Бяха минали два дена от както Те и Джънкук се бяха 'разделили'.
Техьонг нито потърси, нито се обади, нито се появи на училище. Никакви новини.
От своя страна Джънкук не спря да го търси. Едва издържаше. Беше страшно притеснен за него.
Останал сам Кук потърси помощ от най-близкия си приятел Юнги. Той беше до него в този труден момент, а хубавото при Юнги беше, че е брутално честен и не му даваше празни надежди.
...
-Джънкук ,ако продължаваш така, няма да стигнеш до никъде.
-Аз.. Какво да направя? Не издържам без него..
Юнги се уплаши от тона , с който Джънкук му отговори. Никога не го беше чувал да говори така.. Беше сакаш без никаква емоция, изгубил всякаква надежда.
-Знам..Дай време на хлапето. Явно седи някъде и си блъска главата в стената, но рано или късно ще се върне. Няма вечно да те отбягва.
-Искам да съм при него за да го успокоя...
-Джънкук.. Ти си човека, който най-малко може да го успокои. Щом не ти е повярвал как мислиш, че ще го успокоиш.
-Накарах Намджун да му каже..
-Какво?! Джънкук това е още по-зле! Мъжът, в който той вижда враг, си го накарал да отиде да му каже.
-Ще му повярва на него поне...
-Не няма! Това ще влоши нещата още повече. Мъника има нужда от време. Да му мине яда, ще му залипсваш и ти скоро.
Чу си шумът от входната врата. Джимин се прибра. Той беше предложил на Джънкук, да излезе вместо него и да го потърси. Може би Ким щеше да се покаже ако беше Джимин, но и това не проработи.
-Какво стана? - веднага го попита Кук.
-Нямаше го.. Звънях и на родителите му.. И там не е.
...
/при Намджун/
-Ти се.. Бъзикаш нали? - изхили се Джаксън.
-Не се смей! Сериозен съм! -повиши тон Намджун.
-Да бе! Хахаха бил сериозен, друг път!
-Джаксън ти си ужасен.. -намръщи се Намджун.
-Добре, чакай сега да видя дали съм разбрал правилно.. Натресъл си се у тях, после си се натряскал и на следващата сутрин си изчукал гаджето на Техьонг! - Джаксън едва успя да довърши изречението, толкова му беше смешно.
-Оф защо въобще дойдох да търся помощ от теб...
-Защото съм ти приятел. Тъй сега какво искаш от мене? Да те събера с Джин пак ли ?
-Не.. Просто искам да си го върна..
-Намджун.. Знаеш, че няма как да поддържаш такава връзка, ако постоянно желаеш други.
-Ти ли ,Джаксън, ще ми говориш точно за това..
-Да аз. Защото се научих как да ценя човека до себе си.
-Щом толкова си искал, защо просто не си потърсил Джин бе човек ?
-Не знам.. Просто Джънкук..
-Да видял си го гол и не си се сдържал. Знам ти отговора, всеки път е едно и също.
-Джаксън какво да правя..
-Първо се научи, че не можеш да тръгваш след всеки. Защото когато си във връзка, за теб трабва да има само и единствено този човек. Не ме интересува колка секси дупета виждаш! Това въобще не трабва да те интересува. Секса не е всичко бе, Намджун.
-Знам,че не е..
-Любовта ви е най-важна. Да знаеш, че има един човек, който те обича. Ще е там за теб.. Да го чувстваш като единствения човек, който може да разбере всяка твоя болка и тревога.
Намджун просто седеше и го слушаше.. Думите на Джаксън бяха пропити с толкова много чувства , но сякаш най-много се усеща болката , с която се изричат тези думи.
-Защото любовта между двама човека.. Романтичната любов е нещо много специално.. И аз си мисля, че да чувстваш тази топлина от обичта на този човек.. Просто може да те направи безумно щастлив..
-Джаксън ти..
-Разбра ли ме?
-Да разбрах те, но ти.. Изглеждаш доста сериозен докато говореше това.. Сигурен ли си, че не е станало нещо?
-В момента не говорим за мен.
-Джаксън.. Както аз ти споделих.. Сподели ми и ти.
-В момента искам да ти помогна на теб. Не става дума за мен. И ще видя какво мога да направя с Джин.
-Джаксън! Кажи ми веднага!
-Оф! Просто ме изиграха и сега си чувствам като най-големия идиот.
-Как така са те изиграли?
-Просто си харесах грешното момче.. А той се оказа лицемер и използвач.
-Къде е?! Отивам за бухалката.
-Абе Намджун, я си сядай на задника!
(Ех.. Когато те отрежат защото историята ти има повече гледания..Какво сега да спра да пиша ли? )
