-Пак предлагам да си наемем някаква къща.
-Макс-хванах ръката му.
-Ако е заради мен бъди спокоен.Не гледам в миналото,както знаеш,пък и ще съм с хората, който обичам най-много.-погледнах към останалите,които седяха пред нас.
-Ела тук, силното ми момиче!-рече тя и ме прегърна.Звучеше като майка ми, докато ме изпращаше.Дори не мога да повярвам, че разреди графикът си за да ме изпрати.Чувствах се специална, честно.
-Вие ме научихте да съм такава.-свох рамене.Не беше лъжа, че всипко което представлявах сега, го научих от приятелите си.
-И аз те обичам Ема!
Макс много добре знаеше,че не понасях да ме нарича така и пак продължаваше.Погледнах го с присвити очи, а пък той ме сръга в ребрата.
-Моля седнете по местата си и затегнете коланите.След пет минути кацаме.Приятен следобед!-изрече пилотът,най-вероятно,след което всички изпълнихме нарежданията му.
-Все едно ще е приятен.-промърморих.
Секунди по-късно телефоните ни извибрираха.
-Чакаме ви пред изхода.-гласеше, явно, съобщемоето, което Ариана ни прочете.
-От Найл е.-допълни
-От Найл и още някой.-прощепнах на себе си,но явно приятеля ми ме чу.Нормално,все пак седи до мен.
-Успокой се!-побутна рамото си в моето.Въздъхнах и се заслушах в Ариана.Време беше да си отвори устата.Направо се чудех, как успя да си държи езика зад зъбите толкова дълго време.
Понякога си беше найстина досадна,особено когато вземеше да ни казва какво да правим, обаче по време на някаква задача дадена ни от Грег и дума не обелвахме срещу нея.
Самолетът се приземи,а ние обсъдихме до последно кой какво ще прави.Бях забравила за часовата разлика и ме налегна едно странно чувство.Беше едва седем часа,но тъмно и студено и си беше зловещо. Нищо,че имаше поне още сто човека около нас ,но все пак.
Както и да е.Макс и Сашо веднага се запътиха към автокъщата, като планът беше да вземат някаква кола,а ние двете се наложи да им мъкнем куфарите.Направо великолепно.
-Найстина ли си мислиш, че ще отидат право в автокъща?
-Къде е тоя шибан ирландец!-как мразех да ме игнорира само.
-Това го чух.-изведнъж изскочи пред нас.Аз две не виждах, а този тук явно преливаше от енергия.
-Радвам се да те видя.-лениво го прегърнах през врата.
Как ми се искаше да остана за винаги в шрегръдката ми.Толклва ми се сшеше.Найстина се бях сближила с него и то доста след като идваше последните лета в Лос Анджелис.
-Да,да и ние.Но какво ще кажеш да си размърдаш дебелия задник и да ни закараш до бъдещият ни дом.-сопна му се най-добрата ми приятелка.
-Задникът ми не е дебел.-пусна ме и се огледа отзад.Сериозно ли Найл, серизоно?
-И аз се радвам да те видя, Ари.-прегърна и нея.
-И къде са момчетата?
-Мотаят се по барове, сега ще ни закараш ли до леглата, клюкарко?-отговори с досада.
Значи все пак ме беше слушала и си е мислила същото като мен.Как и аз исках сега да ударя един шон и да се потопя в ритъма на танца.
-Разбира се, любов.-рече Найл,взимайки куфарите на момчетата от ръцете ни.Знаех си аз, че лятото нещо се беше случило между тия двамата.
-Да знаеш,ставаш непоносима,когато ти се спи.-промърморих и ударих бедрото си в нейното, докато я подминавах.Найл беше малко пред нас и переше право напред.
Тя само ми хвърли един убийствен поглед и изравни темпото си с моетоМай че разбудих дяволчето.
-Междудругото изглеждате прекрасно.-рече след като се обърна, през рамо и ни огледа.
Пет минути по-късно,бяхме сред огромния паркинг,търсещи черен джип,защото Найл има къса памет.
-Гинко гилоба.-провикнах се след него, но Ариана ме прекъсна.
-Толкова си тъп!-колко досадна ставаше, когато и се спеше.
-От пет минути обикаляме скапания паркинг, колата я няма и ти, по дяволите, не спираш шумолиш с този чипс.
-Найл.-дочу се приглушен вик.
Блонди се обърна в наша посока и ни метна да го последваме.
-Да не се загубихте?-същият глас.Видях как момче се отблъсна от черен джип и дойде към нас.
-Не бе, поразходихме се, щото нали знаеш- малко джогинг след изтощаващия полет се отразява страхтно.
Не че нещо,просто нямах намерение да разговарям с някой от тях без да се позаяждам.Не само Ариана беше сприхава,когато й се спеше!А аз си имах и други причини.
-Здравей, Мелинда.-почеса се по тила.
-Помниш името ми ли, Луи?Поласкана ли трябва да се пувствам или как?
-Аз съм Лиъм.-не можах да разбера това въпрос ли беше или имаше проблем с изразяването.Защото прозвуча точно като въпрос.
-И какво да направя?-отрязах го набързо.
-Спи ми се.-прекъсна ни Ариана.
-Както и да е!-почеса се зад врата Лиам ли, Луи ли, който и да беше.Този какво, да не би да имаше обрив или нещо?
-Да не би да имаш обрив или нещо?-подсмохнах се, а Найл прочисти гърлото си.Изгледах го и той отмести поглед.
-Качвайте се,а ние с Найл ще качим куфарите и се прибираме.
Отворих задната вратата за Ариана и я изчаках да се настани.Естествено, щом се положи и на трите седалки я сръгах, за да ми направи място.
Разбира се, нямаше реакция.
Тръшнах вратата и заобиколих момчетата, който все още прибираха нещата в багажника.Дано всичко се събереше, защото иначе не виждах друг вариянт.
Качих се през другата врата и повдигнах главата й.Настаних се и я положих в скута си.
-Обичам, когато се ебаваш.-засмя се сънено.
-Те го заслужават и без това.-казах твърдо,но частичка от мен се възпротиви повярвах.
Да вярно, нараниха ме,но само някой хора.
Не!
Не трябваше да се размеквам.
Макар да не ми се подограваха системно, те не направиха абсолютно нищо!
-Скапана съм.-прекъсна мислите ми и се прозя.Отпуснах глава на меката облегалка и погалих косата й.