Chapter 39

0 0 0
                                    

Една седмица по-късно

Измина една седмица от както тренирам и се обучавам, но някои неща не се получават, а аз нямам време. Остана една седмица и не знам как ще се получат нещата. Блейк се старае да ми помага, но в последните дни не си говорехме много. Виждахме се на тренировките и само толкова. Не знам какво му става.

Днес отново имах тренировка и след като тя свърши реших да поговоря с него.

-Блейк!-спрях го преди да излезе от стаята. Той се обърна и ме погледна.

-Какво се случва? Сърдит ли си ми? Направих ли нещо?-попитах го и с бавни крачки се приближих към него.

-Говоря ти!-отвърна ми той.

-Само на тренировки, след това изчезваш и повече не те виждам през деня!-казах и той се засмя.

-Защо трябва да ме виждаш? Нали си имаш Аштън? Аз за какво съм ти?-подигравателния му тон изобщо не ми допадаше.

-Блейк, знаеш, че сме само приятели! Нищо лошо не съм направила!

-Да, приятели, които се прегръщат всеки път. О, и да не забравим как те целува по бузата.

-Блейк, просто приятели сме! Не разбирам защо се държиш така!

-Явно не разбираш какво значи, че си моя! Никой няма право да те докосва Тара! А ти точно това му позмоляваш! Позволяваш му дори да ти целува Тара! Знаеш, че те иска и му позволяваш мамка му!-изкрещя срещу мен.

-Прав си! Съжалявам! Обещавам, че няма да си повтори!-сведох глава. Какво си мислех? Блейк беше прав! Ако позволя това да продължи да се случва ще изгубя момчето, което обичам, и приятелката ми, която все още обича Аштън. Няма да допусна това да се случи! Няма да ги изгубя!

-Блейк, моляте кажи ми нещо..-помолих го аз. Той не каза нищо, просто стоеше и ме гледаше. Чудех се какви мисли преминават през главата му в момента.

-Какво искаш да ти кажа Тара? Осъзнаваш ли, че ме подлудяваш? Какво ми правиш? Никога преди не ми е пукало за момиче! Никога! А сега, когато дори си помисля, че устните на брат ми те докосват, ме влудява и едвам се сдържам да не го убия!

-Какво..-прошепнах. Тези думи наистина ли излязоха от устните му? Замръзнах на място. Просто седях там и го гледах без да казвам нищо.

-Наистина ли мислиш тези неща?-попитай най-после.

-Да мамка му!-изруга той. Пристъпих към него и силно го прегърнах. Не мога да повярвам!

LET ME LOVE YOU..Where stories live. Discover now