LET ME LOVE YOU..

Chapter 22

Нямах идея къде съм, нито колко е часът, дори не се чувствах на себе си, а на седмото небе. Бях полудяла, сигурна съм.

Ариана танцуваше с някакво непознато за мен момче, Миа и Колин, а аз с Тайлър. Беше много весело и всички около нас танцуваха и играеха на ири.
Най-сетне се чувствах добре, макар да си мисля, че нещо не е наред, но да не мислим сега за това.

Блейк
С момчетата карахме бясно по улиците, докато най-после стигнахме до целта си. По пътя натам Тео ми звънна, а аз му вдигнах.

-Блейк спри след три къщи!-каза ми той и затвори.

Направих точно това, което трябваше и вече се намирах пред прочутата къща. Момчетата също не се забавиха и скоро заедно пристъпихме прага на къщата.
Обстановката беше присъща за обикновено парти, но имаше нещо, което не му беше мястото тук. Тара. Тя не биваше да е тук.

Щом влязахме започнах да се оглеждам, търсейки я. Започнах да се изнервям и тръгнах напред, проправяйки си път през пияните тийнейджъри.
Бях изключително раздразнен поради факта, че не я виждах никъде. Тъкмо бях изгубил надежда, и тогава я видях. Беше близо до сепарето, до което имаше четири повдигащи стола. На три от тях стояха някакви палячовци, а в прегръдките им бяха Ариана, Миа и Тара. Свих юмруци на момента и се запътих към тях, но нещо се случи. Аштън вече налагаше момчето, а Тара стоеше и не можеше да фокусира какво се случва. Мамка му Тара! Дано не греша!
Казах си и тръгнах с бърза крачка към нея.

-Идваш с мен!-извиках и я дръпна, а тя ме погледна объркано, като се стремеше да запази равновесие.

Мамка му! За първи път да искам да греша за нещо, и то да излезе истина.
Беше пияна. Тара беше пияна! По дяволите, как можах да допусна това да се случи?!!

Поех пияното момиче в ръцете си и излязох от къщата.
Сложих я да седне на предната седалка, след което заех шофьорското място.
Съсредоточих се върху пътя, като от време на време се и обръщах към нея.
Не можех да я гледам в това състояние! Аз съм виновен мамка му!

-Ти ненормален ли си? Защо ме отвличаш?-развика се тя извиднъж. Малко се стреснах в началото, защото до преди минута бяхме потънали в тишина, но след това се опомних. Все още бях адски ядосан, както на себе си, така и на нея!

-Млъкни!-казах спокойно и продължавах да гледам към пътя.

-Отговаряй, или ще..-прекъснах я.