Chapter 23

1 1 0
                                    

Блейк
Гледах спящото до мен момиче и се чудех какво да правя. Знаех, че това не е правилно. Не исках тя да се влюби в мен, не мога да го допусна. Не знаех, че може да е способна на такова нещо, и то само заради това, че си тръгнах онзи път. Но тя ми каза да го направя! Да не беше слушала Аштън и всичко щеше да е наред. Исках само да я пазя. Аз не се обвързвам и не смятам да го правя. Ако и кажа сигурно може да направи нещо още по-лудо, а не можех да го допусна. Докато размишлявах
чух мелодията на телефона си и откъснах очи от Тара. Станах и вдигнах устройството.

-Кажи Тео!
-Блейк! Къде си по дяволите? Снощи се изпари и не можахме да те открием. Аштън е бесен, а Алек си е набил някакви филми в главата, че ви се е случило нещо.
-Кажи на Алек, че Тара е добре-спрях за момент и се обърнах към момичето- в момента спи.
-Ще му предам! А и шефа ни вика, трябва да се съберем в завода точно след половин час! Не закъснявай!-каза и затвори.

Мамка му! Как щях да стигна за 30 минути, като сме извън града и ми е нужен час, за да стигна до базата. Това не е добре!
Не ми се искаше да събуждам Тара, но се налагаше.
Изтичах набързо по коридора и извадих хапчета от аптечката и налях чаша вода. Върнах си в стаята и ги поставих върху едно шкафче, след което се приближих към Тара.

-Хей!-побутнах я-Тара!-прошепнах и тя се размърда.

-Тара, трябва да тръгваме!-казах и отново я побутнах.
Тя отвори очи и ме погледна стреснато, което ме накара да се отдръпна от нея.

-Какво правиш в стаята ми?-попита ме тя. Аз се засмях, но на нея не и беше много до това.

-Чакай малко! Къде сме? Блейк! Отвлякал ли си ме?-попита тя уплашено, а аз едвам сдържах смеха си.

-Смешно ли ти е? Не се смей, а ми отговори!-каза тя и стана от леглото, след което се ококори.
Даа, беше облякана единствено с моята тениска и бикини.

-Добре, какво се е случило? Какво си ми направил?-каза и се хвана за главата.

-Нищо, за което да съжалявам!-казах и тя изведнъж ме погледна стреснато. Аз отидох и взех чашата с вода и хапчетата.

-Нали..ъм..не сме..знаеш-каза тя.

-Спали? Не сме спокойно!-казах и тя си отдъхна.

-Тогава защо си ме отвлякъл и какво се е случило? Не мога да си спомня нищо?!

-Изпий това и се облечи, ще ти обясня по пътя!-казах и тя смръщи вежди.

LET ME LOVE YOU..Where stories live. Discover now