Имах други планове за тази глава , но изведнъж просто ей така реших , да си излея чувствата...Започвам да пиша тази глава само с една идея , че искам да напиша нещо. В главата ми в момента няма никви готови идеи така че нека видим какви чудеса ще напиша...
Шуга и Джимин като щастлива двойка , на която не им пука за мнението на другите се разхождаха хванати за ръце по улицата.
Какно всички знаете през ноември в 18 часа вече е тъмно , макар и да е рано , нашите две момчета се наслаждаваха на ако можем така да я наречем вечерна разходка.
Те седнаха на пейка и разбира се като всяка друга двойка се целуваха , но не от онзи тип натискане по пейките , а нежни изпълнени с любов целувки.
Изведнъж ушите им доловиха гласът на техния приятел Ви.
К-кук , моля те ...изслушай ме ! - Извика Ви , опитвайки се да настигне момчето.
Моля те , почакай !
Двете момчета се обърнаха и видяха ядосания Кук със бързи крачки се опитваше да избяга.
Ви остави ме на мира.
Няма да те оставя! Искам да ме изслушаш ! - каза Ви и хвана ръката на Кук , но той се отдръпна.
Няма за какво да те слушам ! Просто изчезни! Разкарай се Ви , не искам да те виждам. - това бяха последните думи на Кук , безчувствения поглед на момчето прониза сърцето на Ви.
За Ви тези очи бяха като пестолети стреляйки право в сърцето му. Те го караха да се влюбва в него отново и отново всеки път щом погледне в тях. Тези очи , на които Ви никога нямаше да откаже.
Ви не посмя да каже нищо. Горчиви сълзи се стекоха от очите. Нещо в него се беше счупило. Да ...сърцето му се беше счупило на милиони малки парченца. Истината болеше толкова много. Да си влюбен в някого и две години да криеш тези чувства и накрая , този който ти е бил приятел да те остави без причина. Да те захвърли като счупена играчка , с която никой не иска да си играе.
Ви беше съсипан , за първи път чувстваше истинската любов , а сърцето му беше счупено и захвърлено по най-болезнения начин. Човекът , който харесваш толкова много накрая да се отнася с теб като с предмет.
Това боли.
Ви се прибра в дома си. Още щом вратата се затвори Ви се строполи на земята и започна да плаче. Питаше се какво толкова беше сторил на Кук за да му причини това.. те бяха приятели , бяха щастливи . Но ето че преди година Кук просто се дистанцира от Ви. Спря да му говори , спря да контактува с него , а с всеки изминал ден любовта на Ви се усилваше докато на Кук спря да му пука за него.
Ви искаше да умре. Сърцето , което страда ...сърцето което не е обичано .. сърцето което не чувства любовта ... сърцето което страда от самота , боли.. и това е най-ужасната болка от всичко.
Сълзите на Ви продължаваха да се стичат една по една...без да спират..просто измореното му сърце не можеше да побере всичката тази болка. Беше непоносима.
Защо просто не мога да изчезна от този свят...- тихичко прошепна Ви...
...
