-Куки?
-Техьонг ти наред ли си?! -изкрещя разтревожения Джънкук.
-Но аз..-
-Но какво?! Имаме една караница и ти вече искаш да се самоубиеш?! Не мислиш ли как ще го преживея ако те загубя?!
-Какво самоубийство? Куки аз -..
-Какво ти?! Техьонг!
-Джънкук! Чакай малко изобщо не съм тръгнал да се самоубивам... Просто се бях потопил! Това е..
Джънкук въздъхна и седна на земята пред ваната.
-Мразя когато се караме..
-Аз... Съжелявам, че те стреснах така. И ти пък... Откъде ти дойде на ума самоубийство. Да не мислиш, че ще се оттървеш толкова лесно от мен, Куки..
-Не искам и да се оттървавам.. Ти си най-хубавото нещо, което се е случвало.. Не знам дали ще мога да продължа без теб..
-Куки защо говориш така.. Никога не бих те оставил. Знаеш го много добре.
-Ти си млад.. Страхувам се някоя да не ти завърти главата..
-Ти също си млад Куки. И аз се страхувам някоя учителка да не те съблазни..но защо изведнъж започна да говориш така ?
-Не знам... Просто се почувствах така , сякаш трябва да ти го кажа..
-Куки.. Аз вярвам в любовта ни. И се надявам някой ден да се омъжа за теб.. И да те направя още по-щастлив.
Казвайки това от очите му потекоха сълзи. Чувайки тези думи Джънкук не се сдържа и влезе във ваната и придърпа Ким към себе си в една прочувствена и дълга прегръдка.
-Ти и сега ме правиш ужасно щастлив Ким.. Една твоя усмивка осветява деня ми. Само да зърна лицето ти би премахнало всички проблеми и тревоги от главата ми.
-Стига де... Ще се разрева още повече ако продължиш да говориш така.
-Обичам те. Много те обичам.. Много.
-Аз също те обичам..
Водата във ваната започна да изстива. Вече беше даже хладка и Ви започна да трепери лека. Кук усети това и затова вдигна на ръце любимия си и го уви в една хавлия.
След това Джънкук съблече своите мокри дрехи и взе една хавлия за себе си.
Двете момчета излязоха от банята и тръгнаха нагоре към спалнята.
