LET ME LOVE YOU..

Chapter 11

...
-Разкарай се от тук Тара!-извика и с все сила счупи чашата, която държеше.

-Блейк спри! Какво се случва? Защо си направил това?-попитах и посочих цялата бъркотия, в стаята му.

-Казах да се махнеш, отиди при скъпото си гадже и ме остави на мира мамка му!-извика.

-Блейк не викай! Два часът е!

-Мислиш ли че ми пука Тара?-каза и тръгна към мен. Аз тръгнах назад и почти не се порязах на едно от стъклата.

-Ауч!-изхоках и се хванах за крака.

-Какво стана? Добре ли си? Тара!-погледнах го. Нямаше и помен от яростния Блейк, а на негово място беше дошъл загрижения и мил Блейк.

-Добре съм, просто лека драскотина.-казах и пуснах крака си.

-Сега ще ми обясниш ли какво се случва?-попитах го и зачаках отговор. Той само ме гледаше продължително и премисляше какво точно да ми отговори.

-Ела с мен..-каза и излезе от стаята, а аз го последвах.
Той сляза на първия етаж и се запъти към вратата.

-Къде отиваме?-погледнах го въпросително.

-Ще видиш!-отвърна ми той. Облече коженото си яке и обу обувките си, а след това ме изчака и аз да се обуя.

Направих го и излязохме от къщата. Видях как Блейк отключва колата си и заема шофьорското място. Аз не се бях качила в колата все още. Отворих вратата на колата от дясната страна и го погледнах въпросително.

-Наясно ли си, че съм по пижами?-попитах и показах облеклото си.

-Спокойно просто се качи!-каза и го послушах. Той запали колата си и потеглихме.

По време на пътуването се опитвах да поддържам разговор с него, но беше много трудно. Отговаряше ми и след това се съсредоточаваше върху пътя.

-Няма ли да ми кажеш къде отиваме?-попитах го умолително, но той поклати глава отрицателно.

-Ще разбереш, когато пристигним.-след като чух това, всички шансове да получа отговор се изпариха. Извърнах глава към прозореца и се загледах през него. Виждах дървета и храсти. Сетих се за един момент, когато с нашите...момент дървета, храсти! Зениците ми се разшириха и сърцето ми забърза ритъма си. Сега ми светна. Той искаше да ме убие, а аз като най-голямата глупачка се съгласих доброволно. Не може да бъде.