим в някакво телевизионно предаване. Реших, че макар и от толкова далеч, пак мога да й пожелая успех. Взех си телефона и започнах да пиша съобщение.
" Здравей любов! Исках само да ти пожелая късмет днес на теста. Сигурен съм, че ще се справиш перфектно! Връщам се утре и след като идем да ти махнат гипса, ще го отпразнуваме подобаващо! Обичам те безкрайно! хх "
Изпратих го и прибрах телефона в джоба си, но след минута той извибрира. Имах съобщение от Стела.
" Благодаря ти много, любов моя! Благодаря ти, че винаги вярваш в мен! Обичам те много и нямам търпение утре да се видим! Сега трябва да си дам телефона на квесторите хаха, ще ти пиша когато теста свърши! хх "
Бяхме заедно от месеци, а все още се усмихвах когато ми каже, че ме обича сякаш го казва за първи път. Всичко с нея е сякаш за първи път: всяка целувка е толкова желана и невинна като първата; всеки път когато ме погледне, нещо става в стомаха ми сякаш когато го направи за първи път; всяка една прегръдка е толкова истинска като първата, може би защото тя е първата, в която се влюбвам толкова силно....ПЪРВАТА И ПОСЛЕДНАТА!
*След два часа*
- Хайде момчета, в ефир сме след минута! - Един мъж, режисьорът на предаването предполагам, ни каза и се насочихме към посоченото ни място. Точно в този момент получих съобщение. Предположих, че ще е Стела и изкарах телефона си.
" Току-що излизам от училището. Теста беше елементарен хаха дано само не съм се изложила! Обичам те! "
И ето ме пак ухилен като идиот. Започнах да пиша отговор, но Найл ме потупа по рамото.
- Хайде гълъбче, после ще си пишеш с гаджето. - Намигна ми и прибрах телефона обратно в джоба. Седнахме на местата си и предаването започна.
- Здравейте скъпи зрители! - Каза водещата към камерата - Днес наши гости са едни момчета, чиято група е най-известната група, която човечеството познава. Много силни аплодисменти за невероятните Лиам, Хари, Луи и Найл или с други думи: ONE DIRECTIOOON!! - Представи ни и всички в студиото започнаха да ни аплодират.
- Добре дошли момчета! - Поздрави ни.
- Здравейте! - Отговорихме всички в един глас.
- Имам много въпроси, а толкова малко време, затова започвам веднага. Нека стартираме с новия ви албум. - Обърна се към нас и зачака да кажем нещо. Говорихме няколко минути за албума, след това за турнето, отделихме също време и за новия парфюм.
- Вие сте много забавни и сладки момчета! - Отбеляза водещата - Не може такива сладури като вас да си нямат гаджета... - Всички се обърнаха към Найл и Луи.
- Всъщност, може... - Каза русокосият ни приятел.
- Аз ще се съглася с теб! - Обади се и Луи.
- Хахаха сладури - водещата се разсмя - Лиам, как е София и как върви бременността?
- Оо - лицето на Лиам грейна - София е добре, чуваме се постоянно, когато съм на турне, а когато съм си в къщи не се отделям от нея. Бременността й върви доста леко, не се оплаква от болки или нещо подобно. Имаме страхотна кръстница, която помага супер много както с бременността, така и с организацията на сватбата. Честно казано вече нямаме търпение бебето да се роди. - Разказваше с широка усмивка.
- Дано и раждането мине леко! - Пожела му водещата - Знаеш ли, изпревари следващия ми въпрос като спомена за кръстницата. Хари - обърна се към мен и вече знаех какво ще ме пита - Ти наскоро откри нова любов.... - Млъкна, карайки ме да довърша.
- Не просто открих нова любов, АЗ НАМЕРИХ ЛЮБОВТА! - Натъртих на последните три думи.
- Ооо, колко милоо! - Това се чу от всички в студиото. Аз просто се усмихнах и изчаках следващия въпрос.
- Феновете обаче май не я харесват. Ти как се чувстваш за това и как се справя момичето с хейта?
- Не е приятно....изобщо! Не разбирам защо не я харесват като тя е толкова красива и невинна и когато се усмихне всичко около нас става някак по-приятно, а като заговори за нещо, което харесва очите й заблестяват едно такова като на малко дете.... - когато се усетих вече гледах в една празна точка, усмихвах се толкова широко, че чак лицето ми беше започнало да се схваща, само мислейки си за най-прекрасното нещо.
- Изглеждаш наистина влюбен и щастлив. - Разсея ме водещата.
- Определено по-щастлив не съм бил. Стела е просто едно от най-хубавите неща, които са ми се случвали! Знам, че сме заедно от много кратко време, но чувствата ни са много силни! Знаеш как един човек се появява в живота ти и на следващия ден вече се чудиш "Как по дяволите съм живял до сега без нея?". - Обяснявах със същата широка усмивка.
След още няколко минути, водещата ни благодари за участието и си тръгнахме.
Веднага след като се скрихме от камерите отговорих на съобщението на приятелката ми.
"Бях сигурен в теб! Утре ще го отпразнуваме. Ти си моята гордост! Обичам те! х"
Изчаках да видя дали ще ми отговори и след две минути получих ново съобщение.
"Чух какво каза в предаването и все още съм настръхнала и в сълзи! Обичам те с цялото си сърце! ♥"
Толкова е прекрасна! Ама и аз съм си романтичен хах. Отговорих й:
"Нямам търпение вече да те държа в ръцете ми, да те целувам, да ти казвам колко си красива....не знам как ще издържа цяла нощ."
"Ооо мило, повярвай аз също нямам търпение! Остава ни още малко ;) а сега отивам с родителите ми да се погрижа заааа някои неща. Обичам те много, много, ама супер много! Хх"
Усмихнах се и прибрах телефона си. С момчетата се върнахме в хотела, където трябваше да прекарам една от най-дългите вечери в живота ми.
*На следващата сутрин*
Спах ужасно! Всъщност дори не съм спал! Цяла вечер сънувах кошмари как феновете се опитват да направят нещо на Стела. Беше истинско мъчение. След 3 часа трябва да кацнем в Лондон, а търпението ми вече пресъхна. Обадих се на Лиам да го питам дали ще иска да ми донесе кафе в стаята. Можех и да си поръчам от румсервиза, но е много по-добре да изпиеш сутрешното си кафе с близък приятел.
★ ★ ★
Най-сетне кацнахме в Лондон. Бях накарал шофьора ми да остави някоя от колите ми на летището и вече почти бях стигнал дома на семейство Прайзис. От вълнение да видя приятелката си вече даже треперех. Знам, че бяхме отдалечени само за 6 дена, но ми се сториха като месеци. За капак тя беше с гипсиран крак, а аз къде бях да й помагам?! Чувствах се зле, но сега ще й се компенсирам. Изпитът й мина, състезанието е след по-малко от месец, ние свършихме концеррите си в Европа и преди да започнат концертите в САЩ, имаме седмица почивка. Вече се уговорих с родителите на Стела и те ни позволиха през тази седмица тя да остане в моята къща. Разбира се приятелката ми не знае нищо за това все още. Между другото сватбата на Лиам и София е след три дена. Стела ще е главната шаферка, а аз ще помагам на Лиам.
Звъннах на звънеца и след няколко секунди Джес ми отвори.
- Здравей Хари! - Усмихна ми се.
- Здрасти Джес! - Прегърнах я - Стела тук ли е?
- Да, в хола с Том и едни семейни приятели е. Да не стоим на вратата, хайде влез вътре. - Тръгнахме към хола и определено не очаквах да видя бившия на Стела и майка му там.
- ХАРИ!!! - Очите на приятелката ми светнаха, когато ме видя.
- Звездичке моя! - Забравих за всички в стаята и отидох до Стела. Прегърнах я силно и я целунах.
- Ама какво става тук? - Майката на Раян се обади - Вие на моя рожден ден ли се запознахте? Ооо колко хубаво! Събрала съм двама млади. - Жената се радваше, докато синчето й ме гледаше с презрение, но и със страх.
- С Хари бързаме за болницата, най-накрая ще ми махнат гипса. Междувременно Раян може да ви разкаже какво стана на рожденния ви ден. - Стела се усмихна и се изправи. Тя настояваше да иде сама до колата, но това просто нямаше как да го позволя. Взех я на ръце, казахме чао на родителите й и излязохме от къщата.
- Нямаше нужда, аз мога да ходя. - Каза ми след като запалих колата и тръгнахме.
- Но аз го исках! - Намигнах й - Нямаше ме когато ти бях най-нужен. Знам, че си много ината, но позволи ми сега да ти се реванширам. - Усмихнах се чаровно, а тя се разсмя.
- Но след като свалят гипса няма да имам нужда от помощ. - Информира ме.
- Да, но аз пак ще се грижа за теб цяла седмица, така че нямаш избор! - Казах й.
- Как така цяла седмица? - Погледна ме объркано.
- Мамка му, развалих изненадата....Говорих с родителите ти и те позволиха да те взема за една седмица в къщи. Разбира се ако и ти го искаш... - Усмихнах се игриво.
- Естествено!! Но кога си говорил с тях?? - Беше щастлива, точно това исках да видя.
- Това няма значение сега. - Паркирах и изгасих колата - Хайде сега да идем да махнат този гипс.
В болницата ни посрещнаха много добре. Няколко медицински сестри искаха да се снимат с нас. Докато си чакахме реда за лекаря видяхме една майка и малката й дъщеря. Малкото момиченце плачеше неудържимо и изведнъж майка му започна да го бие. Отвратих се от гледката и исках да направя нещо.
- АКО ГО БИЕТЕ НЯМА ДА СПРЕ ДА РЕВЕ! - Преди да се усетя Стела вече крещеше по жената.
- ТИ КАКВА СИ, ЧЕ ДА МИ КАЗВАШ КАК ДА СИ ОТГЛЕЖДАМ ДЕТЕТО?? - Другата жена също викаше.
- Я не дръжте такъв тон на приятелката ми! - Намесих се и аз.
- Ами тогава затвори устата на гаджето си иначе.... - Закани се, но аз я спрях:
- Иначе какво? Ще дойдете да набиете и мен?? - Изправих се за да изглеждам по-респектиращо и жената млъкна. Дъщеричката й беше спряла да плаче още в началото на спора.
- Стела Прайзис? - Докторът излезе и ни покани да влезем. Докато махаше гипса я разпитваше дали я е боляло, усещала ли е нещо необичайно в областта на глезена, дали се е справила лесно и подобни неща. Накрая ни каза ако я заболи отново да се върнем веднага при него. Благодарихме и си тръгнахме от болницата.
- Къде отиваме сега? - Стела ме попита, докато излизахме от паркинга.
- Лиам каза тази вечер да се отбием до тях за да говорим нещо за сватбата.
- Аха - кимна - Ти реши ли с какво ще си облечен тогава?
- Не, защо? - Подсмихнах се.
- Ами реших, че ще е готино ако съчетаем тоалетите си. - Усмихна ми се сладко.
- Ако искаш утре можем да обиколим малко бутиците и ще си изберем? - Предложих й.
- Звучи страхотно! - Съгласи се с мен.
- Скъпа, може ли да те питам какво правеше Раян у вас? - Любопитството в мен надделя.
- Майка му иска да си прави нова подмладяваща операция и дойде при баща ми да се консултира, а Раян искал да види как съм. - Отговори ми, но като че ли това не беше цялата история.
- Само това? - Повдигнах вежди.
- Нищо особено, понеже само ние останахме без партньор за бала за завършването дойде за да ме попита дали искам аз да съм му дама за бала. - Каза много тихо, сякаш се надява да не я чуя.
- И на това му казваш "Нищо особено"?!?!? - Почти извиках.
- Спокойно Хари! Отказах му. - Опита се да ме успокои.
- Спокойно? Бившият ти, който се опита да те изнасили ти предлага да му станеш дама за бала при положение че много добре знае, че си имаш приятел? Трябва ли да съм спокоен? - Осъзнах се, че тя не е виновна за абсолютно нищо и контролирах гласа си.
- Защо въобще говорим за бившия ми? Той по-интересна тема ли е от това да ми кажеш как си прекарал последната седмица например? - Гласът на Стела беше леко приповдигнат. Замислих се, беше права. Издишах и отговорих.
- Виж, не ме интересува кой е бил преди мен. Просто не харесвам мъжкото влияние около теб, защото не искам да има никой след мен, разбираш ли ме? - Тя само се усмихна.
- Това ли било? Ревност? Толкова си сладък когато ревнуваш!! - Изкикоти се - Ще го кажа само веднъж и не искам вече да говорим за това: няма да има други мъже след теб, дори и да се обричам да живея сама, ти ще си последният! - Ухилих се широко заради думите й.
- Последният, но най-добрият... - Казах го тихо по-скоро като обещание към Стела, което ще изпълня!