ГТХ
- Скъпа?? Стела... Ехоо... СТЕЛА, КОЙ ЗВЪНИ? - Приятелката ми гледаше напред в една точка и все още държеше телефона до ухото си. Грабнах слушалката от нея и попитах най-спокойно. - Кой се обажда? Ало?... ТОВА НЯКАКВА ШЕГА ЛИ Е? ОТГОВОРЕТЕ МИ ПО ДЯВОЛИТЕ! - Изкрещях, защото от другата страна мълчаха.
- Тя затвори. - С едва доловим глас Стела ми отговори.
- Коя тя? Скъпа кажи ми какво стана, моля те! - Хванах я за раменете и й говорих бавно и спокойно. Тя гледаше в земята. - Ейй! - Хванах нежно брадичката й за да ме погледне. Сълзите й едва се сдържаха да не прелеят.
- Хари, тя...майка ми. - Прегърнах я, когато усетих, че сълзите й вече започват да се стичат. - Тя е направила аборт. - Проговори след минута.
- Какво? - Попитах учудено.
- Обадиха се от някаква болница. "Бебето било премахнато успешно." - Отново замлъкна. Мислих около минута какво да кажа.
- Скъпа виж, сигурен съм, че майка ти е мислила много преди да го направи. Може би това е бил най-добрият вариант...
- ДА УБИЕ БЕБЕ?!? Чуваш ли се какво говориш?! - Отдръпна се от мен, отвратена, сякаш бях пребил малко котенце и ме гледаше уплашено.
- Стела, знаеш че нямах това предвид. - Казах и отново се опитах да я прегърна, но тя се отдръпна.
- Хари, аз можех да имам сестра или брат отново. - Гласът й беше много тих, едва я чувах. Сълзите отново тръгнаха по красивото й лице.
Тя седна на диванчето и зарови лицето си в шепи. Как да й обясня, че Джес едва ли го е направила без да го обмисли. Седнах до нея, сигурен съм, че тя ме усети, но не ми обърна внимание.
- На колко години е била майка ти, когато те е родила? - Попитах спокойно.
- 18. - Отговори ми, отново без да ме поглежда. 18? Била е на възръстта на Стела.
- А на колко е била, когато е родила Кристен? - Попитах със същия тон.
- 25.
- Скъпа, на 26-годишна възраст жената е загубила детето си. Логично, след това е била в депресия. Може би я е страх или не е преодоляла случката със сестричката ти. Каквато и да е причината, сигурен съм, че го е обмисляла дълго. - Говорих бавно и спокойно сякаш обяснявам на малко детенце защо не може да му купя сладолед през декември. - Не казвам, че това е най-доброто решение, но не трябва да виниш майка ти за аборта преди да си чула нейната причина. - След думите ми Стела най-накрая погледна към мен. Сълзите й бяха пресъхнали, но колко тъга се четеше в очите й.
- А-аз... - започна много тихо - не съм сигурна, че искам да чуя причината.
- Любов... - приближих се до нея и я прегърнах, за щастие, този път тя не се отдръпна. - Казах ти, че ще сме заедно във всичко. Ще съм до теб и в най-тежките моменти. Няма да позволя да си тъжна. Не искам да те виждам разплакана, чу ли? - Погалих нежно бузата й и докоснах устните й с моите. Целувката беше нежна и не продължи дълго, но след като се отделихме Стела изглеждаше видимо по-добре.
- Кажи ми, защо трябва да си толкова прекрасен? - Попита ме с широка усмивка и бързо седна върху коленете ми, обвивайки ръцете си около врата ми и започна да оставя кратки целувки по устните, бузите ми и врата ми.
★ ★ ★
- Скъпа, хайде ще закъснеем!
- Хари, за първи път ще срещна майка ти, трябва да изглеждам възможно най-добре! - Стела ми отговори, дооправяйки очната си линия.
- Знаеш, че майка ми ще те хареса, защото си умна и забавна, а не защото изглеждаш като модел, нали?
- Ооо, това беше много мило! - Обърна се към мен и ме целуна, но точно когато щях да я придърпам по-близо до мен, се отдръпна и пак започна да се оглежда в огледалото.
- Амии... - погледна отражението си от глава до пети и каза доволно - мисля, че сме готови.
- Всъщност, аз съм готов от половин час. - Подсмихнах се.
- Скъпи, запомни едно от мен: аз винаги закъснявам. - Каза го сякаш е нещо напълно естествено.
- Нали знаеш, че кралицата никога не закъсняват, а просто всички други подраняват. - Намигнах й и най-накрая успях да получа по-дълга и страстна целувка.
- Това е толкова банално, но едновременно сладко. - Разсмя се.
- Хайде сега да тръгваме, че майка ми доста е подранила. - Хванах я за ръката и излязохме от къщата.
В колата цареше мълчание. Когато спряхме на един светофар имах възможността да отделя вниманието си от пътя и погледнах към Стела. Тя изглеждаше доста нервна.
- Скъпа, всичко наред ли е? - Попитах загрижено и хванах ръката й, преплитайки пръстите ни.
- Даа, просто... - издиша дълбоко - Хари, майка ти ще ме хареса ли? Но честно! - Не вярвах, че ме попита това.
- Звездичке, ама естествено, че ще те хареса! Та кой не би се влюбил в невероятния ти характер и прекрасната ти външност?! Майка ми е ценител на красивите неща, ще те обикне още от първия момент, точно както аз го направих. - Приближих ръката й до устните ми и я целунах нежно. Боже, колко е мека кожата й.
- Благодаря ти! - Усмихна се и забелязах, че бузките й се бяха изчервили. Точно щях да кажа нещо, когато колата зад нас изсвири.
- Този пък какво иска? - Попитах ядосано.
- Може би да тръгваме, защото вече е зелено. - Изкикоти се. Аз само погледнах към светофара и да, беше зелено. Разсмях се заради неловката ситуация и натиснах газта.
★ ★ ★
- Е, пристигнахме. - Обявих с усмивка. Винаги е хубаво да се прибереш в родния си дом. Слязох от колата и побързах да отворя вратата на Стела преди нея.
- Хайде скъпа. - Подадох й ръка, а тя я хвана и излезе от колата.
- Защо си още притеснена? - Попитах, докато вървяхме по алеята.
- Не знам. - Отговори ми тихичко и повдигна рамене.
- Не се тревожи! - Звъннах на звънеца и стиснах ръката й по-силно. - Пак ти казвам: ти си очарователна и майка ми ще те хареса. - Щях да я целуна, но вратата се отвори.
ГТС
Хари точно щеше да ме целуне, но вратата се отвори.
- Хариии! - Майка му ни посрещна с огромна усмивка. - Влизайте, влизайте, няма да стоим на вратата! - Покани ни.
- Така, преди всичко: мамо, това е Стела... - приятелят ми започна да ни запознава, но майка му го прекъсна:
- Знам коя е! - Каза високо и ме прегърна много силно, беше се усмихнала широко. - Каква майка ще съм ако не знам как изглежда момичето, което кара скъпия ми син да е толкова щастлив докато пее?!
- Какво? - Хари я погледна объркано.
- Как какво? Мислиш ли, че собствената ти майка не гледа видеа от концертите ви? Сияеш най-много докато пееш Little Things, но и по време на всички останали си супер щастлив и съм сигурна, че тази прекрасна дама е причината за това. - Тя се усмихна след думите си, Хари гледаше неловко, а аз се замислих как изглежда той по време на концертите. - Аз съм Анн, мила. Много ми е приятно да те видя! Хайде сега, елате да седнем, приготвила съм толкова много неща. Все пак това е първият път когато Хари води момиче тук по негово желание.
- Така ли? - Попитах изненадано, докато вече вървяхме към трапезарията.
- Да. - отговори ми ентусиазирано - Преди все го молех да доведе приятелките си тук за да се запозная с тях. Не че това се случва често. Когато снощи ми се обади и каза "Мамо, утре вечер ще дойда с едно момиче, много искам да ви запозная" , не повярвах, че го казва наистина. Аз вече бях разбрала за вас де, но това, че беше толкова ентусиазиран и искаше да ни запознае беше много приятна изненада. - Ан разказваше с усмивка, а аз бях на седмото небе. Почувствах се специална.
Майката на Хари наистина се беше постарала с вечерята. Всичко беше много вкусно, но това не беше най-важното. Ан е невероятно мила и очарователна жена. Харесах я и мисля, че тя също ме хареса. Бързо се отпуснах и си говорехме толкова много. Хари също беше щастлив от това, че с майка му се разбираме така добре.
-Скъпи мои дами... - красивият къдръвелко плесна с ръце - Радвам се че се харесахте толкова, но полунощ отдавна мина, а аз утре имам полет, така че със Стела ще трябва да тръгваме. - Бях забравила, че утре заминават пак. Как ми се скапа настроението.
- Това, че ти заминаваш не означава, че и Стела трябва да си тръгва. - Ан се подсмихна, а Хари се направи на засегнат. - Шегувам се скъпи. Защо не останете тук? Стаята ти те чака от толкова време. - Той ме погледна сякаш ме пита дали искам, а аз кимнах в знак на съгласие.
След като си казахме лека нощ с Ан, Хари ме поведе към детската му стая. Не знам какво съм очаквала да видя, но когато влязохме, определено бях изненадана: стените бяха боядисани в приятно зелен цвят, по тях имаше налепени плакати, както и снимки на него и Джема. Леглото му беше заето от десетки плюшени играчки и това ми се стори най-сладкото нещо на света.
- Запази си шегите за играчките, моля те!
- Шеги? Хари, играчките са толкова милички! Определено са любимото ми нещо в стаята ти. - Казах и се обърнах към него.
- Хееей, аз също съм в тази стая...
- Добре, добре, играчките ти са любимото ми нещо в стаята, след теб. Доволен? - Разсмях се заради изражението му като на доволно детенце.
Той сложи ръката си на кръста ми и ме придърпа към себе си. Господи, как обичам когато прави така! Знаех какво следва, затова се надигнах на пръсти. Секунда след това устните ни се докосваха. Преместих ръцете си зад врата му, а той сложи и свободната си ръка на кръста ми.
- Какво ще кажеш да се преместим на леглото, сигурен съм, че ще ни е по-удобно? - Попита ме, а аз само кимнах преди да ме вземе и да ме принесе там.