LET ME LOVE YOU..

Chapter 6

Аштън приготви няколко палачинки, а другите остави на мен, защото се бил "изморил".
След като направих всички палачинки ги сложих пред него и се усмихнах.

-Готово, можеш да започваш.-казах аз.

-Ти няма ли да ядеш?

-Аз..не съм гладна, може ли да ми кажеш само къде държите парцалите и препаратите. Трябва да оправя тази бъркотия.-казах и посочих плота на кухнята и земята. Изглеждаха така сякаш някой е гръмнал бомба от брашно.

-От кога не си яла?

-Ама ти само това ли разбра от всичко, което ти казах?-ако някой дойде и види тази бъркотия може да загазим, а той ми говори за храна.

-Хайде, отговори ми-каза и се изправи. Доближи се до мен и повдигна леко брадичката ми.

-Аз..ъм, предполагам от ден и половина, но спокойно, добре съм! Не е нужно да се притесняваш!-побързах да кажа преди той да е казал нещо.

-Седни тук-каза и буквално ме сложи да седна на стола. Бутна чинията пред мен и ми каза да ям, след това тръгна на някъде.

-Къде отиваш?-попитах.

-Ще почистя тук, ти яж!-нареди ми.

След около пет минути вратата се отвори.

-Какво прави толкова в..-спрях се щом видях кой стои срещу мен. Блейк.

-Какво правиш тук? Кой е отключил стаята ти? Аштън нали?

-Аз..не..той..ъм-започнах да заеквам и той ме прекъсна.

-И какво се е случило тук мамка му? Вие нормални ли сте? Веднага почисти всичко!

-Съжалявам..-казах и тогава Аштън влезе в кухнята.

-Защо и викаш? Тя нищо не е направила! Спри да се държиш като задник!-каза Аш и дойде до мен.

-Ти на нейна страна ли си? На тази кучка? Изчука ли я вече Аштън? Така ли те заблуди? Що за кучка си ти?-задаваше толкова много въпроси, че ми трябваше време да осмисля всичките. Но последния го чух много ясно.
Кучка? За такава ли ме смяташе?

-Посмей да я наречеш още веднъж така и ще..- прекъснах го.

-Какво съм ти направила Блейк? Защо се държиш така с мен?

-Какво си направила ли? От къде да започна!? Първо видя как убиваме онзи измамник Конър, след това щеше да избягаш и естествено се нарани. После те доведох тук, за да ти помогна, а ти се чукаш с брат ми и взривяваш къщата с..с брашно. Знаех си, че трябваше да те убия още онази вечер!-очите ми си напълниха със сълзи. Как може да ме нарани по този начин?
Не мога да повярвам! Изтичах на горния етаж и се затворих в стаята. Свлякох се по вратата и започнах да плача. Нарани ме. И то много. Как можа!?
_________