LET ME LOVE YOU..

Chapter 45

-Тара! Просто ме е страх..не знам какво ще се случи, ако..

-Ти си мафиот! Не би трябвало да те е страх от нещо! Най-малко от чувствата ти към едно момиче!-отрязах го и излязох от стаята. Влязох в стаята си и веднага съблякох потните си дрехи и влязох да се изкъпя.
_________

След банята си обух черен панталон с маншет в края на крачолите и с ластик в кръста. Облякох си бял топ и си обух високи бели маратонки. Щом бях готова слязох на първия етаж и се насочих към хола.
Всички се бяха събрали и бяха насядали по дивана, по пода и по барбароните. Естествено имаше място за тези на пода, но вероятно просто са решили, че така искат.

-Къде е Блейк?-попита Ник, докато сядах до него на дивана.

-Не знам, защо?-попитах.

-Каза, че ще тренира, а и ти беше там и за това.

-От къде знаеш, че съм била да тренирам?-попитах разбразнено. Имам чувството, че има камери из цялата къща.

-Търсех те в стаята ти, но те нямаше, а и видях, че вратата на стаята за тренировки беше открехната и за това!-каза той, а аз кимнах.

-Той ли те изнерви така?-попита ме той.

-Не..просто, не знам..-казах и той присви очи.

-Той е, нали?-попита отново.

-Да!-въздъхнах. Той ме погледна тъжно и ме прегърна като ме премести пред себе си, но не спря да ме прегръща. Аз се отпуснах и се облегнах върху него. След някалко минути Блейк слезе по стълбите оправяйки мократа си коса в движение. Щом се огледа веднага се смръщи. Погледът му ме прогаряше, имах чувството че ме изпива с него.

-Най сетне!-възкликна недоволно Тео.-Да тръгваме!-добави и се насочи към вратата.

Аз се изправих, а веднага след това и Ник. Двамата излязахме и Ник се насочи към колата си.

-Идваш ли?-попита ме и аз кимнах. Качих се до него и той потегли. Щом пристигнахме всички се насочихме към входа на завода.

-Този път навреме!-отбеляза Уилям, щом видя, че сме в пълен състав.

-Първо искам да попитам как върви с тренировките? Тара?-кимна към мен.

-Всичко върви добре! Тренирам всеки ден!-казах гордо.

-Скоро ще трябва да ми покажеш това, което знаеш! Няма как да се разминеш без това!

-Знам г-н Питърс! Ще се постарая!-казах и той кимна.

-Добре! Сега към задачите!-каза и всички се разделихме в различни посоки, за да седнем.
Уилям ни погледна и присви очи.

-Така! Искам да се изправят Ник, Миа, Тара и Тео!-каза и ние се изправихме.

-Ще бъдете разделени по двойки. Днешната задача е много по-сложна от предишните. Ще трябва да оберете банката.

-Останалите ще ги напътствате от тук, чрез малки слушалки, по които те ще получават нужната им информация.

-Този път няма да ви давам инструкции, въпреки че задачата е много важна. От вас очаквам 50 хиляди на тази маса до утре вичерта! Приятна работа и внимавайте!-каза и излезе от стаята.

Четиримата се събрахме и започнахме да обсъждаме плана.

-Предлагам ние с Тео да бъдем тези, които ще вкарват пари в банката.-каза Миа.

-Да, така ще бъдат заети! Ще кажем голяма сума, за да може да ги забавим колкото се може повече.-съгласи се Тео.

-Значи ние ще се промъкнем? Нали има камери?-попитах аз.

-През вентилационната шахта!-каза Ник.

-Шегуваш се!-възкликнах. Този луд ли е?

-Какво? Не си ли гледала филми?-каза и се засмя.

-Знаеш, че това не е филм нали Ник?-попитах и го бутнах по рамото.

-Така е! Не е филм, но идеята ми допада! Така няма да ви засекат камерите! Нямаш избор Тара, освен ако не искаш аз да отида?!-каза Миа.

-Не! Ще се справя!-казах гордо.

Ще им покажа, че ставам за мафиотка! Ще завърша мисията без да има проблеми!