LET ME LOVE YOU..

Chapter 35

-Тара ставай!

-Събуди се!

-Какво?!-станах и извиках рязко.

-Трябва да отидем при баща ми, забрави ли?!-каза спокойно Блейк. Съвсем бях забравила. Блейк щеше да убеди баща си да ме пусне на свобода, защото се чувствам като в затвор. За да мога да излизам където искам, трябваше някой да дойде с мен или не можех.

-Блейк..

-Тара, моля те!-каза той като не ме остави да довърша.

-Хубаво, излез да се облека!-казах и той направи това, което му казах.

Неловко ми е, когато той е тук. Как изобщо е дошъл, след като му казах, че съм влюбена в него? Нямам идея, но по-добре да не се навърта около мен, защото единствено ме наранява.

-Готова ли си?-чух да казва Блейк от другата страна на вратата.

-Почти!-извиках аз, за да ме чуе.

Облякох си къси черни дънки и бял потник, на който имаше червена ягода, разположена, в средата малко по-нагоре в от гърдите ми. Обух си и чисто бели обувки Nike.
Сресах косата си и я оставих да се спуска свободно по раменете ми. Отидох до вратата и я отворих.

-Готова съм!-казах аз, а той от своя страна ме огледа от горе до долу. Не каза нищо, а просто тръгна по стълбите надолу, а аз го последвах. Качихме се в черния му Chevrolet и той потегли.

След като пристигнахме, аз излязох от колата и тръгнах към входа на старата сграда, а Блейк идваше малко след мен.
Влязох в главната стая и всички насочиха погледите си върху мен. Не знаех, че всички са станали толкова рано и са тук.

-Здравейте!-казах и им помахах. Двете момичета веднага се насочиха към мен и ме прегърнаха.

-Добре ли си? Миа ми разказа какво си направила.-каза Ариана и ме прегърна силно.

-Да добре съм, все още не мога да повярвам, че прострелях човек, но съм добре.

-Аз също, но се гордея с теб! Самозащитила си се, а това е наистина голяма крачка, за човек, който не е използвал оръжие преди!-каза тя и ми се усмихна.

-Благодаря ти! Наистина го оценявам!-казах и отвърнах на усмивката и.

-Ти добре ли си? Как е главата ти?-попитах исе засмях.

-Едвам я събудих!-обяди се Миа и Ариана веднага запретендира.

-Добре де, вече съм добре!-каза тя и трите се засмяхме.

Забелязах, че останалите също се приближиха към мен. Всички ме поздравиха, за това което направих, но аз все още не смятах, че това е нещо, с което трябва да се гордея.

-Не мога да повярвам, че Тара Майкълсън е способна да направи такава нещо!-извика Тео и се засмя.-Поздравления малката!-каза и ме прегърна.

-Благодаря ти Тео!-казах и отвърнах на прегръдката му.

-Блейк!-чух дълбокия и пълен с ярост глас на господин Питърс.
Побиха ме тръпки. Обърнах се, в посока на гласа и го погледнах.

Блейк тръгна към него и щом отиде, той му прошепна нещо. Видях как тъмнокото момче ме погледна разтревожено.
Пребледнях. Нямаше по-ясен признак, че баща му беше разбрал. Точно от това Блейк се опасяваше. "Не знаех, че си дъщеря на най-опасните мафиоти, но сега знам и ако баща ми разбере...ще те убие без да му мисли."
Свършено е с мен!

Блейк дойде при мен и ме погледна тъжно. Очите му бяха в светло син цвят, а лицето му пребледняло. Това беше, той не може да направи нищо. Уилям ще ме убие...

Блейк повдигна брадичката ми и ме погали по косата. Сълзи се заформиха в очите ми и скоро се търкулнаха по червените ми бузи. Той избърса сълзите ми с палците си и скъси малкото разстояние между нас като сля устните ни. Отвърнах на целувката му и усетих езикът му, който ме молеше за достъп и аз му го дадох. Езиците ни се преплитаха и целувката ставаше все по страстна. Блейк захапа устната ми и аз тихо изстенах. Той вдигна глава и ме погледна тъжно, след което хвана ръката ми и ме поведе към стаята, в която ни чакаше господин Питърс.
Когато стигнахме пред вратата Блейк се спря и ме прегърна силно, аз отвърнах на прегръдката му, след което го чух как проговаря.

-Съжалявам!-прошепна той и натисна бравата на вратата.

-Забави се!-отбеляза баща му, но в момента Блейк не беше в състояние да спори с него и просто го погледна с пренебрежение.

-Мислиш ли, че ми пука?-каза Блейк.

-Искам да знам защо не бях информиран, че дъщерята на Едуард е в моята къща още в началото!

-Защото не знаех, научих преди няколко дена!-каза оттегчено Блейк.

-Интересно!-отбеляза баща му и ме погледна със смръзяващ поглед.

-Е, надявам се, че знаеш какво следва сега! Нали Тара?!-попита ме съркастично той.

-Да!-казах и въздъхнах.