LET ME LOVE YOU..

Chapter 13

Събудих се на ръба на леглото и веднага тупнах на земята.

-Ауч!-изхоках и се хванах за леглото да се изправя.

Изправих се и погледнах към леглото. Беше празно. Блейк го нямаше. Къде ли е отишъл? Нали не ме е зарязал тук?
Излязох от стаята, за да го потърся. Проверих в кухнята, но там го намаше, за това продължих към непознатата за мен част от къщата.
Обиколих няколко стаи и вече започнах да се отчайвам. Останаха ми още две.

Запътих се към едната и я отворих. Видях го. Беше на терасата. Влязох в стаята и плъзнах вратата на терасата, за да изляза. Доближих се до него и видях че пушеше. Смръщих вежди и проговорих.

-Добро утро-казах и той ме погледна, но не каза нищо. Продължи да пуши и не ми обърна внимание.

-Какво се е случило?-попитах и докоснах ръката му, но той се отдръпна.

-Влез вътре, идвам след малко!-каза Блейк, но аз не помръднах от мястото си.

-Не и докато не ми кажеш защо се държиш така!-отвърнах му и той ме погледна лошо.

-Тара не се инати, влизай и не задавай въпроси!-скръстих ръце и затропах с крак.

-Няма!-казах и дръпнах цигарата, която държеше. Изгасих я и я накъсах.

-Какво по дяволите ти става? Откачи ли?

-Обясни ми защо отново си ядосан!-извиках.

-Мамка му Тара, защо си такъв инат?-попита ме и влезе в стаята, а аз го последвах.

Върнахме се в стаята, в която пренощувахме. Той седна на леглото и покри лицето си с шепите си. Аз седнах на страна от него и го погледнах.

-Обличай се, ходих да ти донеса дрехи, ето там са!-заповяда и посочи един стол, на който бяха сложени дрехите ми.

-Просто ми кажи какво се случи Блейк!-казах и той ме погледна.

-Баща ми ни вика! Има задачи за нас и прочие, не мога да го търпя вече!-каза и стисна ръката си в юмрук. Аз обвих юмрукът с ръцете си и го погледнах в очите.

-Защо толкова се карате с него?-попитах и зачаках отговора му.

-Винаги е бил властен и винаги всичко трябва да се случи така, както той иска. Аз и брат ми..му изпълняваме тъпите задачи от години и на мен започва да ми писва.-каза видимо раздразнен и се изправи рязко.

-До пет минути да си готова, защото ако закъснеем...не искаш да знаеш, просто се преоблечи-каза и излезе.

Направих това, което ми каза Блейк. Облякох черна тениска, която завързах отпред, и сини накъсани свободни дънки. След това се опитах да оправя косата си до колкото беше възможно.

Излязох от стаята и отидох в хола. Блейк седеше там и ме чакаше, щом ме видя се изправи и тръгна към изходната врата. Аз го последвах и след това се качихме в колата му.
По пътя към завода не си говорихме нищо. От време на време го поглеждах, а той беше все така съсредоточен върху пътя.

-Слизай!-каза Блейк и аз се намръщих. Явно няма да се успокои.

Слязохме от колата и той ме поведе към главната им стая.
Там бяха всички, с които ме запознаха и чакаха да се появим. Или по-точно Блейк. Аз бях там единствено, защото нямаше как да ме оставят сама. Или поне така си мислех..

-Най-сетне!-плясна с ръце господин Питърс и събра всички около масата.

-Ти също ще си ни нужна Тара!-повика ме и аз закрачих към масата, около която се бяха наредили останалите.
Леко потреперих и настръхнах. Какво ще искат от мен?

-Така! Задачата е една за всички ви. Има събиране, на което ще присъствате и разбира се ще има и хора от мафията на Скот. Много е важно да се оглеждате за хората му и да спрете всеки от тях да ви попречи да достигнете целта си. Целта е сейф, в който има диамантена огърлица. Най-големият диамант в нея тежи 15 карата. Трябва да внимавате много.

Ще ви разпределя по отбори, момичетата ще имат кавалери, за да можем да вкараме колкото си може повече хора в залата. Останалите, ще се вмъкнат като пазачи и келнери. Искам всичко да се развие по план и без гафове! Разбрахте ли?!-всички кимнаха и той продължи-трите двойки са Тео и Миа, Ник и Ариана и..-замълча за момент и продължи-Блейк и Тара! Аштън и Алек, задачата ви е да учистите двама от охраняващите и да заемете местата им. Ноа ти ще направиш същото, само че с един от келнерите! Всички ли разбраха задачите си?-попита господин Питърс и всички кимнаха-Свободни сте и не забравяйте, че всичко трябва да мине точно по план. Ще ви пратя локацията по-късно!-каза и излезе от стаята.

Блейк седна на дивана и аз го погледнах тъжно. Реших да не го притискам и да го оставя да подреди мислите си.
Закрачих към момичетата, които говореха запалено за нещо.

-Хей!-казах и те ми се усмихнах. Те ме дръпнаха за ръката и продължиха да говорят.

-Трябва да отидем до мола!-извикаха и двете. След това ме задърпаха извън сградата и се качиха в някаква кола. Предполагам, че беше на Ариана, защото тя зае шофьорското място.

-Качвай се!-извика ми Миа и аз го направих.

-Защо отиваме до мола?-попитах неразбиращо.

-Как защо!? Отиваме да си купим рокли за довечера!-отговори ми Миа и колата потегли.

Това щеше да бъде една дълга вечер!