Chapter 10

6 1 0
                                    

По време на "партито" се появи някакъв Сами. Не го познавах, но момичетата ми казаха да не се занимавам с него, защото е много опасен. Наистина изглеждаше много опасен. Държанието му беше грубо и речника му беше пълен с ругатни. Реших най-добре да не контактувам с него и да го избягвам.

Играехме на бира понг, само че имаше различни питиета, не само бира. Когато трябваше някой да пие си избира една от чашите, и пие като не знае какво е нейното съдържание. В играта участваха почти всички, без мен и Аштън. Въпреки, че не беше играл, беше пил и не беше много адекватен.

Аз разбира се не играх, а само гледах. Не беше в мой стил да правя такива неща.
Поради тази причина стоях на дивана и умирах от скука.
Докато си седях при мен дойде Сами.

-Охо, какво си имаме тук?! Коя си ти кукличке?

-Няма значение-казах и се изправих, за да си тръгна.

-Седни де, искам да се забавляваме.-дръпна ме отново на дивана и плъзна ръката си по крака ми.

-Ръцете долу!-каза Аштън и се намести между нас. Ох, колко бях благодарна, че дойде да ме спаси от този ненормалник.

-Йо Аш, я ми дай номера и, искам и аз да се забавлявам с нея.-каза и ми намигна. Колко противно, на всичкото отгоре ме мислеше за някаква проститутка! Как го търпят изобщо? Защо не го разкарат, и без това е грубиян.
Аштън го изгледа на кръв.

-Ако я докоснеш още веднъж ще съжаляваш!-заплаши го той.

-Спокойно брато, защо се палиш заради някаква уличница?-ауч, това заболя.

Станах и изтичах в стаята си.
Не знам защо, но думите му се забиха в съзнанието ми. Нараниха ме. Не го издържам повече.

Щом се качих в стаята си, се разплаках, не можех повече да сдържам сълзите си. Захлипах тихо в стаята си и не можех да спра.

След минута в стаята ми се появи Аштън. Седна до мен и ме придърпа към себе си. Обви ръцете си около мен. Усетих топлината, която излъчваше. Беше ми приятно, но все още не можех да се успокоя.
Аштън хвана главата ми в шепите си и с палци избърса сълзите ми.

-Не искам повече никога да плачеш! Никога!-каза той а аз затворих очите си, за да задържа сълзите си. Кимнах и отворих очи.

-Изгонихме всички, вече можеш да си спокойна. И не ме плаши повече така, чу ли?-каза ми.

LET ME LOVE YOU..Where stories live. Discover now