Джънкук беше хванал Техьонг здраво за ръката и буквално го дърпаше след себе си.
-Джънкук , спри се! - малкият започна да се дърпа и бунтува, но Джънкук сякаш беше оглушал.
Двамата влязоха в спалнята, като Джънкук натика Те вътре и затръшна вратата след тях.
-Какво ти става?!- извика Техьонг.
-На теб какво ти става?! С този негодник сериозно ли?! Джимин да беше нямаше да се ядосам толкова!
-Същото мога да кажа за теб! Защо с онзи простак и то точно в моя апартамент?!
-Ти знаеш..
-О, не Джънкус! Въобще не бях чул стенанията ти ! - отвърна му Ким със сърказъм.
-Те, мога да ти обесня.. Само ме изслушай.
-Това ще бъде интересно! Какво ли клиширано оправдание ще ми предложиш!?
-Те, няма да се оправдам, наистина това, което се случи онзи ден, беше наистина недоразумение..
-Да бе..
-Наистина, Те! Той влезе в банята.. Беше ми завързал очите и помислих си, че си ти.. - Джънкук толкова много се намрази в този момент.
Звучеше като онези от филмите, които отчаяно се опитваха да спасят ситуацията.
-Ама ти сериозно ли?! Това е просто уникално.. Бил ме помислил.. Да беше помислил преди да го направиш! Ако толкова много искаш нещо ново, просто да беше казал, че искаш да скъсаме!
-Не искам да късам със теб! Аз те обичам, за бога, Техьонг!
-Постъпките ти говорят друго..
-Не, любов моя.. Моля те това е самата истина.
-Не ме наричай така! - изклещя Те, като сълзите му вече се стичаха по бузите му. Едвам се сдържа да не ревне още повече.
-Техьонг, моля те! Това се случи наистина!
-Не ми пука.. Наранен съм! Боли ме.. И ме боли още повече от факта, че ме гледаш в очите и ме лъжеш!
Тогава Те, даже не изчака Джънкук да каже нещо и изтича от стаята. Той слезе по стълбите и отиде в стаята си. Облече дрехите си и побърза да излезе от къщата.
Тръгна по улицата.. И той самият не знаеше накъде отива.. Това беше в моментът , в който се пречупи напълно.
Всичките моменти, които са имали двамата.. Сладките приказки.. Целувки.. Прегръдки.. Прекараните вечери заедно.. Всичко.
