*Джънкук*
Значи искаш Ви така ли? - попитах го аз докато мислех как да задържа Ви без той да изпрати снимката и тогава ми хрумна нещо. Разбира се ще стане ако този Джин бе идиот.. Но все пак ще пробвам
Да , искам Ви.
Значи ако го оставя в ръцете ти няма да изпратиш снимката? - усмихнах се като намигнах на Ви.
Ето ти Ви и ми дай телефона.
Джин беше достатъчно тъп да се хване на въдицата. Той грабна Ви и хвърли телефона към мен. Аз го хванах и направо извадих картата на телефона му. След това най-спокойно взех Ви от ръцете му преди да го е целунал и му върнах телефона.
Благодаря ,че ме улесни толкова много Джин. - засмях се , а той отвори уста. Провери телефона си и разбра че е прецакан.
Знаех си, че няма да е толкова умен ,все пак беше син на богаташ явно не си е направил труда да си напъне мозъчето.
...
*Един месец по-късно*
*Джънкук*
След тази случка зад съблекалните. Джин повече не посмя да се занимава с нас. Не знам какво стана.. Дали се отказа? Или просто се отчая..? Дали пък не крои друг план?
Както и да е. Важното беше, че Ви е с мен.
През изминалия месец връзката ни укрепна. Бях толкова щастлив с него и Ви беше щастлив с мен. Вече живеехме заедно. Толкова влюбен не бях се чувствал.
След няколко дена с Ви имаме годишнина. От два месеца сме заедно и исках да му покажа колко много го обичам като му направя специална изненада. Хубавото беше , че нашата годишнина е в събота, което значи, че с Ви ще имаме цял ден.
Мислех сутринта да го изненадам със закуска в леглото. След това да се изкъпем заедно...може и във ваната. После да го изведа някъде на увеселителен парк или нещо такова. И когато почва да се стъмнява да се поразходим из плажа държейки се за ръце. И вечерта да се седнем в хубав ресторант за вечеря и когато се приберем да се повъргаляме в леглото.
Всичко изглеждаше толкова прекрасно в мислите ми. Вече нямах търпение да дойде събота. Дали и Ви се вълнуваше? Това ме подсети ,че в момента съм в клас и гледам като идиот а всички ученици си говорят и си бъзикат телефоните.
Погледнах към Ви и той отново гледаше замислено към прозореца забелязах, че бузите му бяха поруменяли. За какво ли си мислеше? Дали си мислеше за мен?
Не знам какво ми става. Държа се като влюбена ученичка. Тоест.. Влюбен съм, но като момиче. Нали знаете когато си мислите за човека който харесвате и се чудите дали той си мисли за вас.
(Не положих големи усилия за тази глава , но ще се постарая следващата глава. Надявам се да ви е било интересно :)
