LET ME LOVE YOU..

Chapter 41

Сутринта се събудих и видях, че Блейк го няма. Разтърках очите си и бавно се изправих. Реших да се измия и да се преоблека, за това съблякох дрехите си и останах по бельо. Точно в този момент Блейк връхлетя в стаята ми и щом ме видя замръзна на място. Погледът ми се спусна по тялото му и се спря на очите му, които си промениха цвета и станаха по-тъмни.
Стана ми неловко, за това се покрих с дрехата, която съблякох преди минута.

-Мамка му!-изруга той и се приближи към мен.

-Блейк..

-Трябва..трябва да отидем в..-спря да говори защото бе разсеян. Погледът му шареше из цялото ми тяло.

-Къде трябва да отидем?-попитах го. Той вдигна погледа си и го заключи с моя.

-В завода..баща ми ни вика!-каза и ме дари с нежна целувка. Обви едната си ръка около кръста ми, а другата му ръка хвана лицето ми. Устните му не се отделяха от моите. Той облиза устната ми, а след това я захапа игриво. Ръката, която беше на кръста ми се спусна и нежно стисна дупето ми. При този негов ход тялото ми настръхна, а от неговите устни излезе приглушен стон.

-Не издържам повече Тара! Ако остана още няколко минути ще бъдеш под мен стенеща името ми в онова легло!-каза и посочи леглото ми. Потръпнах само от споменаването на тези думи, а когато си помислих за това тялото ми настръхна.

-Ъм..аз щях да се къпя!?-казах и той затвори очи, а след това затегна челюст.

-Ще кажа на момчетата да тръгват и да кажат на баща ми, че ще се забавим. Ти побързай!-каза и аз кимнах. Завъртях се и тръгнах към банята като чух ръмжене от страна на Блейк. Подсмихнах се без да се обръщам и затворих вратата на банята.
_________

След по-малко от половин час излязох от банята и изсуших косата си, а след това леко я накъдрих. Избрах да си облека дълги сини дънки, които имаха прорези на коленете ми, също си облякох и къс бял потник. Облякох си черното кожено яке и се запътих към първия етаж, където ме чакаше и Блейк.

-Да тръгваме!-казах и той стана от дивана, на който стоеше. Отидохме в огромния гараж и Блейк откючи една от колите. Черно Ферари.

-На кого е колата?-попитах плахо. Пристъпвах с бавни крачки към нея, оглеждайки я обстойно.

-Моя, защо?-попита той и аз пуснах въздуха, който задържах в себе си.

-Просто питам!-казах и се приближих по-близо, а след това вече се намирах на предната седалка в колата. Беше невероятна! Умирах си да имам такава кола!