Идеята за тази глава е на Kim_Tae169 ♥♥♥♥
Една седмица мина откакто Намджун се беше настанил в къщата на Джънкук.
Техьонг беше толкова недоволен от това. И всъщност не оставаше в къщата. Намираше си причина да прекърва време в собствения си апартамент или да преспи при Джимин.
Една вечер тримата бяха излези просто да се позабавляват малко. И естествено забавата беше приключила бързо тъй като, Намджун се натряска и се сби с един от хората там. Охраната ги изгони.
Джънкук нямаше как да кара колата си, защото беше пил, а не искаше да си има проблеми и Намджун беше мъртво пиян ...и затова просто решиха да останат в апартамента на Ви за през ноща.
След като пристигнаха, буквално влачейки Намджун през целия път до там, те го сложиха на леглото и се настаниха на дивана. Пуснаха телевизора и малко намалиха звука. Апартамента беше малък. Нямаше коридор, който отделя входа от хола. Кухнята беше на едно с терасата, а хола и спалнята бяха на едно. Леглото беше зад дивана , но въпреки че беше тясно беше уютно.
Ви се сгуши в Джънкук и сякаш бяха готови да заспят, но всъщност продължиха да гледат телевизия. Джънкук заспа първи.
Някъде към 03:40 часа през нощта. Техьонг се събуди. Беше жаден. Много внимателно и леко се измъкна от прегръдката на гаджето си.
Ви се насочи към кухнята, но едва не се сдържа да не изкрещи. Намджун му изкара ангелите. Той беше седнал на ръба на леглото и го гледаше втренчено.
-Изкара ми ъкъла бе, простак такъв! -шепнеши Ви.
-Аз ли бе, говедо!? - изшептя в отговор Намджун.
-Да ти! Защо си буден?
-Чух странен шум от входната врата.
-Моля?
-Някой от вас простаци да се е сещал да заключва вратата?
-Каза простака заради когото ни изгониха.
След всичкото това шептене, те млъкнаха чувайки отново същия шум. И двамата погледнаха в посоката на вратата.
Двамата стояха без да казват нищо. Те се спогледаха. Чуха още няколко звуци, сякаш някой се опитва да влезе вътре.
Намджун придоби сериозен вид. Усещаше, че това наистина може да е някой крадец.
-Дали е крадец? - попита Техьонг.
-Сигурно...нали не очакваш гости?
-Гости в три и половина да. Те хората да не са като теб бе.
И двамата отново млъкнаха, чувайки поредните звуци.
-Да взема ли тигана? - каза Те.
-Ти да не си жена бе? Дръж се като мъж и се изправи пред опасноста...но за всеки случай вземи тигана.
-После аз съм бил жената...
Техьонг го послуша и бързо се върна с един голям тиган. Намджун тръгна следван от Ви със големия тиган.
Те се приближиха към вратата. Намджун внимателно хвана бравата. Бяха заели бойна позиция, готови да отвърнат в случай, че някой ги атакува. И все пак беше заключено. И двамата се успокоиха.
-Какво правите бе майка ви да еба... -сънения глас на Джънкук се чу отзаде им.
Те се обърнаха и го видяха с рошава коса да седи изправен на дивана.
-Играем на една игра. -изръси Намджун.
-Да бе игра...
-Мхм.. Възбудения Техьонг искаше да ми направи свирка.
-Какво?! Я не лъжи бе водорасло гнило!
-Я не ми викай водорасло бе, корал такъв!
-Що не събуди мен бе Те! Щях да ти направя свирка с удоволствие - изпуфтя Джънкук.
-И сега съм навит, Куки! - извика Намджун
Техьонг удари Намджун по вратът.
-Не ти бе кретен! Моя член ще получава вниманието на Джънкук.
Кук изпуфтя и отиде до Ким и го хвана за ръката дърпайки го към леглото. Двойката се настани на леглото. Джънкук си гушна Те, целуна си го и си заспа.
-Ей ами аз къде ше спя ве?!
-Дивана е свободен... Или земята.
-Ти млъквай и си пиши историйте.
-Внимавай как ми говориш господинчо! Няма да те огрее скоро с това държание.
-Изобщо ако имаш такива планове...
-О какви планове аз имам за тебе.
-Хубави ли?
-Хубави ама с тва държание ще станат лоши на бързо.
-Окей..
Намджун въздъхна и се настани на дивана. Излегна се и се загледа в телевизора.
Ех.. Опитите ми да ви забавлявам докато си търся вдъхновение за смутове.. Никак не ми се получават..
