ɱყ ƭεαcɦεɾ เร ɱყ ℓσѵεɾ /ʝ.ʝҡ & ҡ.ƭɦ/

Глава 6

*Джин*

Не мога.. Трябва да имам това момче в ръцете си! Този Джънкук как го мразя! Защо той не остави Ви на мен?! Толкова години бях сам! Приятелите ми постоянно ме предаваха, не бяха с мен в най трудните ми моменти. Бях сам когато бях на ръба да се самоубия..

*Ретроспекция все още гледна точка на Джин*

(3 години по-рано)
Защо... Мислех ,че вече няма да се случва...
Пак ме забравиха като някоя стара счупена играчка в дъното на стая , с която никой не иска да се занимава.
Аз искам само приятели.. Толкова ли много искам.
Реших, че си намерих приятели , а те отново ме изоставиха.

Не трябваше да им се доверявам. Няма да вярвам на никого. От сега нататък ще се държа като тях. Ще гледам само себе си и няма да ми пука за никого.

*край на ретроспекцията*

Вече се промених. Сега аз наранявам другите за да получа това което искам! И нищо няма да ме спре да имам Ви!

*2 седмици по късно*

*Джънкук*
Това ново хлапе взе да ме вбесява. Постоянно се върти около Ви . Не ми харесва, трябва да направя нещо за да го разкарам някого от моя Ви.
Тоя Джин постоянно беше с Ви независимо къде. А аз нали да не се издавам пред учениците само тайничко го следях. Не ме винете, че шпионирам гаджето си! Де да знам какво онзи Джин може да му направи.
То както и да е..

Имах час с 12 клас и те докато правеха контролно наблюдавах Ви от прозореца който имаше час по физическо. И пак онова копеле беше до него. Как исках да отида и да му забия един за дето стои толкова близо до моя Ви.

Гледах ги докато вече Джин беше на опасно близко разстояние. Ви тъкмо си сменяше тениската...вероятно бе се изпотил... И онзи Джин веднага му се лепна. Мамка това хлапе здравата ще го пребия!

Гледах как Джин бавно приближаваше устните си към Ви, който беше притиснат в стената. Не мислих много и изхвърчах от стаята оставяйка учениците в пълна загадка. Кой знае как преписваха в момента.. Но не ми пукаше за това никой няма разрешение да пипа Ви освен мен!

Стигнах тъкмо на време. Грабнах досадника и свалих на земята и го хванах за блузата и го заплаших с юмрук.

Копеле такова как смееш?! - бях самж на милиметли от лицето му преди да го ударя с всимка сила и да му избия зъба, но Ви ме спря.

Джънкук! Спри!

Той ме издърпа към себе си. Погледът ми беше изпълнен с толкова гняв и омраза, че видях как онова момче се отдръпна. Явно го изплаших , но на лицето му отново изникна самодоволна усмивка.
Какво целеше този?!

Хех.. Мислех да те накарам да го ревнуваш толкова много , че да се ядосаш и да скъдаш с него. Но изглежда учителят е хлътнал доста по ученика си..
Хмм чуда се какво ли ще стане ако цялото училище разбере за вашата тайна връзка.
Няма да бъдат много очаровани от този факт.
Джин се изсмя.

Оо не би посмял. Само си отвори устата или аз ще се погрижа да ти я затворя.

Няма да ми направиш нищо. Искам Ви. Дай ми го и няма да кажа на никой или.. - Джин извади телефона си и показа снимка където аз и Ви се бяхме целунали - .. или тази снимка ще бъде изпратена почти на всеки човек в училището.

(Така оставям ви малко да се пържите на бавен огън от напрежение . Дали Джин ще изпрати снимката или Джънкук ще даде своя безценен Ви в ръцете на злодея. Ще разберете в следващата глава. :)