*На път за училище*
-Мразя го, мразя го, мразя го.. -повтаряше Техьонг
-Ох , Ви... Моля те стига. Достатъчен ми е един проблем, като Намджун.
-Защо му позволи да остане в къщата !? Виж сутринта какво беше направил. - тросна се Те.
-Поне докато си намери място.. Няма как да оставя на улицата.
- О има Куки..хващаш куфара му, отваряш вратата , избутваш го на вън и затваряш вратата.
-Самолетен билет да му купя, искаш ли? - отвърна със сърказъм Джънкук.
-Още по-добре даже..
-Засега забрави за него. Фокусирай се върху училището.
Джънкук паркира колата и двамата излязоха. Насочиха се към входа на училището, където Джимин ги чакаше.
-Добро утро! - поздрави ги Джимин с весела усмивка.
-Добро утро, Чим. - отвърна Джънкук усмихвайки се.
- Да.. Добро да е.. -каза Ви без да мести погледа си от земята.
-Ким стига се муси.. Казах ти просто да го забравиш. Хайде аз отивам .
Джънкук много искаше да целуне Техьонг, за да го развесели малко, но нямаше как точно пред входа на училището.
- Ви, всичко наред ли е? - попита загрижено ниското момче.
-Нищо не е наред , Чим.
- Разкажи ми тогава.
Докато вървяха към класната стая, Ким разказа всичко, което се беше случило снощи.
-И този се е появил просто така в три сутринта и се е нахвърлил на Джънкук..колко грубо. - каза възмутително, Чим докато двамата влизаха в класната стая.
Двете момчета заеха местата си . Както винаги сядаха един до друг.
-Хей момчета - обади се Хосок от задния чин.
Те и Чим се обърнаха към него.
-Знаете ли, че ще имаме първи час с нов учител?
-Нов учител? По какво? - попита Техьонг.
-Казаха , че бил по английски. Някакъв, който говорел много добре. Живял е в щатите няко-.. -думите на Хосок бяха прекъснати защото новият учител влезе в стаята.
Техьонг се обърна , за да види новия учител и...
- Намджун?! - изкрещя Ким.
